Разпореждане № 92477 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92477 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110120803 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 232033/21.07.2026 г . о т “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *, представлявано от Пе* Изпълнителен директор и Ро* - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф*, с адрес: гр.София, ул. „Я* срещу М. Т. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, 1330, общ. Красна поляна, ж.к К * , с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва: чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ,

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Съдът след като запозна с материалите по делото приема, че заповедното дело не е редовно.

При постъпила възражение по чл.414а ГПК съдът дължи произнасяне дали приема възражението или не дължи, след становище на заявителя. Съдът следва да прецени каква сума длъжникът е платил с оглед направеното възражение и становище на заявителя.

При постъпила плащане, с което заявителят изцяло признава, заявлението по чл.410 ГПК остава висящо, поради което съдът дължи произнасяне по чл.410 ГПК, а именно:

В хипотезата на приемане на заявлението, съдът дължи произнасяне в частта по чл.410 ГПК за издаване на ИЛ, като остави същото без искане, което разпореждане подлежи на обжалване. Диспозитивът е ПРИЕМА възражение с вх. № ….., на основание чл.414а ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ 1

УВАЖЕНИЕ искането за издаване на ИЛ, като разпореждането подлежи на обжалване в двуседмичен срок по чл.407 ГПК.

В хипотезата на неприемане на възражението по чл.414а ГПК или негово частично приемане (частично неприемане) съдът следва да издаде Разпореждане за издаване на ИЛ, тъй като длъжникът не е възразил по чл.414 ГПК, а е платил по – малко, и заповедта в неплатената част е влязла в сила, поради което за нея подлежи издаване на ИЛ.

Диспозитивът е НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №…, на основание чл.414а ГПК. ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЛ за следните суми… или ПРИЕМА възражение по чл.414а ГПК за сумите от…., ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЛ за остатъка от сумите. Актът подлежи на обжалване по чл.407 ГПК.

Дори и при частично плащане, заповедният съд дължи даване на указания по чл.415 ГПК за кои суми ищецът следва да предяви иск и при проверка по чл.415, ал.5 ГПК съдът следва да установи дали предявеният иск съвпада с указанията по чл.415 ГПК за посочените суми. Ако не съвпадат, заповедта подлежи на обезсилване, на основание чл.415, ал.5 ГПК.

Видно от материалите по делото – исково и заповедно, длъжникът е платил частично сумите, с оглед становището на ищеца и реда на погасяване на вземанията, съгласно чл.33, ал.6 ОУ и чл.76 ЗЗД.

Заявителят е признал частично плащане. Поради което заповедният съд дължи произнасяне за коя част от сумите приема или не приема възражението и дали има издаден ИЛ, съответно разпореждане за влизане в сила на заповедта.

Освен това, ако заповедният съд приема, че следва да се предяви иск по чл.415 ГПК, то следва да укаже на заявителя за кои суми – точни. Указанията на съда следва да бъдат пълни, точни и ясни.

След представяне на доказателства за предявен иск, заповедният съд следва да провери дали искът съвпада с указанията и заявлението и да се приеме дали обезсилва заповедта.

Видно от делото, заповедният съд не е дал указания за кои вземания заявителят да предяви вземанията си. Не е проверил дали е предявил ИМ в срок, за да обезсили заповедта.

Освен това, исковата молба тотално се различава от заявлението и становището на заявителя по чл.414а ГПК. Предявява се иска за главница, а в становището се твърдят други нещо. Има тотално разминаване между заявлението, становището по чл.414а ГПК и ИМ.

Всичко това налага делото да се върне на заповедния за провеждане на процедура по чл.414а ГПК, респективно да се произнесе дали приема възражението или не, в коя част приема и не приема възражението, в коя част да издаде ИЛ или не, т.е. в коя част уважава искането за издаване на Заповед за изпълнение, съответно ако приеме, че следва да дава указания по чл.415 ГПК да посочи на заявителя в кая част да си предяви иск и да направи проверка дали е предявен същия иск за сумите, съгласно чл.415, ал.5 ГПК. Ако това не е 2 така заповедта следва да се обезсили, тъй като няма възможност за установителен иск, тъй като липсва изпълнително основание – годна заповед за изпълнение.

А исковата молба следва да се остави без движение.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА ч.гр.д. № 1679/2026 г. на РС – Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивите на настоящото разпореждане, както и:

За произнасяне по възражението по чл.414а ГПК – в коя част се приема и в коя не, следва ли да се издаде ИЛ и за коя част, с оглед дали вземането е оспорено по чл.414 ГПК.

Ако вземането е оспорено и няма издаден ИЛ за част от сумите, за които се спори – не за плащането, то да се дадат точни, конкретни указания на заявителя за кои суми по период и размер да се предяви иск Ако приеме, че има оспорване по чл.414 ГПК да даде точни, конкретни указания за кои суми ищецът да предяви иск

Да провери дали предявеният иск е в срок, съгласно указанията, съгласно чл.415, ал.5 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 232033/21.07.2026 г. като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:

1. На основание чл. 127, ал.1, т.4-5 ГПК да приведе ИМ с посоченото в него в заповедното производство – за кои суми предявява иск, за кой период, с оглед становището по чл.414а ГПК и осъщественото плащане.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подаде декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

3 http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.

4

(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.

ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).

УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.102з, ал.3 ГПК вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.