Решение № 260001 от 08.02.2023, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Гражданско дело 141/2020
- Вид
- Решение № 260001
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- ПЕЙО ИВАНОВ ПРИХОДКОВ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001 гр. Елена, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
E Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 141 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Подадена е исковата молба от Т.Н. ***, чрез адв. С.П.Н. от ВТАК, против Г.Ф.Х. ***. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основава искът. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Ф.Х. *** да заплати на ищеца Т.Н. *** сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане, както и направените разноски по делото.
Ответникът Г.Ф.Х. ***, чрез адв. В.Д.Д. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия е изложил съображения, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Претендира разноски по делото.
Ищецът Т.Н.Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от пълномощника си адв. С.П.Н. от ВТАК, редовно упълномощен. Процесуалният представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Ответникът Г.Ф.Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от пълномощника си адв. В.Д.Д. от ВТАК, Процесуалният представител поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Във връзка с постъпил сигнал ищецът Т.Н.Н.
***, и свидетелят С.Х.Й.– горски стражар в ТП „ДГС – Елена“ гр. Елена, на 10.04.2019 г. извършили проверка в местността „Р.К.“ в землището на с. Константин, общ. Елена. При същата констатирали нарушение по Закона за горите – сеч и извоз на дърва от горския фонд, и установили дееца, осъществил същото – ответника Г.Ф.Х.. Последният съдействал на проверяващите и им разказал за извършеното от него противоправно деяние. За установеното ищецът Н. уведомил ръководството на РУ – Елена, съотв. свидетелят Йорданов уведомил ръководството на ТП „ДГС – Елена“ гр. Елена. На място пристигнали служители на посочените учреждения. Същите извършили дължимите по закон процесуално-следствени действия, включително съставили протоколи, разписки и др., и снели обяснения от дееца Г.Ф.Х., който съдействал на служителите на РУ – Елена и ТП „ДГС –
Елена“ гр. Елена и признал осъщественото от него противоправно деяние с предмет дърва от горския фонд.
На 18.04.2019 г. ответникът Г.Ф.Х., преследвайки, от една страна, оневиняването си по започналото срещу него производство (преследване) за извършеното противоправно деяние с предмет дърва от горския фонд, и да дискредитира ищеца Т.Н.Н., като урони престижа и авторитета му, и му причини вреди, от друга страна, изготвил и подал жалба до министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, ОДМВР – Велико Търново, РУ – Елена, Комисия за защита от дискриминацията и омбудсмана на РБ, в която изложил неверни твърдения, а именно, че: спрямо него от страна на полицейския служител Т.Н.Н. било извършено физическо насилие – последният му нанесъл удар в лявата част на гръдния кош; спрямо него от страна на полицейския служител Т.Н.Н. било извършено психическо насилие – последният сложил ръка на оръжието си (пистолет), което било в кобур на колана и му заявил, че вчера бил стрелял по мишени и ако искал днес можел да го гръмне; спрямо него от страна на полицейския служител Т.Н.Н. имало обиди на етническа основа – последният го нарекъл циганин.
По подадената жалба от ответника Г.Ф.Х. била извършена проверка в РУ – Елена, възложена от ОД на МВР – В. Търново на 19.04.2019 г., при която било установено, че ищецът Т.Н.Н. не е извършил нарушения при изпълнение на служебните си задължения на 10.04.2019 г.
Подадената жалба от ответника Г.Ф.Х. като съдържание и адресати станала достояние на ищеца Т.Н.Н.. Последният знаел, че посоченото в нея е невярно, т.к. не отговаря на обективната истина, но въпреки това изпитвал силно безпокойство. Жалбата, съдържаща неверни твърдения, била отправена до много адресати, което водело до множество проверки, а това оказвало негативно въздействие върху ищеца Т.Н.Н.. Същият бил притеснен, като изпитвал тревожност и безпокойство. Ищецът Т.Н.Н. станал напрегнат и нервен, имал нарушения в съня. Всичко това се отразило и на здравословното му състояние. При ищеца Т.Н.Н. кръвното му налягане се увеличило, което довело до увеличаване на дозата на лекарството, за да урегулира същото. Освен това получил проблеми с кръвната захар, която минала границите на нормалното, поради което лекар му предписал диета и лекарства, и му обяснил, че този здравословен проблем е на нервна почва.
Всички тези неблагополучия при ищеца Т.Н.Н. продължили няколко месеца.
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че предявеният иск е допустим. Същият, разгледан по същество, е основателен.
Съдът, като прецени конкретно съществуващите обективни обстоятелства, характера на уврежданията, начина на извършването им, причинените морални страдания от нанесените вреди, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да се уважи. Всички необходими предпоставки са налице в кумулативна наличност, а именно: вреди, деяние, противоправност, вина и причинна връзка между деянието и нанесените вреди. В настоящият случай са причинени неимуществени вреди, изразяващите в притеснения, тревожност, безпокойство, напрегнатост, нервност, нарушения в съня и здравословни проблеми, в резултат на причинените му увреждания. Неимуществените вреди съществуват обективно и се обуславят от конкретните обстоятелства. От данните по делото не се установи ищецът да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Ответникът следва да заплати обезщетение на ищеца за причинените неимуществени вреди в следствие на извършеното от него деяние. Искът се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата 350.00 лв., представляваща направени разноски по същото.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски по същото.
Воден от изложените съображения,
Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.Н. с ЕГН ********** *** сумата 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на непозволено увреждане, и сумата 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: