Решение № 260136 от 25.05.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260136 гр. ВРАЦА,

25.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 23.04.2021 год., в състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ПЕНКА

Т.ПЕТРОВА

АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА при участието на секретаря Христина Цекова като разгледа докладваното от съдията Ангелова в. гр. дело №132 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№262316/08.02.2021г., депозирана от "ПЛАТИ" ЕООД с ЕИК *** гр.

Враца, представлявано от управителя Ц. В. Д., чрез адв. Л.В. и адв. Е.М.,***, против Решение №260027 от 25.01.2021г. постановено по гр.дело №1596/2020г. по опис на Районен съд – Враца, с което е уважен изцяло предявен от Агенция по заетостта чрез Д.Г. ***, иск по чл.415, ал.3 ГПК, с който е признато за установено, че "ПЛАТИ" ЕООД с ЕИК *** гр. Враца дължи сумата от 4835,70 лв., представляваща недопустим разход, във връзка с неизпълнени договорни задължения по договор № 03-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2020 г. до окончателното й изплащане.Присъдени са и разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е постановено от граждански, а не от административен съд. Наведени са доводи, че трайна и последователна е съдебната практика, че решението, постановено от граждански съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища е нищожно. Твърди се, че Агенцията за заетостта се явява бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за държавните помощи,тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на § 1. т. 7 ЗДП. Поддържа се в жалбата, че за тази помощ е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013.В тази насока се развиват и съображения, че претендираната от ищеца неправомерно получена минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на АПК.

Поддържа се още, че законодателят е предвидил специален ред за установяване на неправомерно получена минимална помощ, а именно - по реда на АПК, поради което предявеният иск с правно основание чл. 415, ал.3 ГПК е недопустим, неподведомствен на гражданския съд, а постановеното по такъв иск решение е нищожно. В тази насока се прави искане, въззивния съд да обезсили решението на Районен съд - Враца и да присъди в полза на "Плати"ЕООД, гр.Враца сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В случай, че въззивния съд невъзприеме доводите за нищожност на постановеното решение, се развиват съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционния съд, за да уважи исковата молба е приел, че "Агенция по заетостта" е изправна страна по процесния договор и като такава, на основание чл.10.3, буква "а" от Общите условия, правомерно е прекратила неговото действие и е поискала възстановяване на изплатените по договора суми. Приел е още, че е налице виновно неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на ответника, поради което процесната сума се явява недопустим разход. Според жалбоподателя, тези изводи на съда са неправилни, необосновани и незаконосъобразни и не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че от страна на Агенция по заетостта са извършени проверки в двата обекта на работодателя в рамките на обявеното работно време и е констатирано че: за обекта в гр. *** при извършена проверка на 08.04.2019г. наетото по проекта лице Е. М. не е намерен на обекта, но работодателя е представил в Агенция по заетостта заповед за командироване №05/01.04.2019г., оправдаваща отсъствието на лицето от работното му място. Сочи се, че на 10.06.2019г. е извършена проверка, при която лицето не е намерено на обекта, но пак е била представена заповед за командировка №15/10.06.2019г. В жалбата се навеждат доводи, че при извършена проверка на 18.06.2019г., лицето не е намерено на обекта, поради неговото закъснение, което се установява от представените от работодателя документи. Твърди се, че за втория обект, който се намира в с. *** също са били извършени проверки, на 12.03. и на 22.03.2019г., като контролните органи са констатирали, че наетото по програмата лице В. Г. не е бил на обекта. За да оправдае отсъствието на наетото лице, жалбоподателя твърди, че е издал и представил по делото заповед за командировка №01/12.03.2019г., съгласно която наетото лице е било командировано на посочените дати. Поддържа се в жалбата, че аналогични са и случаите при извършени проверки на 08.04., 10.06. и 24.06 2019 г., за които са представени заповеди за командировки съответно № 04/01.04.2019г.; 16/10.06.2019г.; 22/ 24.06.2019г. Наведени са и доводи, че работата на наетите лица е изисквала чести командировки, които те са изпълнявали въз основа на заповеди за командировка - един, два пъти седмично, в рамките на установеното работно време, което не нарушава установения от работодателя график.

Посочва се в жалбата, че задълженията на работодателя са изчерпателно посочени в т.6 от процесния договор, като нито едно от тях не включва ангажимент за предварително уведомяване на Агенцията по заетостта, в случаите на командироване на наети по проекта лица, както и предоставяне на документи, свързани с командироването. Поддържа се, че въпрос на целесъобразност е организацията на работния процес и командироването на определени служители за изпълнение на свързани с този процес задължения. Обстоятелството, че наетите лица са продължили да работят при същия работодател и след прекратяване на договора с Агенция по заетостта е допълнително доказателство, в подкрепа на тезата, че "Плати" ЕООД, е изпълнило стриктно задължението си по договора, като е постигнато ефективно социално включване на лицата с трайни увреждания на свободния пазар на труда и, че реално са се извършвали дейности, съгласно сключения договор за осигуряване на заетост. Иска се, обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като предявения иск против въззивника да бъде отхвърлен. Не се правят доказателствени искания.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който въззиваемия заема становище,че спорът между Агенция по заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, правилно е разгледан по реда на ГПК от компетентния граждански съд. Поддържа се, че Договор № О3-ХУ-05-05-2414#6 от 19.02.2019 г., сключен между Агенция по заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, писмото за неговото прекратяване, респективно цялата кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на правата и задълженията по договора, се реализират на база на договорни гражданско-правни отношения между страните, възникнали със сключването на посочения договор за осигуряване на заетост и не са реализация на властнически правомощия от страна на Агенция по заетостта. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 19а от АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Поддържа се, че в § 1, т.1. от допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, е дадено легално определение за административен договор, съгласно което административен договор е изричното волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Посочва се, че административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган (МТСП) и конкретния бенефициент (АЗ), заместващо издаването на административен акт. Тълкувайки допълнителната разпоредба на ЗУСЕСИФ и даденото от законодателя определение за административен договор следва, че административен договор е само и единствено договорът, сключен между Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и Агенция по заетостта (АЗ), на основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, с който ръководителят на Управляващия орган (МТСП) предоставя на Конкретния бенефициент (Агенция по заетостта) безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект "Обучения и заетост". Същият се сключва в следствие на одобрено от МТСП проектно предложение на Агенция по заетостта, по силата на което, в качеството й на конкретен бенефициент, й се предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Обучение и заетост". Дейностите, свързани с реализацията и изпълнението на проекта се възлагат на Агенция по заетостта в качеството й на конкретен бенефициент/КБ/. Поддържа се в отговора, че Агенция по заетостта като Конкретен бенефициент носи отговорност за законосъобразното разходване на средствата по оперативната програма, като в тази връзка се сочи, че договора сключен между Агенция по заетостта и "ПЛАТИ" ЕООД, в изпълнение на проект "Обучение и заетост" не попада в приложното поле на ЗУСЕСИФ и не представлява административен договор по смисъла на закона.

Поддържа се в отговора, че неправилно е изложеното във въззивната жалба, че "ПЛАТИ" ЕООД, не е било уведомено по надлежния ред, кое точно от изчерпателно изброените задължения, не е изпълнил Работодателят. Твърди се, че това е посочено изчерпателно, в изпратено от Агенция по заетостта до въззивника писмо с изх.№ 03-ХУ-05-05-съгласно от върнато от "Български пощи" ЕАД известие за доставка "обратна разписка", както и в писмо № О3-ХУ-05-05-2414#42 отг., получено от Ц. Д., управител на "ПЛАТИ" ЕООД. Възразява се и срещу изложеното във въззивната жалба, че командироването на един служител не променя графика на работа. Поддържа се, че съгласно т. 6.3.4 от сключения между страните договор за осигуряване на заетост, работодателят трябва да представя в Бюрото по труда график /поименен/ за работното време и местонахождението на обектите на работа на лицето/лицата от целевата група, както и същия е длъжен при промяна, да уведоми Бюро по труда и да представи нов график, не по - късно от един работен ден преди настъпване на промяната. Това дава възможност за проследяемост и контрол. Поддържа се, че командироването на служител променя графика за работното време, защото наетото лице не е на обичайното си място на работа, и не е подадена информация за него в графика като командирован, с което въвежда в заблуда контролните органи, след като не го намират на работа. Поддържа се, че съгласно договора, работодателят е длъжен да предостави график, в който изрично да бъдат описани точни времеви диапазони, в които наетите лица ще бъдат на посочения адрес, при непредставяне на графика, работодателят търпи санкция. В тази насока се твърди, че издадените от работодателя командировъчни заповеди трябва да се отразяват с изходящ номер във входящо/изходящ деловоден регистър, който да отразява действителността.Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Настоящият състав приема жалбата за редовна от външна страна, и процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Агенция по заетостта гр.София, с БУЛСТАТ ***, представлявана от Д. Д. Н. – изпълнителен директор, чрез Д. Б., като пълномощник е сезирала Районен съд – Враца със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с вх. №5450 от 31.03.2020г. срещу "Плати"ЕООД с ЕИК ***, за сумата в размер на 4835.00 лв. главница,представляваща недопустим разход по договор №ОЗ-ХУ-05-05-2414#6/19.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 96.71 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.