Определение № 454 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. София, 08.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.345, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, от 06.11.2024г. по НОХД № 2208/2023г. по описа на СГС, 1-ви състав, в частта му, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

В протеста се излагат аргументи, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

Софийски апелативният съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съдебното производство по НОХД № 2208/2023г. по описа на СГС е образувано по внесен обвинителен акт от СГП, срещу Л. Х. В. за престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК и единадесет деяния по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК; срещу Г. Л.

С. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК; срещу Г. Й. И. за престъпление по чл.321 ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК; срещу Т. В. М. за престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК и срещу Д. И. Д. за 1 престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК.

В проведено разпоредително заседание на 06.11.2024г., СГС 1-ви състав, по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК, е приел следното: делото е родово и местно подсъдно на СГС; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; не са налице основанията по чл.248, ал.1, т.5 НПК за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на резервен защитник, преводач или тълковник и извършване на процесуалноследствени действия по делегация; не са налице процесуални пречки за разглеждане и приключване на делото по реда на глава 29 НПК по отношение на подсъдимия Г. И., доколкото е направено искане за приключване на наказателното производство спрямо него със споразумение; на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП за отстраняването му.

Констатираните от СГС процесуални нарушения се изразяват в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, тъй като, според първостепенния съд, изготвеният обвинителен акт е неясен и вътрешно противоречив, с което са ограничени процесуалните права на подсъдимите В. и М., а също така и на подсъдимия И.. Според СГС е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт от една страна, както и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, от друга страна, както по отношение на повдигнатото на подсъдимия В. обвинение, за престъпление по чл.321, ал.3, пред. 2, т.1, вр.ал.1 НК, така и по отношение на обвиненията, касаещи вторичната престъпна дейност, за която е ангажирана наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите.

В депозирания срещу определението протест се твърди, че изводите на СГС, че са налице пороци в обвинителния акт, са неправилни. Според прокурора, внесеният обвинителен акт съдържа всички законоустановени реквизити, посочени в чл.246 от НПК, като са описани ясно и недвусмислено релевантните съставомерни фактически твърдения.

Обвинителният акт отговаря на стандартите за съдържание при изготвянето му и съдържа необходимата яснота относно всички обективни и субективни признаци на престъпленията, 2 за които са повдигнати обвинения на всеки един от подсъдимите.

Следва да се отбележи, че САС вече веднъж се е произнесъл по настоящото дело, като в производство по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК, с определение от 04.06.2024г. е приел, че изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията, посочени в чл.246 от НПК, като ясно и точно са били описани действията, извършени от подсъдимите.

Престъпната деятелност е описана като време, място и начин на извършване, т.е. посочени са конкретни факти, които ясно очертават престъпленията, с всичките им признаци от обективна и субективна страна, а изложените от защитата на подсъдимите аргументи включват въпроси, които следва да бъдат обсъждани по същество, в хода на съдебното производство, но не и в процедура на разпоредително заседание. Това становище напълно се споделя и от този състав на САС. Констатираните от СГС процесуални нарушения, според въззивната инстанция, се дължат на неправилна интерпретация на съдържанието на обвинителния акт в контролирания съдебен акт.

Относно времето на образуване на организираната престъпна група, описана в обвинителния акт, не съществува твърдяното от

СГС противоречие нито в обстоятелствената част на ОА, нито между заключителната и обстоятелствената част на акта. Ясно е посочено че организираната престъпна група е сформирана на неустановена дата в началото на месец февруари 2019 г. от подсъдимия Л. В., като първоначално той е привлякъл подсъдимите И. и М.. А в средата на месец февруари 2019 г. към групата са се присъединили подсъдимите Д. и С.. Същите времеви периоди са посочени и в заключителната част на обвинителния акт. Държавният обвинител не може да търпи упрек затова, че е използвал във фразеологията си израза - „от неустановена дата в началото“ или „средата“ на съответния месец, тъй като той, преценявайки събраните по делото доказателства, следва да се съобразява с тях и ако от наличните такива не се установява точната дата на присъединяване на всеки един от подсъдимите към групата, е наложително използването на въпросния израз.

Не е налице и твърдяното в определението на контролирания съд противоречие относно времето на осъществяване на вторичните престъпления от подсъдимите в обстоятелствената част на ОА и заключителната такава. Абсолютно същите времеви параметри са изписани и в двете части на обвинителния акт по отношение на всяко едно престъпление.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана ролята на всеки един от подсъдимите в твърдяната престъпна група и ръководната функция на Л. В.. Неколкократно е наблегнато на обстоятелството, че решенията на групата са се вземали от нейния ръководител и никъде не е посочено, „че всички решения по изпълнение на вторичната 3 престъпна дейност са се взимали общо от всички участници в организираната престъпна група, ръководена от В.“, както се твърди в контролираното определение. Обстоятелството, че решенията на групата са се вземали от нейния ръководител, не влиза в колизия с обвиненията на нейните членове, а и на самия ръководител, касаещи вторичната престъпна дейност, а именно, че деянията са извършени в изпълнения на решения на ОПГ. Акцентът тук е не върху начина на вземане на решенията на групата /като в случая ясно е посочено, че те се вземат от нейния ръководител, което е обичайна практика в дейността на редица организирани престъпни групи/, а на обстоятелството че нейните членове, участвайки в тази група и извършвайки вторичната престъпна деятелност, са действали именно по нейно решение /взето от ръководителя й/, на което те изначално са се съгласили, което също е описано в обвинителния акт. Тук следва да се прави разлика между вторичната престъпна деятелност на всеки един от подсъдимите и целите на организираната престъпна група, в която всеки от тях се е съгласил да участва, като отново следва да се подчертае, че последното обстоятелство е различно от начина на вземане на решение в групата.

Не може да бъде третирано като противоречие и посоченото от СГС обстоятелство, че групата е започнала осъществяване на вторичната престъпна дейност на 18.02.2019 г. – напротив - обичайно е групата да бъде създадена преди започване на осъществяване на вторичната престъпна дейност, както е в настоящия случай.

САС не споделя и направеното твърдение в контролираното определение, че обвинението е неясно по отношение на времето и начина на набирането на всяка една от пострадалите свидетелки. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено както времевото набиране на всяко едно от пострадалите лица, така и обстоятелството кой от подсъдимите го е реализирал, а също и по какъв начин е била мотивирана всяка една от тях, какви обещания са й давани и т. н. Същевременно недвусмислено е заявено, че деянията са извършени в изпълнение на решение на ОПГ, сформирана именно с такава цел.

Не е налице и твърдяното от СГС противоречие относно посоченото в ОА обстоятелството, че подсъдимият В. лично е набирал и мотивирал всяка една от свидетелките /включително и Л. Н./ да участва в предоставяне на сексуални услуги на различни мъже срещу заплащане и обвиненията на подсъдимите Г. И. и Т. М., свързани с транспортирането на Л. Н. на 18 и 19.02.2019 г., както и с твърденията в ОА за обещани й суми от последните двама подсъдими, за да предоставя сексуални услуги. В случая действията на подсъдимия В. са насочени към деянието „набиране“ на свидетелката, с цел да бъде използвана за развратни действия, което предхожда поведението на другите двама подсъдими, насочено към конкретни деяния по транспортирането й, за да предоставя сексуални услуги на конкретни лица, на посочените в ОА дати и места, който деяния са съпроводени с парични обещания. Очевидно е, че се касае за различни изпълнителни деяния 4 на престъплението по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 от НК, като са посочени и различни времеви параметри, поради което САС не съзира никакво противоречие в този случай. Въззивната инстанция намира, че деянията на подсъдимите Г. И. и Т. М. по отношение на свидетелката Н. са описани достатъчно ясно на лист 12 в обстоятелствената част на ОА, като са посочени подробно действията им по транспортирането на свидетелката, в единия случай - с лек автомобил „Ауди А8“ до хотелска част в хотел „Милениум“ в гр.

София и обещанието на Г. И. към нея, че за предоставени два часа сексуални услуги тя ще получи парична сума в размер на 1200,00 лв., а в другия случай - деянието на подсъдимия Д., осъществено на 18.02.2019г., около 23:15 часа, като същият е транспортирал свидетелката Н. до неустановен адрес в гр. София, с обещано й от него възнаграждение от 250,00 лева за предоставяне на сексуални услуги на конкретен клиент. Тези обстоятелства и като време, и като начин на извършване на деянията напълно съвпадат с описаното в заключителната част на обвинителния акт.

Правилно е прието от СГС, че в ОА няма неяснота относно квалификацията на престъплението, свързано с твърдението на защитник дали се касае за организирана престъпна група или до престъпно сдружение, по смисъла на чл.321, ал.6 от НК. Няма съмнение от цялостното изложение на фактите и на правната квалификация, че обвинението е за участие и ръководене на организирана престъпна група.

Относно включване в диспозитивите на ОА на лицето Г. Д. Д., за което липсва повдигнато обвинение и не фигурира в изложената фактология, СГС основателно е констатирал, че това лице може да бъде изключено от обвинението по реда на чл.248а, ал.1 от НПК, тъй като се касае за очевидна фактическа грешка.

Предвид гореизложеното, според настоящия състав, обвинителният акт е годен да формулира обвинение, което да определи подлежащия на доказване в съдебната фаза предмет. Той съдържа и описва всички изискуеми съставомерни признаци на твърдените с него престъпления от гледна точка на време, място и начин на извършването им.

Ето защо САС намира, че депозираният протест е основателен, а определението на СГС, в частта му, с която е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на разглеждането му по същество, след реализиране на процедурата по чл.248а, ал.1 от НПК.