Определение № 2433 от 17.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2433 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501047 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Разпореждане № 19198/13.05.2024 г. на ВРС по ч.гр.д. № 3896/2024 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 26240/29.03.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. *, общ. *, с. *, ул. * №*

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл.60, ал.5 от ГПК относно броенето на сроковете.

Твърди, че срокът се брои от деня, следващ този, от който започва да тече срокът. В процесния случай съобщението с указанията на съда е получено на 24.04.2024г. На същата дата в 15.01 ч. чрез ССЕВ заявителят е изпратил уточнителна молба в изпълнение на указанията.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 3896/2024 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Д. И., за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № EMLN13483947, сключен на 20.06.2016 г.: 7977.37 лв. - представляваща частично претендирана главница за периода от 20.05.2025 г. до 20.06.2026 г.; 5633.44 1 лв., обезщетение за забава за периода от 12.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно изискването, въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В т.12 от заявлението се твърди обявяване от страна на кредитора на посочения потребителски кредит за предсрочно изискуем с връчено на 12.01.2021г. на длъжника уведомително писмо от ЧСИ П.И.а, поради което се претендират вноски с падеж след датата на депозиране на заявлението с размер на всяка от тях от по 700.43 лева.

С Разпореждане №13733/02.04.2024г. заявлението е оставено без движение с указания до заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да наведе конкретни фактически твърдения относно формирането на размера на частично предявеното вземане за главница и да уточни дали е настъпил падежът на тези вноски /доколкото те касаят бъдещи периоди на дължимост/; в случай на твърдение за предсрочна изискуемост, да посочи по какъв начин е настъпила тя и представи надлежни доказателства.

Указано е, че при неизпълнение в срок заявлението ще бъде оставено без уважение.

В указания срок е депозирана молба №29886/11.04.2024г. от заявителя, в която уточнява, че претенцията за главница в размер на 14385.95 лева касае период 20.03.2018г. – 20.07.2021г., т.е. включва вноски, падежирали към датата на входиране на заявлението, поради което предсрочна изискуемост не е обявявана, съответно уведомление за предсрочна изискуемост не е изпращано и не може да бъде представено по делото.

С разпореждане №15637/15.04.2024г. съдът е дал последна възможност за отстраняване на нередовностите в 3-дневен срок, доколкото претендираните суми и период са различни от посочените в уточнителната молба.

Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя чрез ССЕВ на 24.04.2024г. в 8.00 ч. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 27.04.2024г.

С обжалваното разпореждане № 19198/13.05.2024 г. заявлението е отхвърлено на основание чл.410, ал.2 и 3 от ГПК поради неизпълнение на дадените указания. Съобщението за постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 15.05.2024г.

По делото е приложена молба с вх. №39932/17.05.2024г. от заявителя, с която във връзка с Разпореждане №13733/02.04.2024г. уточнява, че претендираното вземане за главница в размер на 7977.37 лева за периода 20.05.2025г. – 20.06.2026г. е обявено за предсрочно изискуемо, считано от датата на получаване на уведомителното писмо от ЧСИ, а именно 12.01.2021г. Цитира съдебна практика, според която не е необходимо в заповедното производство да се представят доказателства за обявена предсрочна изискуемост.

Видно от приложеното извлечение от ССЕВ молба с вх.

№39932/17.05.2024г. е получена в Районен съд – Варна на 24.04.2024г. в 15.05 ч., откъдето следва изводът, че е изпратена в рамките на предоставения тридневен срок за изпълнение на указанията, но поради деловоден пропуск не 2 е била своевременно регистрирана в деловодството и докладвана по делото. В този смисъл същата следва да се приеме за подадена в срок.

Независимо от изложеното, допуснатият деловоден пропуск не е довел до опорочаване на обжалваното определение.

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, но изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането. В случай на подадено от длъжника възражение, производството прераства в исково с предмет вземането по заповедта за изпълнение, като изменение на основанието е недопустимо.

В разглеждания случай липсва последователност в твърденията на заявителя относно размера на претендираната частична главница, периода, за който е начислена и основанието за настъпване на нейната изискуемост.

Вместо да отстраняват неяснотите, подадените уточнителни молби ги задълбочават. Сочат се различни размери и периоди, като от една страна е налице позоваване на настъпил падеж, а от друга – на предсрочна изискуемост. В заявлението и в последната уточнителна молба е посочен единствено размерът на вземането, но не и начинът на формирането му. С оглед наличните по делото данни, че задължението е разсрочено на 120 месечни вноски с падежи от 20.07.2016 г. – 20.06.2026г. и че предсрочната изискуемост е обявена на 12.01.2021г., възниква неяснота по какъв начин е определен процесният период 20.05.2025г. – 20.06.2026г. и по каква причина не се претендират вноските за предходния период. Посочено е, че г лавницата се претендира частично, без обаче да са наведени твърдения за пълния размер на непогасения остатък. Редовността на частичния иск предполага да бъде конкретизиран и целият дълг.

От друга страна претендираният частичен размер на главницата от 7977.37 лева не съответства на аритметичния сбор на вноските, включени в процесния период, а именно 9806.02 лева. Поради неуточнения начин на изчисление и липсата на разбивка по компоненти в погасителния план не е възможно да се извърши преценка дали претенцията включва само главница или и други акцесорни вземания.

По отношение на предсрочната изискуемост е посочено съдържанието на клауза от ОУ, без обаче да е обосновано настъпването на всяка от предпоставките. Отсъстват твърдения забавата на кои вноски са дали основание за пристъпване към предсрочна изискуемост.

Налага се изводът, че заявлението е останало нередовно въпреки дадените указания и постъпилите уточнения, поради което същото се явява неоснователно по арг. от чл.411, ал.2, т. 1 от ГПК.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

3

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19198/13.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3896/2024 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4