Присъда № 53 от 10.09.2024, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №53/10.09.2024г., постановена по НОХД №383/2024г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С. Р. М. от гр.Казанлък, обл. Стара Загора за това, че на 22.06.2024г. в гр.Разград е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил ”БМВ 730Д“ с испански peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си. Твърди, че е употребил разтвор за уста – Листерин, което според него е отчетено от техническото средство. Лично и чрез защитниците си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Р. М. е роден на *** в ***, обл. Благоевград, живее в гр. Казанлък.

Същият е със средно образование, разведен, неосъждан.

Подсъдимият С. М. бил правоспособен водач на МПС - притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № Х5238784-М /испански образец/, издадено на 07.12.2022г. и валидно до 07.12.2032г. Същото му давало право да управлява МПС от категориите „В“ и „С“. Подс. С. М. работил в Кралство Испания. През 201Зг. се развел със съпругата си. През 2021г. докато бил в К Испания си закупил лек автомобил ”БМВ 730Д“ с испански peг. № ***.

Вечерта на 21/22.06.2024г. подс. С. М. бил в гр. Разград с автомобила си/описан погоре/. Същата вечер изпил няколко литра бира. По-късно през нощта, вече на 22.06.2024г., подс. М. привел в движение автомобила си ”БМВ 730Д“ с испански peг. № *** и около 00.20ч., движейки се в централната част на гр. Разград поел с автомобила по ул. „Искър“ край площад „Независимост“, в близост до книжарница „Денебола“ в посока към бул.

„България“. Там в посоченото часово време бил спрян за проверка от полицейски служители - свидетелите Г. Д. и В. В.- двамата с длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“- ОДМВР-Разград. Двамата били дежурни нощна смяна за времето от 19.00ч. на 21.06.2024г. до 07.00ч. на 22.06.2024г. Те извършили проверка на подс. М. като проверили неговите лични документи и тези на автомобила и установили неговата самоличност, както и че автомобилът бил негова собственост. Предвид късния час и доколкото на полицейските служители се сторило, че подсъдимият е в нетрезво състояние, те преценили, че следва да изпробват същия за евентуална употреба на алкохол. Така на 22.06.2024г. в 00.26ч. подс. М. бил изпробван от служителите с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0423 за наличие на алкохол. Скалата на техническото средство отчела, че подс. М. бил с 1,86 промила алкохол в издишания въздух.

Св. Г. Д. издал на подс. М. талон за медицинско изследване с № 083612. Подсъдимият казал на полицейските служители, че е изпил няколко бири –в един момент казал десетина бири, после посочил по-малък брой. Той бил отведен от полицейските служители в спешен център при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр. Разград, където отказал да даде кръв за медицинско изследване, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.

43-45 от ДП/. Пред медицинското лице – свидетелката Н. Г., подсъдимият също казал, че изпил десетина бири по 500мл. Поради това й свидетелката отразила в протокола, че е употребена бира-5 литра. След това св. Д. съставил срещу подс. М., АУАН серия „GA“ с бл.

№ 1162044/22.06.2024г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта било иззето СУМПС с № Х5238784-М /испански образец/ и 2 бр.

1 регистрационни табели с № ***. Подс. М. бил задържан в РУМВР-Разград на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.

На досъдебното производство била извършена автотехническа оценителна експертиза на описания автомобил, иззет като веществено доказателство при извършения оглед на местопроизшествие и видно от заключението на вещото лице пазарната стойност на лек автомобил „БМВ 730Д“ с испански peг. № *** към датата на деянието възлизала на 6900 лева.

В хода на съдебното следствие е назначена и медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият е със заболяване – Лихен планус/плосък лишей/, с хронично възпалителна и имунно-медиирана патология, което засяга, кожа, нокти, коса и лигавиците, причинявайки обрив с периферно разположени кожни изменения. Сочи се за проблем на лявото око, най-вероятно саниран. Също се сочи системен Лупус еритематозус, причиняващо възпаление в някой части на тялото, включително очите. Възможно е в активна фаза на Лихен планус да има зачервяване на очите, което няма отношение към установения резултат за съдържание на етилов алкохол в издишания въздух. Подсъдимият провежда дентално лечение –девитализация на корена на зъб 46, за което му е назначена протекция с разтвор „Листерин“- изплакване на устната кухина след всяко хранене.

Разтворът Listerine Cool Mint e с високо алкохолно съдържание – 21,6 %. Въпреки това обаче експертизата подчертава, че не е възможно при негово ползване 15 мин. преди проверката за съдържание на етилов алкохол в издишания въздух, техническото средство да отчете резултат 1,86 %о. Касае се не за поглъщане на разтвора, а за т.нар. „жабурене“. При вероятност за поглъщане, което не е желателно поради странични ефекти, не може да се мобилизира за толкова кратък период и да покаже такава концентрация. Установеното количество етилов алкохол в издишания въздух 1,86 %о отговаря на приет 98,952гр.

96гадуса спирт, което съответства на 293,83 мл 40 градуса алкохол или 9,56 бири по 500мл.

В съдебното заседание вещото лице уточнява, че за резорбация на алкохол е необходимо значително повече време /не по-малко от час/ отколкото времето според обясненията на подсъдимия -от момента в който твърди, че е ползвал Листерин, до проверката. Сочи, че толкова кратък период е изключително малко време за резорбация на каквото й да е количество алкохол, особено без поглъщане, поради което и употребата на Листерин в такъв интервал не би повлияла на изпробването с техническо средство.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели- Г. Д., В. В., Н. Г., писмените доказателствени материали и експертните заключения. Показанията на посочените свидетели, са явно незаинтересовани, логични и покриващи се, поради което съдът ги кредитира като несъмнено достоверни. Подсъдимият в обясненията си не оспорва, че е управлявал автомобила, но отрича употреба на алкохол в количество което да покаже такъв резултат. Твърди, че ползвал разтвор за уста „Листерин“, който според тезата му е отчетен от Дрегера като алкохолно съдържание. В обясненията си все пак сочи, че е изпил три „малки бири“. Тези обяснения на подсъдимия сами по себе си се явяват частично признание. Всъщност от данните по делото се установява, че е консумирал по-голямо количество, а именно няколко литра бира, както се сочи във фактическата част на обвинителния акт. За този извод на съда са събрани достатъчно доказателства. На първо място подсъдимият, както свидетелстват полицейските служители, е бил във видимо нетрезво състояние, говорел завалено, лъхал на алкохол. Казал е пред полицейските служители, че е изпил няколко бири /показанията на двамата полицейски служители/, в един момент посочил по-определено „десетина бири“ /показанията на св. Г. Д./. Очевидно същото е обяснил и пред медицинското лице В МБАЛ –св. Н Г., поради което в протокола за изследване е отразено „употребил бира /5 литра“. Св. Н. Г. също определя състоянието му въпросната вечер като „леко пийнал“. Не става дума само за признания на подсъдимия, възприети от свидетелите – налице е в крайна сметка и положителната проба за употреба на 2 алкохол, която е напълно обяснима, при наличието на тези данни. Показателно е и че според заключението на вещото лице по медицинската експертиза отчетеното количество от техническото средство фактически съответства на приблизително 5 литра бира.

Заключението на медицинската експертиза се приема от съда за обосновано и се кредитира напълно. При наличието именно на тези данни съдът приема за категорично установено, че отчетената положителна проба за употреба на алкохол се дължи очевидно на употреба на алкохол от подсъдимия във време преди подсъдимият да потегли с автомобила, а не на някакви други фактори. При разгледаните доказателства за употреба на алкохол, то тезата за употребен разтвор „Листерин“, който да е повлиял на проверката, се явява несъстоятелна.

На подсъдимия е предписан такъв разтвор и явно същият в определени моменти ползва такъв. В случая обаче е несъмнено, че дрегерът е отчел реална употреба на алкохол, а не нещо друго. Тезата на подсъдимия и защитата му се оборва и от медицинската експертиза, която с оглед ситуацията и обясненията на подсъдимия за интервала от време между твърдяната употреба на веществото и проверката с дрегера, изключва възможността за такова повлияване. Всъщност на въпроса за възможно повлияване на проверката от такъв разтвор в настоящия процес може да се даде само теоретичен отговор – доколко такова повлияване е теоретично възможно или не и в този смисъл съдът цени заключението на медицинската експертиза. Защитната теза, изтъкваща възможност за повлияване на резултата от нещо друго не се опира на реални данни, а просто развива идеи за евентуални ситуации, които не могат да се подкрепят с конкретни факти. Това е така защото подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, която би могла да бъде обект на конкретно изследване. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че полицейските служители и медицинското лице го били посъветвали да не дава кръвна проба, за да не стане по-лошо. Освен, че тези твърдения на подсъдимия се оборват от посочените свидетели, то такава теза е и крайно нелогична -едва ли не всички, и полицейските служители, и медицинското лице са били заинтересовани от това дали подсъдимият ще даде кръвна проба. Естествено такава теза е несъстоятелна и всъщност налага се изводът, че подсъдимият не е дал кръвна проба именно защото е бил наясно, че е употребил съответно количество алкохол. Както се каза съдът приема този факт за несъмнено доказан и доказаността на този факт в случая изключва други хипотези. При това съществува нормативен ред за установяване на употреба на алкохол при водачите на МПС, който ред обвързва разследващите органи, но и съда да приемат показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случай, че водачът е отказал медицинско изследване – чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието /ДВ бр. 61/28.07.2017г./. Точно тази хипотеза е налице в случая и поради това употребата на алкохол от подсъдимия се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол. Именно това са реалните данни в случая. С оглед изложеното съдът приема фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, за напълно доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подс. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК тъй като на 22.06.2024г. в гр.Разград е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил ”БМВ 730Д“ с испански peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установено по надлежния ред.

Подсъдимият е управлявал автомобил след като е употребил алкохол. В случая установяването на употреба на алкохол е извършено на база показанията на техническото средство, с което подсъдимия е тестван именно защото подсъдимият в крайна сметка е отказал да даде кръвна проба. Така е спазен нормативния ред на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни 3 аналози – чл.6, ал.10 от Наредбата. Използваното техническо средство е преминало периодичен преглед /списък на л.41 от ДП/. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като несъмнено е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е предприел управление на МПС, съзнавал е всички признаци на престъпния състав.