Решение № 44 от 19.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. ЛЕВСКИ, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. И.ОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200224 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Твърди се в жалбата, че на 10.07.2025г. на жалбоподателя е връчена Заповед от 12.06.2025г. за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 1761, т.4 от ЗДвП. Като основание за издаване на заповедта били посочени влезли в сила наказателни постановления, които не били редовно връчени на жалбоподателя. Твърди се, че наказателните постановления са незаконосъобразни, че описаното в АУАН и НП поведение на санкционираното лице не представлява нарушение на посочените разпоредби.

Актовете за установяване на административно нарушение не били издадени от оправомощени лица. Жалбоподателят не бил осъществил състав на административно нарушение.

Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваните НП не съдържали изискваните от закона реквизити по чл. 57, ал.1 от т.1 до 13 ЗАНН; нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Не било описано подробно и обстоятелствено какви са действията и бездействията детайлно, които се приемали от наказващия орган като нарушения. Липсвала вината като елемент от фактическия състав на нарушението. Недопустимо било обжалваните НП да препращат към описанието в АУАН. Сочи се, че твърдените нарушения са описани в обжалваните НП съвсем схематично, без детайлно описание на действията на всяко от лицата.

Твърди се, че в обжалваните НП липсвали отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и 1 размера на наказанието. Липсвал подпис върху наказателното постановление, което го правело нищожно, не само незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за необосновано. Посочването на законовите разпоредби, които наказващият орган считал за нарушени не го освобождавали от задължението да мотивира акта си. Сочи, че липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което препятства правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

Счита, че дори и да има нарушения, същите са малозначителни по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Дори и да се приемело, че имало нарушения, те представлявали маловажни случаи, които по правилата на чл. 28 ЗАНН не следвало да бъдат санкционирани. Изложени са подробни съображения.

Искането е съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и на целта на закона.

Претендира направените съдебни разноски.

Предвид приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно – графическа експертиза, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Административнонаказващият орган началник РУ - Левски, редовно призован, не изпраща представител.

Актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се лично.

Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и с оглед правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на 25.05.2024г. против жалбоподателя затова, че на същата дата в 12:18 часа в гр. **** с посока на движение към **** управлява лек автомобил **** с посочени рег. номера, който не е негова собственост, с незначителна техническа неизправност – не свети предна лява светлина и без да използва обезопасителен колан по време движение, с който е оборудван автомобилът. Водачът пътувал сам.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. На основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

2

Показания са дали актосъставителят М. А. и свидетелят на установяване на нарушението А. С. К..

В показанията си актосъсставителят посочва, че изпълнявайки служебните си задължения спрял жалбоподателя, който управлявал с незначителна техническа неизправност и без да е поставил обезопасителен колан. Актосъставителят заявява в показанията си, че няма конкретен спомен какъв цвят е бил автомобилът и каква е била техническата неизправност, но поддържа констатациите в АУАН.

Дейността на актосъставителя и свидетеля по съставения акт са извършване на проверки и с оглед изминалия дълъг период от време от извършване на проверката не може да се очаква да имат точни и пълни спомени от установените факти.

Показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението са единни и хронологично последователни. От изведеното от тях се установяват обстоятелствата, свързани с време, място на констатиране на нарушенията, както и обстоятелствата, описващи деянията като нарушение. В подкрепа на това е редовно съставеният АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена. Освен това показанията на тези двама свидетели не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да повлияят на безпристрастността им. Съдът кредитира техните показания като логични, последователни, безпротиворечиви и дадени въз основа на техните лични възприятия.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, налагащи отмяна на НП.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е наведен довод, че са налице медицински противопоказания жалбоподателаят да се пристяга с колан в областта на гръдния кош. Жалбоподателят е представил амбулаторен лист, издаден на 22.12.2025г., етапна епикриза и амбулаторен лист от 23.02.2026г. с отбелязване до органите на КАТ да се освободи пациентът от ползване на предпазен колан. Това обстоятелство не води автоматично до отмяна на задължението му да ползва обезопасителен колан при управление на МПС. Съдът не намира приложение в настоящия случай на разпоредбата на чл. 137а, ал.2,т.2 ЗДвП, доколкото от представените медицински документи за периода от декември 2025г. и 23.02.2026г. не може да се възприеме, че С. С. е бил във физическо състояние към 25.05.2024г., непозволяващо използването на обезопасителен колан. Дадените препоръки в представените медицински документи, че жалбоподателят е от лицата, чието физическо състояние не позволява ползването на обезопасителен колан, е неотносимо към датата на съставяне на АУАН. Неприложима е и разпоредбата на чл. 137а ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която не могат да ползват обезопасителен колан лица с трайни увреждания на горните крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В настоящия случай е видно, че жалбоподателят не страда от заболяване, че да управлява автомобил, 3 специално адаптиран към някакви специфични нужди. По делото не е приобщен нито един медицински документ, издаден от съответен лекар – специалист в съответната област на установеното заболяване, в който да има официално удостоверяване от медицинско лице за наличието на медицински противопоказания за шофиране без предпазен колан, обусловени от тези или някое от тези заболявания към датата на извършване на нарушението. Не са представени медицински документи, от които да се направи извод, че констатираното заболяване е пречка жалбоподателят да управлява без предпазен колан на дата 25.05.2024г. Като не е имал надлежно предписание от медицинско лице по смисъла на закона да не изпълни задължението си и като не е поставил обезопасителен колан по време на движение жалбоподателят е нарушил правилата на движение, разписани в нормата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му. Съдът счита, че не е налице причина от здравословен характер, препятстваща обективно използването на обезопасителен колан от страна на жалбоподателя.

Субект на нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е лице с качеството водач по смисъла на §6, т.25 ДРЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан, което задължение е установено в чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят има качеството на водач. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 137А ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 183 ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, приложима в настоящия случай и е наложил административно наказание глоба в конкретно посочен размер от 50 лв.

Деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение.

Нарушената от жалбоподателя разпоредба от ЗДвП е предвидена, за да предотврати и/или ограничи опасността от предизвикана смърт и телесни увреди при пътнотранспортни произшествия и да опазят живота и здравето на всички участници в движението, вкл. и на водача, поради което нарушаването й не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Деянието не се отличава от обикновените, типични нарушения от съответния вид. Предвид горното съдът приема, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите граждани.

Не на последно място към момента, в който е бил спрян за проверка, жалбоподателят не е изложил никакви възражения и не е посочил пред полицейския служител, че не използва обезопасителен колан поради здравословни проблеми, както и не се съдържат такива и в жалбата срещу наказателното постановление.

По отношение на нарушението по 139, ал. Ал.1, т.1 ЗДвП Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата 4 изправност означава нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП са визирани повредите и неизправностите, при наличието на които едно превозно средство следва да се счита за технически неизправно, като в ал.1, т.12. са очертани неизправностите по осветителната уредба, сред които е не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините.

В § 6 т.71-73 от ДР на Закона за движение по пътищата са дадени легални дефиниции на понятията „незначителни неизправности“, „значителни неизправности“ и „опасни неизправности“, а именно: 71 "Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

Неоснователен е доводът, наведен в жалбата, че липсвал подпис върху наказателното постановление, което го правело нищожно, не само незаконосъобразно. Представеното по делото заверено копие от обжалваното наказателно постановление носи подпис на издалия го.

Същността на вмененото на водача и жалбоподател административно нарушение е, че е управлявал на посочена дата и място технически неизправно моторно превозно средство, като тази неизправност е свързана с несветеща предна лява къса светлина. Този факт е описан, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, поради което съдът намира, че от страна на административнонаказващия орган законосъобразно е приложен посочения административнонаказателен състав, предвиждащ налагане на административно наказание глоба за лице, което управлява технически неизправно МПС, на което поради характера на неизправността е незначителна. Правилно е определена и нарушената разпоредба.