Определение № 1868 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. Варна, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500734 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ блок 43, вх. 4, ет. 3, ап. 77, срещу решение №148/13.01.2026г., постановено по гр.д. № 3587/2025 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД с ЕИК 204600560 със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, район „Одесос", бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, сумата от 2250 евро, представляваща дължимо на основание т. 4.1. възнаграждение за предоставените посреднически услуги по Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 20.02.2024 г., сключено между страните, ведно с дължимата върху главницата законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Позовава се на процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви защо се кредитират показанията на свидетеля служител на ищеца, а не тези на водения от ответника свидетел. Поддържа се, че сключеният договор е срочен – за два месеца и след като те изтекли, а сделка за имота нямало, дори нямало среща с евентуален купувач, ответникът поискал прекратяването му и свалянето на имота от ел. страница на дружеството. Поддържа, че ответникът сам се е снабдил с всички необходими за изповядване на сделката документи преди сключване на процесния договор, което е видно от НА 47/10.07.2024г.

Дружеството не извършило никакви действия по изпълнение на договор, единствено определило цената на имота, при това без да даде обосновка.

Впоследствие се оказало, че единствената причина да не се продава имота, била високата му цена, определена от брокера, който е заинтересован тя да бъде висока, тъй като ще получи 3% от нея. Срещи между ответника и кандидат купувачи не били организирани, уговорки за намаляване на цената не били допуснати от посредника. Не ищецът е свързал ответника с купувача, 1 а последният e узнал за обявата от информационна табела в границите на имота. Ответникът не е знаел, че купувачът е клиент на агенцията и научил за това от исковата молба. Ищецът нито е посредничил между страните по сделката, нито е предоставил консултантски услуги, за да претендира възнаграждение. Купувачът сам е намерил продавачите, преговарял е с тях, намалил е съществено цената, а сделката е изповядана с документи набавени от продавачите. Поддържат се доводи за неравноправност на договора и в частност т.5.1., която е неясна и неразбираема, поставя потребителя в утежнено положение и облагодетелства посредника, който получава пълен размер на комисионната без да е изпълнил договора. Освен това дори когато имотът се продаде на по-ниска цена, както е в случая, неустойката се дължи върху по-високата, но нереална офертна цена, необосновано завишена от посредника. По този начин потребителят е задължен да плати необосновано високо възнаграждение или неустойка – чл.143, ал.1, т. 4 от ЗЗП.

Трансформацията на договора от срочен в безсрочен противоречи на целта и предмета на сделката, тъй като срокът е бил от значение за продавача, който е имал нужда от паричните средства. Сочи се съдебна практика.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът правилно е кредитирал показанията на св. Кръстев, тъй като те са еднопосочни, логични и кореспондират изцяло с представените писмени доказателства, а именно: Споразумение за консултантски услуги и посредничество от 26.02.2024г. и Договор за гаранция от 27.02.2024 г., сключени с купувача Ж. А., които недвусмислено доказват, че именно „Хоум Ту Ю България“ АД го е намерило и свързало с процесния имот.

Същевременно, първоинстанционният съд правилно е подходил с необходимата критичност към показанията на св. А., като е отчел неговата заинтересованост от изхода на спора с оглед на висящото срещу него дело, заведено от агенцията и е кредитирал само част от тях. Фактът, че окончателната сделка е сключена директно, представлява недобросъвестно заобикаляне на посредника в разрез с чл. 12 и чл. 63 от ЗЗД, според които страните трябва да действуват добросъвестно. Клаузата по т. 4.4 от договора, която предвижда дължимост на възнаграждение и след изтичане на срока, не е неравноправна. Тя защитава легитимния интерес на посредника и цели да предотврати недобросъвестно заобикаляне на неговите права. Съгласно т. 4.4 от Споразумението от 20.02.2024 г., страните изрично са уговорили, че възнаграждението се дължи и когато окончателният договор е сключен след прекратяване на споразумението, ако купувачът е извършил оглед вследствие на осъществено от ищеца посредничество. Съгласно чл. 288, ал. 1 от ЗЗД, оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение съответно на извършената работа, като в случая това е намирането и свързването на продавача с купувача А., довело до продажбата. Твърдението, че купувачът е намерен „самостоятелно“, е голословно и се опровергава от събраните доказателства. Наличието на табела на имота не изключва факта, че купувачът е осъществил контакт и е бил ангажиран именно от ищеца като посредник, което е документирано.

Поддържа се, че жалбоподателят неправилно твърди, че целият договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи. Дори съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, ответникът да се квалифицира „потребител“, съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тях. Първоинстанционният 2 съд е уважил главния иск по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по т. 4.1 от договора, а не е разглеждал евентуалния иск, свързан с клаузата по т. 5.1, която жалбоподателят оспорва като неравноправна. Следователно, доводите за неравноправност на т. 5.1 са ирелевантни за постановения резултат по главния иск. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, преценката за неравноправност изключва основния предмет на договора и съответствието между цената и услугата, ако са формулирани ясно.

В случая, клаузата на чл.5.1. е ясна и е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като в договора на място са попълнени продажната цена и данните за имота, което предполага обсъждане и приемане на условията от страна на възложителя. Цитира се съдебна практика и се сочат аргументи за неотносимост на тази, посочена от въззивника.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила.

Искането на въззивника за ангажиране на гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение поради липсата на представени доказателства за наличието на обективни пречки по смисъла на чл. 266 от ГПК за своевременно осигуряване явяването на свидетеля пред първата инстанция, когато същият е бил допуснат от съда, но в о.с.з. ответникът чрез процесуалния си представител е заявил бланкетно, че не води свидетеля и се отказва от разпита му. Изложените за първи път едва във въззивната жалба твърдения за наличието на обективни пречки за явяване на свидетеля поради отсъствието му от страната по неотложни причини не са подкрепени с убедителни доказателства, посредством които да се преодолее забраната по чл.266 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, въззиваем в настоящото производство, с писмена молба с препис за насрещната страна в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да уточни по евентуалния иск сумата от 2250 евро по т. 5.1. от споразумението като възнаграждение за извършена консултантска услуга ли се претендира или като неустойка, като се наведат конкретни твърдения.

При неизпълнение на съдът ще остави исковата молба без движение с последиците на чл.129, ал.3 от ГПК.

УКАЗВА на въззиваемия в едноседмичен срок от уведомяването да завери за вярност с оригинала представеното с отговора на въззивната жалба пълномощно в полза на ю.к. С., респективно да представи подписано с 3 ръкописен или ел.подпис копие от същото.

При неизпълнение нередовно предприетото процесуално действие по подаване на отговор на въззивна жалба ще се счита неизвършено.

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от М. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ блок 43, вх. 4, ет. 3, ап. 77, срещу решение №148/13.01.2026г., постановено по гр.д. № 3587/2025 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на водене.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4