Решение № 78 от 21.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Несебър, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20212150101721 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от ищеца „Б.с.и.т.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, гр. В., бул.

„К.Б.*” № **, ет. *, ап. *, представлявано от П.Р., чрез адвокат А. Д. със съдебен адрес: гр. В., бул. „С.“ № **, вх. *, ап. *, против Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, за прогласяване нищожността, в условията на евентуалност за отмяна на решенията, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 22.11.2021г., като незаконосъобразни.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в Жилищна сграда А - Тайд с идентификатор ****. Излагат се съображения, че същата, заедно с жилищни сгради с идентификатори 2, 3 и 4, представлява част от комплекс от затворен тип с различни собственици на апартаментите и ателиетата в тях, които са построени в поземлен имот изключителна собственост на ищеца с идентификатор ***** по действаща КК и КР, целият имот с площ 15 297.00 кв. м. Твърди се, че на територията на същия се намират и други обекти. Ищецът сочи, че е собственик на конкретни самостоятелни обекти, като представя и писмени доказателства за това.

Оспорва и иска прогласяване на нищожността, съответно отмяната на решенията на Общо събрание на етажната собственост взети на 22.11.2021г., тъй като намира, че същите са взети при нарушение на всички материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

На първо място твърди, че събранието е проведено в комплекс от „затворен тип” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и доколкото поддръжката и управлението на комплекса следва да се осъществява по реда 1 предвиден в чл. 2 от ЗУЕС, то взетите решения са нищожни и подлежат на отмяна. Излага подробни съображения в тази насока. На следващо място се твърди, че решенията, които са посочени като взети на това ОС, в действителност на са взети, съответно са нищожни.

Ищецът сочи, че събранието е нередовно свикано от лице, което няма право на това. Намира, че не е налице редовна покана за това по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, а са допуснати редица нарушения както в свикването, така и в уведомяването по чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС. Счита, че датата на свикване е умишлено избрана през м. ноември, с оглед сезонния тип обитаване на комплекса. Излага, че не са представени доказателства за упълномощаване на адв. Н. Г. от лицето А.К., за да свика ОС. Поканата за провеждането на ОС не е стигнала до собствениците, поради неспазване на указания със закона срок за това. Сочи, че самото ОС няма правомощия да вземе решения, които са отразени в протокола, което ги прави нищожни.

Допуснати са нарушения и в провеждането на събранието. Първото такова е относно кворума. Събранието е водено не на български, а на руски език. Не са записвани всички изявления на участвалите, като лицето В.Н., който иззел функциите на председател на събранието, уверил представителя на ищеца, че се води звукозапис. В тази връзка се сочи, че събранието не е водено от инициатора и избран по - късно за управител А. С., а от В.Н. и И.М..

Предложенията за проекти на решенията се правили от Н., но последният не е нито собственик, нито ползвател или обитател на СОС, поради което не е имал право да участва в ОС. За секретар - протоколист била избрана адв. Г., която също не била собственик на СОС. Твърди се, че е нарушен и чл. 14 от ЗУЕС, като липсва представителна власт за много от участвалите. Решенията не са взети при нужното мнозинство. Не е спазена и процедурата предвидена в чл.17 ал. 4, 5 и 6 от ЗУЕС - сборът от идеалните части на собствениците във входа не е равен на 100, т.е. налице е обстоятелство по чл. 17 ал. 5 т. 2 от ЗУЕС, а мнозинството за вземане на решения е такова, което ако е било налице, събранието е щяло да се проведе още в 10 часа. Сочи, че няма данни на какво се основава решението по т.1 от поканата, като това обстоятелство е преюдициално по отношение на законосъобразното протичане на събранието и има отношение към изчисляването на кворума, мнозинствата и се отразява на валидността и законосъобразността на взетите решения.

В исковата молба се излага, че е в тежест на ответника да докаже, че подобно решение за определяне на общите части е подложено на гласуване и е взето с мнозинство от 2/3 от самостоятелните обекти в сградата. Твърди се, че е налице разминаване при всички гласувания между приетото площообразуване, списъка за регистрация, бюлетините и отразените резултати от гласуването. Изчисленията на идеалните части при гласуването са изцяло погрешни, налице е разминаване между посочените в списъка на присъстващите на събранието, приетото площообразуване, посоченото в бюлетините за гласуване, което води до грешно удостоверяване в протокола на всички решения. Всички приети решение по обявения дневен ред, са на свой ред и материално незаконосъобразни. Ищецът счита за неверни били документираните в протокола изявления.

Оспорват се като

2 незаконосъобразни всички взети решения по време на проведеното ОС, като се излагат мотиви за незаконосъобразност на всяко едно решение.

Въз основа на изложеното ищецът иска да се постанови решение, с което да се прогласят за нищожни, а евентуално да се отменят като незаконосъобразни всички решения от 22.11.2021г. на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда А-Тайд с идентификатор № ****.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника - Етажна собственост на сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. Обзор , с адрес : гр. Обзор, м.

„Южен плаж” , бл. А- Тайд, представлявана от управителя А. С., е депозиран писмен отговор на исковата молба. На първо място се оспорва твърдението, че решенията взети от ОС са нищожни. Оспорва се посочената съдебна практика, като се цитират други решение на ВКС. На следващо място и във връзка с твърденията в исковата молба се заявява, че процесната сграда не е част от комплекс от „затворен тип” по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС. Ответникът твърди, че липсват договори между ищеца и собствениците на СОС в сграда А- Тайд, което се установява от справка от Агенция по вписванията. Твърди се, че в тежест на ищеца е да докаже, че има сключени договори по реда на чл. 2 от ЗУЕС със собствениците на СОС. Налице е само един договор, сключен за поддръжка на един апартамент в сградата, но липсват договори с други собственици. Относно имот с ид. № ***** по КККР счита, че не са налице изискванията на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и той не е „жилищен комплекс от затворен тип”. Сочи се, че процесното ОС на ЕС е свикано законосъобразно от собственик на СОС - А.К.. Фактическите действия били извършени от упълномощен адвокат, за което бил съставен протокол по чл.

13, ал. 1 от ЗУЕС. Като основание за свикване е посочен чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС, поради изтичане на една година от предходно ОС на ЕС А- Тайд.

Предходното ОС на ЕС е проведено на 05.12.2011г. Твърди се, че самото ОС на ЕС е проведено законосъобразно, че поканата за него е поставена на видно място, изготвена е на български език. За поставяне на поканата е бил съставен протокол. Събранието е проведено при наличие на изискуем кворум по чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. В съставения протокол са отразени всички резултати от гласуването, както и процентите от идеалните части на гласувалите.

Протоколът е бил подписан от председателя на ОС и протоколчика. След изготвяне на протокола било съставено съобщения за това, както и протокол за поставянето на същото по реда на ЗУЕС. Ответникът намира, че не е налице и нарушение на чл. 17 от ЗУЕС - кворумът бил изчислен правилно съгласно кадастралните данни и данните в актовете за собственост на отделните собственици. Всички решения са взети със съответното мнозинство.

Предвид изложеното ответникът моли исковата претенция да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представил поддържа изложеното в исковата молба. Сочи, че по делото се е установило, че ищцовото дружество е собственик на съоръжения в комплекса, а последният отговаря на изискванията за да се приеме, че същият 3 е от затворен тип. Намира, че по данни от протокола от процесното общо събрание може да се приеме, че не е налице нужния кворум за вземане на решения, което се отразява на всички взети решения. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък на същите.

В същото съдебно заседание ответникът, чрез адвокат Г. оспорва предявения иск, като излага подробни съображения в тази насока. Придържа се и към изложените в отговора възражения срещу твърденията на ищцовата страна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.11.2022г.

В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за свикване на общото събрание, включително чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, ал. 3, чл. 17 от ЗУЕС.

При така разпределената доказателствена тежест, от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.06.2004г. на нотариус Стоян А.ов (на л. 31 - л. 32), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2004г. на нотариус Стоян А.ов (на л. 33 - л. 38) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.07.2004г. на нотариус Стоян А.ов (на л. 35 - л. 36) се установява, че дружеството ищец е собственик на земята, върху която е изграден процесния комплекс. Същото обстоятелство е отделено като безспорно по делото.

С протоколно определение от 01.12.2022г. между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти с идентификатори №№ ****.13, ****.117, ****.118, ****.119, ****.120 и ****.121, намиращи се в сграда „А“ Тайд, на поземления имот и басейните.

За безспорно е прието, че на 22.11.2021г. е проведено общо събрание, на което са взети процесните решения. Като безспорни още са отделени и обстоятелствата, че е бил предвиден бюджет и вноски за ползването на поземления имот и басейните, при условия, които не са съгласувани с ищеца; че поземленият имот и съоръженията в него се ползват и от собственици, обитатели и ползватели на самостоятелни обекти и в останалите три жилищни сгради в имота; че ищецът е извършвал дейностите по управление и поддръжка и на общите части в сградата, и на собствения си поземлен имот и обекти и съоръжения в него.

С протоколно определение от последното проведено по делото общо 4 събрание като безспорни между страните са отделени и обстоятелствата, че са налице вписани договори за управление на самостоятелни обекти в сградата А Тайд, както и че са налице писмени такива договори, които не са вписани; че басейнът, който се намира на юг от сграда А, е ограден от всички страни с ограда, с изключение на страната, която е към сграда А. Липсва спор и относно това, че басейнът е разположен в УПИ XII, че е собственост на ищцовото дружество, както и че същият е въведен в експлоатация.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.