Решение № 261208 от 15.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

261208 15.04.2021 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, втори граждански състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14320 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, и чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от Д.П.К. против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, за претърпени от него неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по пр.пр № 10149/2015 г. по описа на РП Пловдив, НОХД 6859/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и ВНОХД № 1353/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, 5000 лева заради продължило досъдебно производство необосновано и незаконно извън рамките на разумния срок и 16 000 лева имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по време на цялото развитие на наказателното производство. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че с Присъда от ****** г. по НОХД 6859/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, потвърдена с решение № ** от 25.02.2020 г. по ВНОХД № 1353/2019 г. по описа на ОС Пловдив ищецът бил признат за невинен за повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Досъдебното производство било образувано на 06.04.2016г. по ЗМИ – 190/11.04.2016 г., преписка № ****/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. П. за това, че ищецът бил присвоил незаконно чужди движими вещи: Пръскачка Unigreen на стойност 1184 лева, линия за сортиране и опаковане на моркови на стойност 93 686 лева, колесен трактор, марка Mc Cormic CX на стойност 22 681 лева. На 24.11.2016 г. ищецът бил привлечен като обвиняем. Срокът за разследване по досъдебното производство бил продължен неколкократно, като след извършване на описаните исковата молба действия на 24.10.2018г. е внесен обвинителен акт в съда. На 27.03.2019г. по повдигнатото срещу ищеца обвинение била постановена оправдателна присъда по НОХД № 6859/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. Присъдата била потвърдена с решение № ** от 25.02.2020г. на Окръжен съд Пловдив. Общата продължителност на досъдебното производство била 3 години и три месеца. Твърди се, че по време на досъдебното производство здравословното състояние на ищеца се влошило, за което били приложени медицински документи. Продължителното производство създавало чувство за обида и тревожност у ищеца. Фактът, че ищецът бил обект на наказателно преследване, сериозно накърнило достойнството му. Твърди се, е ищецът е бил уважаван гражданин в обществото с признати лични и обществени постижения, което обуславяло по-голямо неудобство и срам от висящото наказателно производство. За неимуществените вреди ищецът бил подал заявление на осн. чл. 60а от ЗСВ за изплащане на обезщетение. Такова му било отказано, тъй като било прието, че общата продължителност на наказателното производство не надхвърля разумния срок. Посочва, че в наказателното производство бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск във висок размер, което допълнително притеснило ищеца, с оглед на това, че е могъл да загуби голяма част от личното си имущество. Ищецът бил претърпял и материални вреди при развитието на наказателното производство, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, от които 500 лева адвокатско възнаграждение в ДП, 500 лева възнаграждение по НОХД № 6859/2017 г. на ПРС и 15 000 лева адв. възнаграждение по ВНОХД № 1353/2019 г., или общо 16 000 лева. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва се, че ищецът не е бил представил доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които да са в причина връзка с определени действия на Прокуратурата по конкретно дело.

Не били налице данни за твърдяното от ищеца влошено здравословно състояние.

Сочи се, че Прокуратурата е действала законосъобразно, като продължителността на цитираното от ищеца досъдебно производство не е довела до нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Посочва се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като въпросното увреждане било причинено поради изключителна вина на пострадалия, в която хипотеза обезщетение не се дължало. Твърди се, че предявените претенции за обезщетяване на неимуществени вреди били прекомерно завишени по размер с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че досъдебното производство било продължило в разумен срок – малко над една година и половина, а спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотколонение „П.“, като не били взети други мерки за процесуална принуда. Оспорва по основание претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приложеното НОХД № 6859/2017г. по описа на, 5-ти наказателен състав и досъд. пр. № 190/2016г. по пр. пр. № 10149/2015г. по описа на РП-Пловдив се установява, че на ****. ищецът е привлечен в качеството на ***** за престъпление по чл.206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода 01.08.2012г.-26.10.2015г. в с. Б., Област П. незаконно е присвоил чужди движими вещи-пръскачка на стойност 1184 лева, линия за сортиране и опаковане на моркови на стойност 93686 лева, трактор колесен с рег. № *****на стойност 22681 лева.

В хода на досъдебното производство са извършени редица действия по разследване, сред които- разпит на св., назначаване на съдебни оценъчна и химическа експертизи, събиране на писмени доказателства.

На 27.03.2017г. е изготвено мнение от разследващ полицай за предаване на ищеца на съд, а с Постановление на РП-Пловдив от 02.05.2017г. досъд. пр. е върнато с указания за извършване на действия по разследване. След изпълнение на указанията, на 21.07.2017г. досъдебното производство отново е изпратено на прокуратурата с мнение за предаване на съд, като Обвинителен акт срещу ищеца е внесен на 24.10.2017г. и въз основа на същия е образувано НОХД № 6859/2017г. по описа на ПРС, 5-ти наказателен състав. По делото са проведени 13 съдебни заседания, като е приет за съвместно разглеждане и граждански иск, срещу подсъдимия- ищец в настоящото производство.

С Присъда от *****. ищецът Д.К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като изцяло е отхвърлен и предявения срещу него граждански иск.

Срещу Присъдата е подаден протест от представител на РП-Пловдив, както и жалба от гражданския ищец, въз основа на които на 11.07.2019г. е образувано ВНОХД № 1353/2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Проведени са 4 съдебни заседания и с Решение от 25.02.2020г. първоинстанционната Присъда е потвърдена, на която дата и съдебния акт е влязъл в законна сила.

По делото са приети заверени копия на Констативен протокол от 28.07.2020г. на Инспектората към ВСС и писмо адресирано до ищеца от Министерство на правосъдието, от които е видно, че след извършена проверка е установено, че общата продължителност на наказателното производство- от привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната Присъда е 3 години, 3 месеца и 1 ден. С оглед практиката на Европейския съд по правата на човека, заявлението на ищеца е отхвърлено като неоснователно, по аргумент, че общата продължителност на производството не надхвърля разумния срок.

Като писмени доказателства по делото са приети множество медицински документи, от които е видно, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет, преживял е **** ****, „тр. к. б.“ и неколкократно е хоспитализиран за периода на провежданото срещу него наказателно производство. Като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е обявен факта, че ищеца страда от заболяванията описани в приложените към исковата молба медицински документи-амбулаторни листове, експертни решения и епикризи, описани в т.1 до т. 15 на лист 5 от исковата молба.

Относно социалния статус на ищеца, професионалната му реализация и обществено положение същия ангажира писмени доказателства, от които се установява, че е удостоен с приз „Агробизнесмен на България“ за 2002г., а през 2006г. и с Грамота почетен член на Българската асоциация на фермерите и нейните клонови организации за постигнати отлични резултати, висок професионализъм и заслужено обществено признание в областта на земеделието и агробизнеса и в утвърждаването на гражданското общество в аграрния сектор и селските райони на Р. България. От приложената на л. 20 от делото диплома е видно също, че през 2003г. ищецът е удостоен със същата за спонсорство на Втория международен фестивал на меда.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. М.

К. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 11.03.2021г./.

От показанията на същата се установява, че е съпруга на ищеца. Обвинението му се отразило психически и физически много зле. Здравето му се влошило. Преди наказателното производство страдал единствено от диабет, който бил овладян, 2- ри тип, но в следствие на стреса и постоянните привиквания от страна на Прокуратурата само месец след това направил масивен инфаркт, който довел до 83% инвалидност без право на работа. През цялото време и до днес изпитвал обида от незаслуженото отношение и постоянен стрес. С. й бил известен в обществото, като освен агробизнесмен на годината, за него имало много статии, спонсорирал фестивала на меда и построяването на параклис в Б.. На всеки се отзовавал да услужи. Св. твърди в показанията си, че живеели в малко селце и всичко се знаело. Когато идвала призовка всички разбирали и постоянно разпитвали. Това много обиждало ищеца и чувствал неудобство. Отделно от това имало граждански иск в огромен размер и се притеснявали да не се пристъпи към отнемане на имуществото им. Въпреки оправдателната присъда, болката, страхът и стресът не отминали. Съпругът й не можел да спи спокойно, постоянно влизал в болници, рязко се променяли нивата на кръвната му захар и вече бил инсулинозависим. Дори едно от заседанията се наложило да отсрочат, защото му станало лошо и го приели в болница. Много било накърнено самочувствието и достойнството му, още не можел да го преодолее.

Съдът кредитира показанията на св. К., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата споделя непосредствените си възприятия относно състоянието на ищеца и отражението на воденото срещу него наказателно производство върху емоционалното му състояние и социален живот и в този смисъл съставляват първичен източник на доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По иска с правна квалификация чл. 2б от ЗОДОВ

Цитираната правна норма предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В конкретния случай е била изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета А от ЗСВ, което е задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ и претенцията на ищеца се явява процесуално допустима, а той- активно легитимиран субект да търси съответната защита на правата си.