Решение № 163 от 23.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Перник, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720201911 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от П. П. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез упълномощен защитник – адв. А. А., срещу Заповед за задържане на лице рег. №3796з-719, издадена на 20.10.2023 година от А. И. А. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник.

С жалбата се оспорва заповедта за задържане и се прави искане съдът да я отмени като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения и в разрез с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв. А. А., заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. В хода на устните прения пълномощникът излага конкретни доводи в насока незаконосъобразност на същата - че не са били налице предпоставките на закона за задържане на жалбоподателя, че същата не е съставена по предвидения ред и форма, както и че не е доказана компетентността на полицейския орган да извършва задържане на лица по реда на ЗМВР. Излагат се възражения, че в нарушение на административнопроизводствените правила, едва след съставянето на заповедта и след подписване на същата от задържания, в съдържанието на административния акт са посочени /чрез допълнителни записи/ фактическото и правното основание за задържане, останали неизвестни за лицето, с което съществено е ограничено правото му на защита. Претендира се присъждане на направените от А. разноски в 1 производството за възнаграждение на адвокат.

Ответникът по жалбата А. И. А. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник е участвал лично в съдебното производство, представляван е и от пълномощник гл.юрисконсулт З. В.. В писмено изложение и устно в съдебно заседание пълномощникът излага съображения, че издадената заповед е законосъобразна и съдържа всички необходими реквизити. Акцентира на обстоятелството, че полицейските органи, участвали при задържането, изготвили и документите във връзка с него, първоначално не са разполагали с достатъчно информация за състоянието и мотивите на задържаното лице, такава е събрана едва след фактическото задържане и след преглед от медицинско лице, въз основа на което конкретно са посочени правното и фактическото основание за задържането, вписани в заповедта. Посочва, че в конкретния случай ПАМ е приложена законсъобразно, в рамките на необходимите предели и при условия на неотложност, с оглед възникнала необходимост от незабавна намеса за пресичане на опасността от действията на жалбоподателя да настъпят общественоопасни последици за него самия и за други лица. Застъпва се позиция, че основателно свободата на жалбоподателя е била ограничена при конкретните обстоятелства, тъй като е установено, че същият се е намирал на обществено място, в двора на училище, държал се е крайно агресивно като е крещял и е размахвал нож в присъствието на множество деца, създавайки реален риск от настъпване на тежки последици за околните. Пълномощникът отбелязва също, че задържането е продължило кратко време - по-малко от един час – за времето от установяване на жалбоподателя в неадекватно състояние на горепосоченото място, до отвеждането му в ПО на МБАЛ – Перник, където е приет за лечение. Акцентира и на обстоятелството, че законността на задържането се преценява в контекста на фактите и обстоятелствата, съществуващи към момента на прилагане на мярката и издаването на заповедта, не въз основа на последващи обстоятелства, които чисто обективно полицейските органи не са можели да съобразят при изпълнение на задълженията си по служба.

Пълномощникът пледира за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли оспорването и да потвърди обжалваната заповед за задържане като законосъобразна.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира от фактическа страна следното:

На 20.10.2023г. А. И. А. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник, изпълнявал служебните си задължения съвместно с полицаи М. Н. Р. и Ж. Л. Д. на територията на посоченото полицейско управление. В 11:05 часа тримата били изпратени от ОДЧ при Второ РУ в района на ПГТС „Арх. Йордан Миланов“, кв. Мошино, гр. Перник по сигнал, че пред сградата на учебното заведение лице от мъжки пол буйства, крещи, размахва нож в присъствието на ученици и граждани.

Служителите на ОДМВР – Перник незабавно се насочили към мястото, като при пристигането си забелязали лице, което държало в ръцете си нож и друг остър предмет, наподобяващ бургия. Състоянието му било крайно 2 превъзбудено и агресивно - на висок глас мъжът крещял за „Сатаната“, размахвал предметите и твърдял нереални, нелепи неща - че се свързва със Сатаната с гаечен ключ и предизвиква гръмотевици. Предвид състоянието му, служителите на МВР го приканвали да се успокои и нееднократно разпоредили да хвърли опасните предмети, но мъжът изобщо не показал намерение да се подчини. При опит на служителите на МВР да го доближат дори насочвал ножа към тях. Приближавайки го едновременно от три страни те успели да го обезвредят и повалят на земята, при което лицето оказало яростна съпротива – крещял и буйствал. С общи усилия успели да изтръгнат опасните предмети от ръцете му, да поставят помощни средства /белезници/ и да го качат в служебния автомобил, с който го транспортирали до сградата на Второ РУ – Перник. Там самоличността на задържания била установена - П.

П. А.. Събрана била и информация, че същият от години употребява наркотични вещества, че е диагностициран с психично заболяване и е настаняван на лечение в психиатрични заведения.

На основание чл.72, ал. 1 от ЗМВР полицай А. А. издал Заповед за задържане на лице рег. №3796з-719 /с посочен час 11:15 часа/, с която наредил задържане на П. П. А. с ЕГН ********** за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Второ РУ при ОД на МВР Перник.

Първоначално конкретното правно и фактическо основание за издаване на заповедта не било посочено, тъй като първите данни за извършено престъпление /хулиганство/, били разколебани от неадекватното състояние на лицето, както и от данните, че страда от психично заболяване. По тази причина бил повикан екип на ЦСМП за извършване на преглед.

Междувременно заповедта, съдържаща разяснение на правата на задържания по чл.74, ал.2, т.6, б.а – б.е от ЗМВР била предявена на А. за подпис и била подписана от него. Същият подписал и декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението да упражни или да не упражни тези по б.б – б.е на същата разпоредба. Съответните записи обаче /че не желае адвокатска защита по негов избор или защита от служебен адвокат, че не желае уведомяване за задържането му на член от семейството, че не желае медицински преглед от лекар, че няма здравословни проблеми и необходимост от спазване на режим по медицинско предписание или диета, не направил той, а лице от участвалите в задържането. На А. бил извършен личен обиск на основание чл.80 от ЗМВР, за което свид. Р. съставил протокол от 20.10.2023г., подписан от него и от задържания. Посоченият в протокола за обиск свидетел на извършеното действие не положил подпис в документа. С оглед възможността задържаният да впише възражения в него, със запис, извършен по аналогичен начин, било отразено, че няма такива. Саморъчно А. вписал неразбираемо изявление.

При извършения преглед от лекар задържаният споделил, че е употребил наркотични вещества, което съответствало и на външното му състояние, както и на наличната информация, че е лекуван в психиатрични заведения. Въз основа на извършения преглед медицинският специалист преценил, че лицето се нуждае от психиатрична помощ, поради което веднага бил транспортиран до МБАЛ – Перник, Психиатрично отделение, където в 12.58 часа бил приет за лечение. От лечебното заведение П. А. бил изписан на 26.10.2023г. с окончателна диагноза F15.2 - Психични и 3 поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на други стимуланти /включително кофеин/, синдром на зависимост.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства материали по преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от административния орган, а именно: удостоверение за заеманата длъжност от старши полицай А. А. с №313р-21044/05.12.2023г.; протокол за обиск на лице от 20.10.2023г., декларация, подписана от П. А. от 20.10.2023г., Епикриза на П. А., издадена от МБАЛ „Р. А.а“ АД, Перник, писмо, рег. №3796р-19812/18.12.2023г. от началник Второ РУ – Перник, ведно с приложени заверени копия на документи, както и от показанията на свидетелите Д.П.С., Ж. Л. Д. и М. Н. Р..

С оглед установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, от правна страна съдът формира следните изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се прекрати съзнателното пречене, след надлежно предупреждение, на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ при ОД МВР – Перник, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72, ал.1 от същия закон, имащ право да постановява задържане на лице за срок до 24 часа. Правомощието на полицай А. А. да осъществява задържане на лица произтича пряко от закона, предвид наличното служебно правоотношение и длъжностното му качество, доказани с приетото по делото удостоверение, рег.№313р-21044/05.12.2023г., издадено от ВПД директор ОДМВР – Перник, поради което оспорването на компетентността му от пълномощника на жалбоподателя е неоснователно.

Спазена е предвидената от закона писмена форма така, както предвижда 4 нормата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата, произтичащи от наложеното му ограничение, и е надлежно връчена, удостоверено с подпис на задържаното лице.

Заповедта е незаконосъобразна от гледна точка съдържанието й, тъй като при нейното издаване и към момента на връчването й на задържания, не са посочени задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, а именно фактическите и правни основания за задържането. Представеният в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя екземпляр от Заповедта за задържане /л.16 от делото/, създава обосновано съмнение, че административният акт е предявен на задържания и е подписан от него преди полицейският орган да впише тези императивни реквизити. Видно е, че конкретното правно основание за издаване на заповедта и фактическите основания за задържането са вписани със синьо мастило върху копие на същата заповед, съдържащо вече подпис на А.. Следователно, към момента на подписване на заповедта, в съдържанието й са отсъствали обстоятелствата по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/811675e1-d8ad-44d0-bdb4-5f5e05d3670b