Решение № 884 от 05.12.2019, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 884 / 5.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1035 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .

2. Образувано е по искова претенция, заявена А.

Запрянов Р., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес ***, оф. 1, адв. А. Д., с искане да бъде осъдена Община Пазарджик да заплати на ищеца сумата от 650,00лв., представляваща общо обезщетение за претърпени имуществени вреди по заплатени адвокатски възнаграждения в производството по а.н.дело № 1938 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018 г. в размер на 350,00лв. и в производството по к.а.н.дело № 228 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., в размер на 300,00лв., както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Сочи се, че въпросната сума от общо 650,00лв., е фактически заплатено възнаграждение за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно постановление № 837 от 02.01.2018г. на Заместник кмета на Община Пазарджик.

3. Ответната Община Пазарджик, в представено по делото подробно писмено становище от процесуалния представител юрк. Виячева, счита исковите претенции за неоснователни.

Поддържа се, че заплатените от жалбоподателя адвокатски възнаграждения за адвокатска защита и процесуално представителство по а.н.дело № 1938 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018 г. в размер на 350,00лв. и в производството по к.а.н.дело № 228 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., в размер на 300,00лв. са прекомерни. За прекомерно се счита и адвокатското възнаграждение в размер на 350,00лв., заплатено от ищеца в настоящото съдебно производство.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенции е частично основателна. Сочи се, че в хода на производството по к.а.н.дело № 228 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г., не е бил представен документ за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед осъществяване на процесуално представителство, поради което в тази част, исковата претенция е неоснователна.

II. За фактите :

5. Производството по а.н.дело № 1938 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г. е било сложено в ход по жалба на А. Запрянов Р.,***, срещу Наказателно постановление № 837 от 02.01.2018г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с което за нарушение на чл. 2, т. 5 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик (приета с Решение № 42 от 2015г. на ОбС Пазарджик), на основание чл. 32 от същата Наредба, нему е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00лв.

За защита на правата и законно установените си интереси, Р. е упълномощил свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат А.М.Д. ***.

Според представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018г.(л.21 по а.н.д.№1938/2018г. на Районен съд Пазарджик), за осъщественото процесуално представителство Р. е заплатил изцяло и в брой на адв. Д. сумата от 350,00лв.

6. С Решение № 5 от 04.01.2019г., постановено по адм. н. дело № 0938 по описа за 2018г., Районен съд Пазарджик е отменил изцяло Наказателно постановление № 837 от 02.01.2018г. на Заместник кмета на Община Пазарджик.

Този съдебен акт е обжалван от Община Пазарджик, по повод на което е било сложено в ход, производство по к.а.н. дело № 228 по описа на Административен съд Пазарджик за 2019г. В рамките на касационното производство, Р. отново е бил представляван от адв. Д., който е изготвил писмен отговор на касационната жалба и писмено становище по същество на спора, в което е заявено искане за присъждане на сторените разноски по производството. Следва обаче да се констатира, че в хода на касационното производство от страна Р. не са представени, нито ново пълномощно относно адв. Д., нито договор или друг писмен документ за допълнително заплатено адвокатско възнаграждение, нито пък списък на извършените разноски.

Едва в настоящото исково производство, от страна на Р. се представи Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019г.(л.11), съобразно който на адв. Д., за осъществено процесуално представителство по к.а.н.дело образувано срещу Решение № 5 от 04.01.2019г. на Районен съд Пазарджик е заплатена сумата от 300,00лв.

Следва да се добави още, че с Решение № 419 от

21.06.2019г., постановено по к.а.н.дело № 228 по описа за 2019г., Административен съд Пазарджик е оставил в сила, обжалваното пред него Решение № 5 от 04.01.2019г., постановено по а.н.дело № 0938 по описа за 2018г., Районен съд Пазарджик.

III. За правото:

7. Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да й заплати направените деловодни разноски.

Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото има имуществен характер, а в съдържанието му влизат правото да се иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските по делото и корелативното на това право, задължение на противната страна да плати въпросните разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица от влязлото в сила съдебно решение, в което съдът е присъдил в полза на съответната страна, сторените от нея разноски.

8. В част от доктрината и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.

Това становище не може да бъде споделено.

Упражняването на право на иск, респективно на правото на жалба срещу административен акт и съответно, осъществяването на право на участие и защита в процеса на ответната по иска или по жалбата страна, явно не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, включително когато се окаже че иска, жалбата или пък респективно, осъществената процесуална защита срещу тях са неоснователни. Използваната в доктрината квалификацията „неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, не превръща воденето на съдебен процес или защита на ответника в съдебния процес в противоправна дейност, нито пък облигаторното задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между правните субекти въпрос, в осъществяване на юридическа отговорност за извършен деликт в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване вреди.

9. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен между правните субекти въпрос, са подобни на разноските по сключването или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД) или пък на разноските по сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК).

Поради тази причина, не е възможно да се приеме, че възлагането от съда на задължение за заплащане на разноски съставлява осъществяване на юридическа, деликтна отговорност.

Все в тази насока, в контекста на принципа „per argumentum a contrario“, трябва да се съобрази, правилото на чл. 3, изр. първо от ГПК, според което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и правилото на чл. 91, изр. първо, предл. първо от ГПК, според което страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание.

Ето, това именно са случаите в които осъждането за заплащане на разноски съставлява осъществяване на деликтна отговорност за виновно(вкл. при условията на небрежност във втората хипотеза) предприето поведение от страната в съдебния процес.

10. С оглед изложеното до тук, трябва да се посочи, че искането за присъждане на разноски в съдебния процес и искането за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно основание. Това ще рече, че искането за присъждане на разноски, извършени в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, не могат да се търсят под формата на претърпени вреди в друго, отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Такъв иск, би следвало да се определи като недоказан, защото макар и фактически извършени от лицето и довели до намаляване на неговата имуществена сфера, тези разноски не са вреди от осъществено противоправно поведение на другото лице от което се искат и присъждането им не може да бъде форма на осъществяване на неговата юридическа, гражданска отговорност.

Поради тази причина, разноските следва да бъдат присъдени именно в съдебното производство в хода на което те са извършени.

11. Пречки това да бъде сторено не се откриват, нито в ЗАНН, нито пък НПК. Действително в ЗАНН, липсваха (до допълването на чл.

63 от ЗАНН, с нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) нарочни правила относно присъждането на разноски, но това разбира се в никакъв случай не трябва да бъде разбирано като забрана това да бъде сторено. При положение, че законодателя е считал, че такава рестриктивна мярка трябва да бъде приложена, тоест разноски в производството по чл. 63 от ЗАНН да не бъдат присъждани, разбира се той несъмнено би възвел в правна норма това разрешение, което в твърде съществена степен засяга правата и защитимите интереси на страната, чиято позиция в процеса е призната за основателна от съда с постановения от него краен съдебен акт.

Такава забрана обаче няма установена, нито в

ЗАНН, нито пък НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Цитираният текст, повече от очевидно не съдържа каквото и да е ограничение или забрана, на признатият за невинен да не бъдат присъдени разноските, които той е заплатил в хода на съдебното производство (а не държавата, т.е. съда или прокуратурата са извършили).

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, нормата на чл. 190, ал. 2 от НПК според която, за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

Очевидно е че законодателят е уредил възможността за присъждане на разноски в хода на наказателното съдебно производство и не я е ограничил единствено до разноските които се възлагат в тяжест на частният тъжител. Както се посочи, обратното разрешение е твърде рестриктивно и в съществена степен засяга правата на страните в съдебния процес, поради което без съмнение би било изрично установено в процесуалния закон.