Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
22503/2026
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41669 гр. София, 10.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110122503 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Х. К. искова молба срещу „ЕНТИТИ ДЕЙТА БИЗНЕС СОЛУШЪНС“ ООД.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 09.05.2025 г. е заемал при ответника длъжността „администратор, компютърни системи“ до 20.05.2026 г.

Твърди, че има вземания към ответника за: сумата 5 688, 12 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2026 г. – м.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 11 376, 24 евро, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяването от ищеца без предизвестие на трудовото му правоотношение поради забава за плащане на дължимо трудово възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 5 417, 26 евро, представляваща обезщетение за неползвани платен годишен отпуск, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕНТИТИ ДЕЙТА БИЗНЕС СОЛУШЪНС“ ООД.

Правна квалификация:

Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и чл.224 КТ.

Процесуален ред за разглеждане:

1

Съгласно чл.310, ал.1, т.1, предл.1 ГПК исковете за трудово възнаграждение се разглеждат по реда на бързото производство.

Същевременно, съгласно чл.310, ал.2 ГПК при обективно съединяване на иск, предвиден в ал.1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

По силата на чл.310, ал.3 ГПК при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал.1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Такъв именно е конкретният случай, в който, наред с иска по чл.128 КТ, са предявени и искове по чл.224 КТ и по чл.221, ал.1 КТ, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, които не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред.

По тази причина настоящото производство следва да се разглежда по общия исков ред, а не по реда на бързото производство по чл.310 и сл. ГПК.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.128 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно от ищеца без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; размера на претенцията, както следва:

- размера на брутното трудово възнаграждение – при безсрочно ТПО;

- размера на действителните вреди – при срочно ТПО, т.е. времето, през което е останал без работа.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв.

2

По доказателствата:

Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

Като приложение към исковата молба е посочена заповед от 08.05.2026 г., каквато не е представена по делото, с оглед на което на ищеца следва да бъдат дадени указания в тази връзка.

Искането на ищеца по чл.190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за изясняване предмета на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.12.2026 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи посочената като приложение към исковата молба заповед от 08.05.2026 г. (т.8 от описаните като приложения писмени доказателства).

При неизпълнение на указанията на съда в срок процесуалното действие ще се счита неизвършено, на основание чл.101, ал.3 ГПК.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от определението.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл.190 ГПК.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че: съгласно чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; съгласно чл.238, ал.2 ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на 3 делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; съгласно чл.238, ал.3 ГПК ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4