Решение № 353 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507916 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7551 от 13.05.2023 г. на СРС, 41 с-в, по гр. д. № 38497/2022 г. К.

Н. Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят, всеки от тях по отделно, на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми : в размер на по 342, 55 лв. цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. **** аб. № 355392, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г., подаване на исковата молба до окончателното плащане, лихва за забава върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. в размер на по 27, 95 лв., и сумата от по 4, 56 лв., цена на услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за главницата за ТЕ - за сумата над 342, 55 лв. до пълния предявен размер от 380, 10 лв., и за сумата над 27. 95 лв., лихва за забава върху главницата за ТЕ, до пълния предявен размер от 37, 36 лв., както изцяло са отхвърлени исковете за лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 01.06.2022 г. в размер на сумата от 0, 54 лв. срещу всеки от ответниците. Страните са осъдени съразмерно за разноските по делото.

Недоволен от решението в частта, в която исковете са уважени срещу него е останал ответника само Д. К. Г., който го обжалва, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Неоснователно СРС е приел, че той е в договорни отношения с ищеца в 1 периода, като е нарушена практиката, според която потребител е лицето, на което е открита партида за имота. По делото се установява, че такова лице е другият ответник по спора К. Г.. Излагат се доводи, че това лице следва да отговаря за задълженията за доставена ТЕ в имота. Поддържа съображения, че вземанията не са установени по основание е размер. По отношение задълженията за лихви счита, че не са представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, поради което ищецът не е установил изпадането на потребителя в забава за исковия период. Позовава се на чл. 32, ал. 2 от ОУ на дружеството от 2014 г. Поддържа, че не са налице и основания за присъждане на суми за дялово разпределение в полза на ищеца, след като същото е извършвано от ФДР. Сочи, че не се установява в негова тежест да е възникнало задължение да заплаща на ищеца цената на услугата за дялово разпределение и исковете са неоснователни. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят изцяло срещу него. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Поддържа, че решението в оспорената част е законосъобразно и съобразено с материалния закон и събраните пред СРС доказателства. Решението е мотивирано и обосновано и не са налице основания за отмяната му. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението в оспорената част да се потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Другият ответник К. Н. Г. не е взела отношение по жалбата.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените части, в които исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД са уважени срещу Д. К. Г..

В частите, в които същите искове са уважени срещу втория ответник К. Н. Г., както и в частите, в които са отхвърлени, решението е влязло в сила, като неоспорено от страните.

В допълнение към изложеното от СРС и във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното :

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

2

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

По отношение собствеността на имота СРС е обсъдил всички приети пред него доказателства, а именно : нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други № 181, том IX, дело № 1804/1994 г. на нотариус при Софийска нотариална служба и нотариален акт № 13, том LXVI, дело № 12726/1997 г. и разрешение за ползване № 2249/02.04.1998 г„ издадено от ДИТСК София за жилищна сграда.

С последния нотариален акт СД „ВЕС - Ц. и Сие" е прехвърлило на К. Н. Г. и на съпруга й Д. К. Г. правото на строеж върху апартамент № 23 и апартамент № 24 на втори жилищен етаж, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което същата е построена.

Въз основа на тези доказателства СРС е приел, че правото на строеж е реализирано и ответниците са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 23.

По делото не се установява ответницата К. Н. да е подала изрична молба декларация за откриване на партида на нейно име за горепосочения имот и от там, да е сключила изрично договор с ищеца по доставката на ТЕ в имота, както се твърди във въззивната жалба. Не се установява също така в полза на ответницата да е било учредено вещно право на ползване. Както е приел и СРС, ответникът Г. не е ангажирал никакви доказателства за тези твърдения въпреки предоставената му от съда с доклада по делото възможност.

В обобщение следва, че в съответствие със събраните в производството доказателства и с материалния закон СРС е направил обоснован извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Доколкото не е установено нищо различно, основателно СРС е приел, че правата на страните в собствеността са равни.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.

3

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява от приетата пред СРС СТЕ експертиза. Вземайки предвид заключението на СТЕ и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че през исковия период за м. 05.2018 г. - м .04.2021 г. е бил осигурен достъп от страна на потребителите за отчитане показанията на намиращия се в имота 1 бр. водомер. През периода не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, а само такава за подгряване на вода и отдадена от сградната инсталация по формула съобразно отопляемия обем на жилището.

Съгласно заключението и след извършеното изравняване дължимата за топлоснабдения имот стойност на топлинната енергия за исковия период е в размер на сумата от 2 877, 81 лв., а за периода м. 06.2019 г. - м. 04.2021 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 1 867, 10 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение за периода м. 11.2020 г. - м.04.2021 г. е в размер на сумата 9, 12 лв.

При определяне размера на задълженията СРС е съобразил и възражението за извършени плащания на суми в периода, като в тази връзка е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От същото съдът приема за установено, че общият размер на непогасените от ответниците задължения за доставена ТЕ за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. са в размер на сумата 760, 20 лв. Ищецът е отчел извършените от ответниците плащания и същите не са предмет на настоящото производство.

Съгласно заключението дължимата лихва за забава върху непогасените вземания е размер на сумата 73, 90 лв. Начислените и непогасени суми за услугата дялово разпределение са в размер на 9,12 лева, а дължимата лихва за забава е в размер на 1, 09 лева. Непогасените задължения за периода м. 06.2019 г. - м.04.2021 г. съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза са в размер на сумата 685, 10 лв., а лихвата за забава върху тази главница, начислена до 01.06.2022 г. е в размер на сумата 55, 90 лв.

При постановяване на решението СРС е съобразил и направеното от особения представител на ответника възражение за погасяване на вземанията по давност. В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на исковата молба на 18.07.2022 г.

СРС е приел, че възражението за давност е основателно за периода 01.05.2018 г.

- 31.05.2019 г., с оглед датата на предявяване на исковете - 18.07.2022 г. и настъпването на изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите условия, приложими към договора. При това обосновано съдът е счел, че непогасени по давност за задълженията за топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г. и ги е определил съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ, отчела извършените от ответниците плащания.