Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5542 от 19.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3295/2018
Вид
Решение № 5542
Подписан
19.07.2019
В сила
17.05.2022
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І

Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г. при секретаря Йоана

Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 3 295 по описа за 2018 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „У.“ АД да заплати на А.И.С. следните суми: а) 64 677,31 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди от противозаконно отнемане на лек автомобил, настъпило на 24.12.2014 г., на основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 28.12.2017 г. до окончателното изплащане; б) 1 350,00 лева обезщетение за забава върху

64 677,31 лева от 07.02.2016 г. до 28.12.2017 г. на основание чл. 86, ал.

1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); в) 3 271,12 лева разноски по делото и

3 826,16 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

А.С. е с адрес в гр. Плевен, кв. ******, вх. „г“, ап. 6, а З. „У.“ АД е със съдебен адрес – адвокат Г.М., гр. София, ул. „******, кантора 3.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм) на А.И.С. срещу З. „У.“ АД за разликата над 64 677,31 лева до пълния предявен размер от 67 677,31 лева.

[3] ОСЪЖДА А.И.С. да заплати на З. „У.“ АД 153,85 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 320,55 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 60,00 лева държавна такса по сметка на САС При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[5] А.С. заявява в искова молба от 28.12.2017 г., че е застраховал свой автомобил с договор за застраховка „каско“, сключен с ответника З. „У.” АД (У.). На 23.12.2014 г. той е паркирал автомобила пред дома си, а на 24.12.2014 г. сутринта е установил, че автомобилът е бил откраднат. А.С. е предявил претенция пред У., но последният не му е заплатил обезщетение.

Затова А.С. моли съда да осъди У. да му заплати: а) 67 677,31 лева застрахователно обезщетение; б) 1 350,00 лева обезщетение за забава от

07.02.2016 г. до 28.12.2017 г. (исковата молба, л. 2-5 от делото, първоначално образувано пред СГС; молбата, л. 4 от делото на СРС; определението за допускането на увеличението на иска, л. 61-гръб от настоящото дело).

2. На ответника

[6] У. е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. при сключването на застраховката ищецът е декларирал невярна информация за закупуването на автомобила и затова не му се дължи обезщетение;

2. ищецът е уведомил У. за събитието повече от 24 часа след установяването му и затова не дължи обезщетение;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. исковете са погасени по давност. У. твърди и, че не е изпаднал в забава. Затова У. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 5-8 от настоящото дело).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] На 15.07.2011 г. е бил произведен автомобил «Фолксваген Фаетон» (писмото, л. 70 от настоящото дело). Не се спори, че на 23.02.2012 г. (протокола от съдебно заседание на 19.04.2019 г., л. 88 от настоящото дело). На 11.11.2014 г. А.С. е закупил от Л.К.този автомобил за 7 500,00 евро (договора, л. 2223 от делото на СРС).

[8] На 13.11.2014 г. Ц.Ц., началник отдел «Одобрения» на У., е определила 80 000,00 лева застрахователната стойност на автомобила (елетронното писмо, л. 100; протокола за разпит на Владимир П., л. 95-96 от настоящото дело). На 24.11.2014 г. А.С. и У. са сключили договор за застраховка Каско, Клауза «А» за автомобила «Фолскваген

Фаетон». Застрахователната сума е била 80 000,00 лева, а застрахователната премия е била 3 096,92 лева, платима на четири разсрочени вноски, всяка по 774,23 лева (полицата, л. 8 от делото на СРС). Не се спори, че А.С. е заплатил първата вноска, но не и останалите три вноски.

[9] След като на 23.12.2014 г. А.С. е паркирал автомобила пред дома си в гр. Плевен, на 24.12.2014 г. сутринта той е установил, че автомобилът е липсвал, за което той е съобщил в полицията (постановлението, л. 16). Към този момент действителната пазарна стойност на автомобила е била 70 000,00 лева, ако се отчита само датата му на първа регистрация. Ако се отчете обаче, обстоятелството, че автомобилът е бил произведен на 15.07.2011 г., т. е. седем месеца преди първата му регистрация, действителната му пазарна стойност би била малко по-ниска

(заключението и показанията на вещото лице М., л.

51-52 и л. 58-59 от настоящото дело).

[10] На 29.12.2014 г. А.С. е уведомил У. за кражбата на автомобила (протокола, л. 19 от делото на СРС). В същия ден той е попълнил въпросен лист, в който е вписал, че е закупил автомобила за 35 000,00 евро от Германия (въпросния лист, л. 9-12 от настоящото дело).

[11] На 19.01.2016 г. Районна прокуратура – Плевен е спряла наказателното производство относно кражбата на лекия автомобил «Фолксваген Фаетон» (постановлението, л. 16-18 от делото на СРС). На 16.02.2016 г. У. е отказала да заплати обезщетение на А.С. (л.

28 от делото на СРС).

[12] А.С. е заплатил: 3 219,75 лева държавна такса (л. 6 от първоначалното дело на СГС и л. 56 от настоящото дело); 8 000,00 лева на адвокат (л. 53 от настоящото дело); 200,00 лева за вещо лице (л. 39 от настоящото дело). У. е заплатил 3 540,00 лева на адвокат (л. 80-86 от настоящото дело).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[13] А.С. е предявил иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

1. По иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм)

1.1.

По основателността на иска

[14] Съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм), при настъпване на застрахователно събитие застрахователят се задължава да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател;

2. настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка, по време на действието на договора; 3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени вреди на ищеца; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца или да не е изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.

[15] Съдът установи, че:

1. между А.С. и У. е бил налице валиден договор за застраховка „каско“ за процесния автомобил „Фолксваген Фаетон“;

2. лекият автомобил е бил откраднат, а той е бил застрахован срещу кражба;

3. от загубата на автомобила А.С. е претърпял вреди;

4. У. не е изплатил обезщетение на А.С..

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът приема, че следва да отчете, че автомобилът макар да е бил регистриран за първи път на 23.02.2012 г., той е бил произведен седем месеца по-рано. Няма данни от производството на автомобила до първата му регистрация да е бил използван или продаван на витрина. Затова по своя преценка съдът приема, че действителната пазарна цена на автомобила към датата на кражбата му е била 67 000,00 лева.

Ищецът не е заплатил на ответника три вноски от застрахователната премия на обща стойност 2 322,69 лева, които следва да се приспаднат от обезщетението, което се дължи на ищеца. Затова искът е основателен за 64 677,31 лева и съдът го уважава за този размер, като го отхвърля за разликата над 64 677,31 лева до пълния предявен размер от 67 677,31 лева.

1.2. По възраженията на ответника

[17]

У. е възразил, че: