Решение № 1950 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511008 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20145358 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 51069/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, са отхвърлени предявените искове от Ц.С. П. срещу „Е.М.“ ЕООД, с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 461, 40 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист на 09.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1158/2012 г. по описа на РС-Плевен, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020815040047 по описа на ЧСИ Т.К., като погасена по давност. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща сторени съдебни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Ц.С. П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. давност не тече по висящи изпълнителни дела. По този начин се толерира бездействието на взискателя за периода 03.01.2013 г. – 24.07.2019 г., повече от шест години и половина. По делото е установено, че последното валидно изпълнително действие е извършено от взискателя на 03.01.2013 г.

От този момент до 24.07.2019 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, свързани с принудителното изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт за това, тъй като този акт има декларативно, а не 1 конститутивно действие. С т.10 от цитираното тълкувателно решение изрично е обявено за изгубило сила след 1991 г. ППВС № 3/18.11.1980 г.

Съгласно формираната съдебна практика давността започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила на 1991 г. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Е.М.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С депозиране на молбата за образуване на изпълнително производство е налице възлагане по т.19 ЗЧСИ На 16.01.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. След установяване основание за прекратяване на изпълнителното производство и преди изтичане на давностния срок - на 24.07.2019 г. е образувано ново изпълнително дело., като е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Поддържа, че ТР – 2/2013 г. действа занапред, тъй като до приемането му се е прилагало ППВС № 3/1980 г. Тъй като погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, правилно с обжалваното решение съдът е приел, че давностният срок е започнал да тече от 16.01.2015 г., когато е прекратено изпълнителното производство и към момента на образуване на второто изпълнително производство на 24.07.2019 г. давностният срок не е изтекъл. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерностна адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че в края на м.07.2020 г. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Т.К., рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие ОС – Плевен по образувано срещу него изп. д. № 2020815040047, въз основа на изпълнителен лист в полза на „У.К.К.Ф.“ ЕАД за принудително събиране на сумата от 1 461, 40 лв. – главница, ведно със законната лихва до погасяване на вземането и деловодни разноски. Изпълнителното производство е започнало при ЧСИ С.

К., рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие ОС – Велико Търново, под № 20198090401242. „Е.М.“ ЕООД е депозирал молба по делото за сключен договор за цесия от 29.10.2010 г. с взискателя, по силата на който е придобил процесното вземане. Изпълнително дело № 009/2013 г. е образувано с разпореждане на ЧСИ С. К. от 04.01.2013 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1158/2012 г. по описа на ПРС. Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 02.09.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Заявил възражение за изтекла погасителна давност, но изпълнителното производство не е прекратено. Твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 16.01.2013 г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя му „ГИС-04“ ЕООД. След изтичане на 2 2 години, считано от 19.01.2015 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановлението но 02.09.2019 г. само е констатирано настъпилото прекратяване на изпълнителното производство.

Счита, че на 17.01.2018 г. е изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница, както и на всички свързани с нея вземания. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1 461, 40 лв. – главница, за която е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г. от РС – Плевен по ч. гр. д. № 1158/2012 г., като погасено по давност.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че процесните вземания не са погасени по давност. Счита, че в случая приложение намира нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по своя правен ефект на съдебно решение. С оглед на това приложим е 5 – годишния давностен срок. След като взискателят е установил прекратяване на изпълнително дело № 9/2013 г., преди изтичане на 5 – годишния давностен срок е образувано изп. д. № 1241/2019 г. по описа на ЧСИ С. К.. Съобразно правилата на местната подсъдност делото е продължено от ЧСИ Т.К. под № 647/2020 г. Поддържа, че изп. д. № 9/2013 г. е образувано при действието на ТР № 3/1980 г., съгласно което в същия момент давността е прекъсната. След прекратяване на изпълнителното производство с изтичане на 2 – годишния срок, започва да тече нов давностен срок, който би изтекъл на 16.01.2020 г. Преди изтичането на този срок е образувано второто изпънително дело. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявени иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 09.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист от РС-гр. Плевен по ч. гр. д. № 1158/2012 г. по описа на РС-гр. Плевен, ГК, с което Ц.С. П. е осъден за заплати на „У.К.К.Ф.“ АД сумата от 1 461, 40 лв. – главница, представляваща дължима сума по искане – договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 292038/17.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението

- 23.02.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски от 29, 23 лв.

С разпореждане от 04.01.2013 г. на ЧСИ С. К., въз основа на молба от 03.01.2013 г. от „Е.М.“ ЕООД срещу Ц.С. П., е образувано изп. д. № 20138090400009, на основание издадения на 09.05.2012 г. изпълнителен лист.

Позовава се на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 29.03.2010 г., с който се легитимира като носител на вземането, предмет на принудителното изпълнение. Предложеното изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 14.01.2013 г. на ЧСИ С. К. е постановено налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „ГИС04“, до който следва да се изпрати зпорно съобщение.

На 16.01.2013 г. е изпратено запорно съобщение до дружеството – работодател на длъжника.

С постановление от 02.09.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

3

На 24.07.2019 г. „Е.М.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ С. К. за образуване на изпълнително производство срещу Ц.С. П. за принудително събиране на сумата съгласно издадения на 09.05.2012 г. изпълнителен лист.

С молба от 25.03.2020 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ С.

К., поради необходимост от извършване на изпълнителни действия в друг съдебен район, с цел насочване на изпълнението върху секвестируемо имущество, собственост на длъжника, да прехвърли делото на друг съдебен изпълнител. С район на действие ОС - гр. Плевен.

Съгласно представения протокол за прехвърляне на изпълнително дело е разпоредено изп. д. № 20198090401241 по описа на ЧСИ С. К. да бъде изпратено по компетентност на ЧСИ Т.К., рег. № 815 за продължаване на изпълнителното производство.

След изпращане на изпълнителното поризводство е образувано изп. д. № 647/2020 г. по описа на ЧСИ Т.К..

С молба от 17.07.2020 г. длъжникът е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземането по давност.

Със съобщение от 20.07.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че не е в неговата компетентност да решава дали притезателното право, което е материализиирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност.

С молба от 10.08.2020 г. ищецът е отправил искане до ЧСИ Т.К. да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност.

Въз основа на издадена обезпечителна заповед от 25.11.2020 г. по гр. д. № 51069/2020 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав, е спряно изпълнението по изп. д. № 20208150400647 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато 4 заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).