Определение № 474 от 01.10.2020, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 474

25.09.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Кирил Г. Стоянов

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Въззивно частно търговско дело № 20202001000173 по описа за 2020 година

Постъпила е частна жалба от „И“АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане то на Окръжен съд – Бургас от 20.08.2020 г. постановено по търг.д.№159/2016 г. по описа на ОС – Бургас , с което е върната подадена срещу определение №260007 от 11.08.2020 г. жалба.Обжалваното разпореждане е мотивирано от съда с това , че атакуваният акт не подлежи на обжалване. Жалбоподателят оспорва разпореждането като недопустимо: - на основание чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 от ГПК съдът чийто акт се обжалва има администриращи функции по отношение на подадената до горестоящата инстанция жалба. Други действия извън тях излизат извън компетентността му и са недопустими. Извод в насока дали акта срещу който е подадена жалбата е подлежащ на обжалване може да направи само горестоящия въззивен съд. В тази насока страната се позовава на практиката на ВКС – Вж.Определение №298 от 15.07.2016 г. постановено по частно гр.д.№2939/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС: - „недопустимо е по правилата на функционалната подсъдност администриращия жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на жалбата подадена срещу негов акт, т.к. подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба , респ. – до незаконосъобразността на определението , с което въззивен съд потвърждава този недопустим акт.“ – това налага извода , че дори да е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт това обстоятелство следва да бъде установено от съответния въззивен съд , а не от съда постановил обжалвания акт. На следващо място жалбоподателят сочи , че в жалбата си е изложил доводи за обжалваемостта на определение №260007 – от една страна това се определя от съдържанието на диспозитива определящ последиците на формираната съдебна воля и от друга - от вида и характера на търсената правна защита с молбата , по повод , която е издадено. В процесния случай на жалбоподателя – „И“АД като обезпечен кредитор е предоставено разрешение за продължаване на изпълнението по реда на чл.638 ал.3 от ТЗ. С процесното определение се отменя това разрешение по молба на синдика с логиката , че се охраняват интересите на всички кредитори и имота следва да се 1 продава от синдика в производството по несъстоятелност , а не само от обезпечения кредитор в принудителното изпълнение. Сочи се друг акт на съда , на който също е отразено , че е необжалваем , а депозирана жалба против него е администрирана , което опорочава действията на съда с проявената избирателност.

Като съобрази доказателствата по делото Апелативен съд – Бургас установи следното:

С вх.№260511 от 19.08.2020 г. в Окръжен съд – Бургас е постъпила жалба от „И“АД – София против Определение на съда по т.д.№159/2016 г. с №260007 от 11.08.2020 г. / л.57 по делото - копие/ , с което е отменено определение №772 от 04.09.2018 г. , с което на основание чл.638 ал.3от ТЗ е позволено продължаване на производството по изп.д.

№19/2016 г. по описа на ЧСИ Д по отношение на недвижим имот с идентификатор **** по КККР на гр.Несебър. На определението е написано , че не подлежи на обжалване. С разпореждане от 20.08.2020 г. в закрито заседание , отразено на самата входирана жалба съдът е постановил връщане на жалбата на подателя, тъй като акта не подлежи на обжалване.

Жалбата е допустима - подадена е от страна в производството пред окръжния съд имаща правен интерес да обжалва постановения акт в законоустановения срок.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Каса е се за обжалване на съдебен акт – определение. Обжалването на определенията е визирано в глава двадесет и първа на ГПК. Обжалването на определенията става с частна жалба. Относно частните жалби разпоредбата на чл.275 ал.2 от ГПК препраща към разпоредбите на чл.259 ал.2-4 , чл.260, 261,262 и 273. Връщане на жалбата се предвижда в хипотезата на чл.262 ал.2 в два случая – по т.1 – когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и в т.2 – когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Т.е. – връщане на жалбата по преценка на администриращия съд , постановил обжалвания акт по преценка на съда за недопустимост на жалбата с оглед обжалваемостта на самия акт не се предвижда от закона. Следователно постановеното от окръжния съд в случая връщане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд с указания за администриране на жалбата на „И“АД и изпращането й в горната инстанция. В тази насока е и цитираната от жалбоподателя практика на ВКС – „недопустимо е по правилата на функционалната подсъдност администриращия жалбата съд да подлага на преценка и да се произнася по допустимостта на жалбата подадена срещу негов акт, т.к. подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба , респ. – до незаконосъобразността на определението , с което въззивен съд потвърждава този недопустим акт“. След като в закона не е предвидено такова правомощие за съответната инстанция , то очевидно извършването на подобно действие ще доведе до недопустим акт както е приел и ВКС.

2

По гореизложеното , Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане на Окръжен съд – Бургас от 20.08.2020 г. за връщане на жалба на „И“АД с вх.№260511 от 19.08.2020 г. против определение №260007 от 11.08.2020 г..

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас с указания за администриране на жалбата на „И“АД с вх.№260511 от 19.08.2020 г. и изпращането й на горестоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3