Решение № 4827 от 12.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100108207 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от С. Н. Б. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в размер на сумата от 100000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 17700 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в рамките на наказателното производство, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал.

1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, впоследствие преквалифицирано като обвинение в престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по повод на което било образувано досъдебно производство № 5483/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр.

№ 22994/2012г. по описа на СРП, присъединено към пр.пр. № 4108/2013г. по описа на СГП, образувано в ДП № 22/2014г. на НСлС и НОХД № 2684/2015г. по описа на СГС, 8 състав, което приключило с влязла в сила на 27.07.2020г. оправдателна присъда, след проведен инстанционен контрол, ведно със законна лихва върху претендираните като главници суми, считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани. Счита, че постановяването на оправдателна присъда не е достатъчна за търсене на обезщетение от ПРБ за незаконно обвинение. В тази връзка оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него факти. Счита, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение. Евентуално възразява срещу размера на предявените искове, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящи на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България. Сочи, че претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

Оспорва претендираните имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, който бил многократно завишен от предвиденото в Наредба № 1/2004 г.

1

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като заявява възражение за настъпила частична погасителна давност за периода от преди три години назад от датата на исковата молба. С оглед изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото се установява от приложените преписи от материали от наказателното производство, че с постановление от 19.10.2012 г. на Прокуратурата на Република България е образувано ДП № 5483/2012 г. по описа на СДВР – МВР срещу ищеца в настоящия спор – С. Н. Б.. С постановление от 26.02.2013 г. по ДП № 5483/2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“. През 2014 г. досъдебното производство е присъединено към прокурорска преписка № 4108/2013 г. по описа на СГП и разследването е възложено на НСлС по ДП № 22/2014 г. С постановление от 19.05.2015 г. по ДП № 22/2014 г., връчено на ищеца на 19.05.2015 г., последният е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 НК, затова че в периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010г. в гр. София, район “Изгрев“, ж.к.

“********, при условията на продължавано престъпление, сговорил се предварително със П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно като управител на дружество “Бесттехника“ ЕООД – гр. София, по силата на Договор за управление от 12.07.2007 г., присвоил чужди пари – сума в общ размер на 1860000 лева, собственост на “Бесттехника“ ЕООД – гр. София, поверени му да ги управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Разследването срещу ищеца С. Н. Б. е приключило с внасянето на обвинителен акт от 03.07.2015 г., по който е образувано н.о.х.д № 2684/2015 г. по описа на СГС. В така образуваното съдебно производство са осъществени общо 24 открити съдебни заседания за периода 12.11.2015 г. – 16.05.2019 г. за провеждане на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства – свидетелски показания чрез разпит на свидетели, експертизи и документи, на които заседания ищецът е присъствал. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване на присъда от 16.05.2019 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение. Постановената присъда е протестирана от Прокуратурата, с оглед на което е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д. № 1236/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание на 12 декември 2019 г. и с решение от 14.01.2020 г., с което оправдателната присъда от 16.05.2019 г. на ищеца е потвърдена. Срещу така постановеното решение е подаден касационен протест от Прокуратурата и е било образувано к.н.д. № 210/2020 г. по описа на ВКС, приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание на 2

10.06.2020 г., с решение от 27.07.2020 г., с което е потвърдено решението на въззивния съд и което е окончателно – по арг. чл. 354, ал. 4 от НПК.

Установява се, че ищецът е подал заявление по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С писмо от 07.06.2021 г. от Специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет ищецът е уведомен, че доколкото общата продължителност на производството по н.о.х.д. № 2684/2015 г. по описа на СГС е 7 години и 9 месеца и 1 ден за три инстанции, като относимият към него период е 7 години, 5 месеца и 1 ден, която продължителност според практиката на ЕСПЧ нарушава изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, определено е обезщетение в размер на 1600 лв. и е предложено сключване на споразумение.

За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство по делото са представени писмени доказателствени средства – договори за процесуално представителство, издадени от адвокатското дружество, фактури и извлечения от преводни нареждания /л.122-л.151/, съгласно които ищецът е заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в общ размер от 17700 лв.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите О.П.П.. – приятел и колега на ищеца от близо 30 години, лекар по професия и И.М. Б.а – съпруга на ищеца. В показанията си свидетелят П. заявява, че тежко понесъл да бъде криминално регистриран; същият бил част от управленския екип в предприятито – водещ мениджър. Ищецът започнал да отсъства от предприятието, отношението на колегите му към него се променило тотално. Воденото наказателно производство променило ищеца – отчуждил се, променил се като човек; побелял, отслабнал. Ищецът бил активен обществен човек, ходел на на лов, плувал, играел тенис, бил с много контакти, но всичко това се променило. По време на делото му прибрали оръжието. Натрупали се постепенно и здравни проблеми. Първо започнали хипертонични кризи, развил високо кръвно, накрая получил инфаркт. Натрупал алергии, имал оплаквания от проблеми с очите. Станал неприятен за контакти, затворен, съсипан. Всичко това се отразило и на финансовото съС.ие на ищеца. В един момента заради отсъствието му от работа не му изплащали и заплата, според свидетеля може би над 200 хиляди лева. Не знае дали впоследствие са били изплатени. Наказателното производство изострилоне само отношениято му с приятели и колеги, но и с неговите близки – най-вече роднините на жена му.

От показанията на съпругата на ищеца – И. Б.а, също лекар по професия, се установява, че наказателното производство му се отразило му в много аспекти. Като личност той бил оптимист, много общителен, с много приятели, връзки, изключително спокоен, хладнокръвен. Когато започнало делото той смятал, че бързо ще бъде приключено, защото нямало основания, но делото продължавало и той се променил личностно, станал подтиснат, изнервен, леко параноичен, имал нервни пристъпи. Отдалечил се от семейството си и от нейните роднини. Започнал да има и здравословни проблеми, да вдига кръвно, в един 3 момент края на 2013 г. направил хипертонична криза. Контролирал съС.ието си с лекарства, но нивото на стреса се увеличило и станало почти поС.но и било много трудно дори с вдигане на дозата на лекарствата да се контролира. Той й е разказвал, че се чувства много напрегнат и с главоболие. Една година преди да завърши делото имал стенокарден пристъп.

Година след това отново получил такива симптоми, закарало го по спешност в Александровска болница, където установили, че има 99 процента нарушено кръвоснабдяване на една артериална артерия и получава масивен инфаркт. Делото се отразило и на семейството им. Ние имаме три деца, двама от тях тогава бяха в гимназия, третия в предучилищна. Преди делото ищецът много се занимавал с трите им деца – две от които били в гимназия, а третото в предучилищна. Спортувал с тях, но когато делото продължило по-продължително време той се чувствал натоварен от това, че не може да им сподели тези проблеми и изпитвал чувство на вина, че не може да бъде пълноценен баща. Те усещали това напрежение и това още повече го натоварвало. Когато свидетелката заговаряла за това дело или за финанси, той се изнервял, затварял се в себе си, изпадал в нервни кризи, понякога се налагало да му дава успокоителни. С родителите му също имало напрежение, което го измъчвало. Отношенията с брат му също трайно се нарушили и дори до момента почти не си общуват. Същото било и с нейните роднини – неин първи братовчед бил привлечен от прокуратурата като свидетел, поради което нейното семейство престанало да общуват с този близък роднина и неговите родители, за което съпруга й се чувствал виновен.

Делото се отразило и на работата и финансите на семейството им. Преди това били в добро финансово съС.ие, децата имали индивидуален треньор, едното дете било в частно училище, но когато започнали тези неща, бизнесът на ищеца бил нарушен, не можел да изкарва пари както преди, все повече финанси отивали като разходи по подготовка за делото. Не можал да си намери работа, колегите му се отдръпнали от него. Криминалната си регистрация ищецът преживял тежко. При всяка една рутинна проверка, дори и при шофиране, излизало, че е криминално проявен за тежко престъпление. Това го накарало да изпадне в една нервност, почти параноични прояви. Тази регистрация му попречила и да упражнява хобито си да ловува. Били нарушени неформалните му контакти с приятели, които преди това бил създавал на лова. Криминалната регистрация продължила и след делото, премахнали я в края на 2020 г.

Съдът при преценката на показанията на разпитаните свидетели съобразно чл. 172 ГПК цени същите за достоверни за тези обстоятелства, тъй като са непротиворечиви, възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия за съС.ието на ищеца и се потвърждават от другите данни по делото.

Относно иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.

Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/811b6260-1331-4026-ab5e-5bc7fbf020ea