Решение № 423 от 11.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20262100500504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника „ С.Б.Роял Хотелс” ЕООД, ЕИК: 20491287, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.

Лавеле 19, ет. 3, представляван от управителя А. С. Стоилов чрез адв. Димитър Стоянов.- БАК против решение № 49 от 30.01.2026г. по гр.д. № 950/2025г. по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на ищцата С. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.

„Р.“ № **, етаж *, и е отменена обективиращата го заповед № 2213 / 06.06.2025г. на управителя на „С.Б. РОЯЛ ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК 204912873, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 997,02 евро за платено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваната му част, с твърдения, че същото е постановено при нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Възразява се по отношение на извода на съда, че липсва волеизявление на ищцата относно датата на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Счита, че макар ищцата да не е попълнила датата собственоръчно, подписът й под молбата, в която е цитирано основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и словесното изражение „по взаимно съгласие“ изразява нейната воля за прекратяване. Сочи, че попълване на датата от друг служител 1 на прави волеизявлението й недействително, още повече, че работодателят й е приел това предложение, издавайки процесната заповед № 2213 / 06.06.2025г. В тази връзка са наведени доводи за неправилност на извода на районният съд. На следващо място се сочи, че е налице неправилна оценка на доказателствения материал, с мотив, че съдът не е оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. Счита, че направения извод от съда, че „е възможно ищцата да бъде убедена, че е нежелана от работодателя и персонала, което е достатъчна причина тя да не може да продължи да работи“ противоречи на извода му за незаконност на уволнението, още повече, че съдебно-графологичната експертиза по делото е установила авторството на подписа на ищцата в молбата. Възразява се също, че съдът не е обсъдил в пълнота доводите на ответника, че подписът под молбата, макар и с попълнени от друг служител дати е на ищцата и той изразява нейното съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. По подробно развитите в жалбата съображения, се иска се отмяна първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което иската й претенция да бъде отхвърлена.

Моли за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата – ищца С. С. С., чрез адв. И. Т.- БАК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че попълването на датата в молбата за прекратяване на трудовото й правоотношение не от ищцата, а от друг служител не изразява нейната воля, противно на твърденията във въззивната жалба, а е дописване на датата впоследствие, което е довело до недопустимо заместване на волята й от волята на работодателя, с мотив, че ищцата не е посочила конкретно от кога желае да се прекрати правоотношението й с работодателя. Сочи също, че посочване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта на работодателя не може да замести липсата на волеизявление по този въпрос в самата молба, подписана от ищцата за напускане, с мотив, че не е без значение на коя дата ищцата е подписала молбата. Излага, че събраните доказателства относно този момент са противоречиви, като след анализ на ангажираните в тази връзка свидетелски показания счита, че при липса на други доказателства следва да се приеме, че молбата за напускане на ищцата е била подадена след датата на изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което според въззиваемата е още едно основание да се приеме уволнението за незаконно. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство.

Пред районният съд ищцата С. С. С. е предявила срещу „ С.Б.Роял Хотелс” ЕООД искове с правно основание искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № 2213 / 06.06.2025г. на управителя на „С.Б. РОЯЛ ХОТЕЛС“ ЕООД и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност – „Управител ресторант“.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение от 28.05.2025г., по силата на което същата е заемала и изпълнявала длъжността „Управител на ресторант“, с място на работа хотел „Империал Палас“, к.к.

2

Слънчев бряг, на пълен 8-часов работен ден. Сочи, че трудовото й правоотношение е било прекратено от работодателя, считано от 07.06.2025г. с ъ с заповед № 2213 от 06.06.2025г., издадена от ответника с вписано от работодателя й осование: по взаимно съгласие, като възразява такова да е било постигнато между страните, заявява, че заповедта на работодателя е антидатирана. Излага, че е работила непрекъснато в хотелския комплекс на ответника, като на 09.06.2025г. докато е била на работа здравословното й състояние се е влошило, поради което на следващия ден тя не е успяла да се яви на работа, като на 11.06.2025г. след като е отишла на преглед й бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода от 10 до 16 юни 2025г, за което тя е уведомила незабавно работодателя си. Ищцата твърди, че на 12.06.2025г. е била повикана да се яви на работата си, за което тя се е съгласила въпреки, че е била в болнични и и там е била принудена под натиск да подпише предоставената й предварително изготвена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, със съдържанието на който документ тя се е запознала по-късно и който документ не е бил предшестван от каквото и да е предложение от която и да е от страните по делото за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, в т.ч. не е било налице съгласие, прието от другата страна за това. В уточителната си молба ищцата заявява, че процесната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение й е връчена на 12.06.2025г., а не както е вписано в съдържанието й – на 06.06.2025г., като твърди антидатирането й. Предвид това счита, че не е налице завършен фактически състав на чл. 325, ал1, т. 1 от КТ. Заявява, че подписването от нея н а заповедта за прекратяване на трудовот правоотношение удостоверява единствено получаването на документа, но не и волята на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. По тези съображения е оспорила връчената й заповед чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ като незаконосъобразна,с искане уволнениетода бъде признато за незаконно и да бъде отменено, чрез обективиращата го заповед, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответния работодател „С.Б. РОЯЛ ХОТЕЛС“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е възникнало трудово правоотношение от 28.05.2025г. трудов договор със срок до 01.10.2025г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „Управител на ресторант“, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено с оспорената заповед, издадена на 06.06.2025г.

Ответникът твърди, че е налице соченото от ищцата основание за прекратяване на трудовото правоотношение -по взаимно съгласие между страните, като възразява, че изложените от ищцата твърдения за липсата на такова са неверни. Заявява, че ищцата не можела да се справя с трудовоите си задължения, не можела да работи в екип и затова на 05.06.2025г. е подала молба за освобождаването й по чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Моли за отхвърляне на исковете

С обжалваното решение, районният съд е уважил предявеният иск на ищцата чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е приел, че не налице соченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание- взаимно съгласие, поради което е счел уволнението за незаконно и е отменил обективиращата го заповед. След анализ на ангажираните по делото свидетелски показания, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства съдът е отчел наличие на противоречие, непоследователност и взаимноизключващите се показания на свидетелите Стоилов и Делева, от една страна, а от друга невъзможността изводи за релевантните по спора факти да се градят на показанията на свид. Стоянов, доколкото той не само не е бил свидетел-очевидец на 3 разговорите между ищцата и първите двама свидетели. По отношение на представената от ответника писмена молба, с която ищцата е отправила предложение за прекратяване на трудовия договор, след оспорване на автеничността на ръкописно изписаните дати и подпис, съдът кредитирайки експертното заключение е приел, че подписът е изпълнен от ищцата, но тя н е и датата, от която да бъде прекратено договорът, като датата – 06.06.2025г., впоследствие е попълнена лично от свид. Златка Делева, която е попълнила и като дата на подаване на самата молба 05.06.2025г., като това не е осъществено от последната в резултат на изявление на ищцата – работника.

Основавайки се на цитирана в мотивната част на решението си съдебна практика да (Решение № 183 от 21.12.2011г. по гр.д.№ 565/2010г. на ВКС, III г.о.; Решение № 4 от 21.02.2012г. по гр.д.№ 278/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 69 от 20.04.2012г. по гр.д.

№ 898/2011г. на ВКС, III г.о.; Решение № 60 от 0.05.2015г. по гр.д. № 5467/2014г. на ВКС, III г.о.), съдът е посочил, че след като по делото е установено, че ищцата не е попълнила молбата си, включително и в частта относно датата, от която договорът да се счита прекратен, то е направил решаващия извод, че липсва нейно волеизявление за това обстоятелство, а оттам и, че работодателят не е имал предложение, което да приема. Оттук съдът е счел, че с подписването на предоставената на ищцата молба в напечатан вид, но без тя да е попълнила датата на подаването й и датата, както и датата от която да се счита прекратен трудовият й договор, а тези дати са попълнени от друг служител без съгласие от ищцата, то не е налице предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, затова и работодателят не е имал какво да приема. Съдът е приел, че това обстоятелство е самостоятелно основание за признаване, че трудовият договор между страните не е прекратен по взаимно съгласие.

На следващо място първата инстанция е приела за недоказани твърденията на ишцата з а към ищцата заплахи с конкретно съдържание, в резултат на които заплахи тя да е била принудена да подпише молбата за прекратяване на трудовия договор, а и при връчването й на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение срещу подпис. Посочено е, че полагането на подписи върху предоставените й документи обаче, въпреки, че не е била съгласна да напуска, не е задължително да бъдат изпълнени непременно в резултат на отправени заплахи, с които да бъде принуждавана да подписва, и въобще да напуска работа, защото напълно е възможно да бъде убедена, че е нежелана от работодателя и персонала, което е достатъчна причина тя да не може да продължи да работи и оставането й в колектива е несъвместимо с нормалните работни отношения. Поради тези съображения съдът е приел уволнението за незаконно. Що се касае до иска по чл. 344, т. 2 от КТ същия е отхвърлен като неоснователен, доколкото към датата на приключване на съдебното дирене 16.01.2026г., срокът на трудовия договор е изтекъл, поради което тя не е носител на потестативното право за възстановяване на работа и искът за възстановяване на работа в тази хипотеза следва да бъде отхвърлен, като съдът съобрази този факт на основание чл.235, ал.3 от ГПК.