Решение № 778 от 07.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. П., 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220100221 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 , със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Панайот Волов ” № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я. Б.

Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Й. М. против И. С. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: П., ул. „О. С.“ № 40, ет.4, ап.2, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество по договор за паричен заем № 101887 от 23.07.2021 г. следните суми - останала и непогасена главница в размер на 1700 лева: 207,86 лева договорна лихва за периода от 22.08.2021 г. - датата на първата вноска до 23.03.2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора: лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 101,38 лева за периода от 24.03.2022 г. - датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ 3416/2022 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество като правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 е цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.04.2021 г., като по силата на Приложение № 1/21.03.2022 г. към този Рамков договор са му прехвърлени вземания на „Креди Йес“ ООД, по сключен между него и ответника И. Ф.

Договор за паричен заем № 101887 от 23.07.2021 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По силата на Договора за паричен заем, ответникът 1 получил такъв в размер на 1700 лева срещу задължението да го върне, съобразно условията на договора, в размера от 1964,47 лева, ведно с договорна лихва, платими на 8 месечни погасителни вноски, всяка от по 245,56 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва. Ответникът извършил плащания в общ размер на 100 лева. Срокът на договора за заем бил до 23.03.2022 г.. В Договора било уговорено, че за ползването на предоставената заемна сума, ответникът дължи договорна лихва, в размер на 207,86 лева, за периода от 22.08.2021 г. - датата на първата вноска до 23.03.2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Посочва, че поради неизпълнение на задължението си да върне заемната сума му е начислено обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 101,38 лева от 24.03.2022 г. - датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 25.10.2022 г.. Претендира и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Направено е искане приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Поради неизпълнение на задължението по процесния договор, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В законоустановения едномесечен срок ответникът възразил срещу същата, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК депозира и настоящия установителен иск.

Претендира за присъждане на направените разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360,00 лева.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява представител за ищцовото дружество. Депозирало е становище, с което моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че предявената претенция е частично основателна до размера от 1600 лева.

Не оспорва, че между него и „Креди Йес“ ООД е сключен процесният договор, че е получил предоставената в заем сума в размер на 1700 лева, както и че дължи връщането на сумата в размер на 1600 лева главница.

Счита, че процесният договор е нищожен, тъй като характерът на разпоредби на чл.6 и чл.8 от същия, във вр. с чл.10 от Общите условия създават явна и драстична неравнопоставеност между страните по него. Същите се явявали неравноправни съгласно ЗЗП, както и поради това, че осъществяват хипотезата на заобикаляне на закона.

Смята, че нищожността на договора следвала и от липсата на предвидената в закона форма относно погасителния план - съдържание, описание минимално необходима информация, която трябвало да се съдържа в него, както и от предвидената неустойка в размер на 907,53 лева, представлявала около 52 % от заемната сума и същата се явявала несъразмерна и несъответстваща на евентуалния нарушен интерес на кредитора. Посочва 2 също, че неустойката излизала извън присъщите и функции.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на 23.07.2021 г. е сключен Договор за паричен заем № 101887 към искане № 189913 между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответникът като заемател.

В чл.3 от договора е уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем при следните параметри: 1.Размер на отпуснатия заем - 1700 лева; 2. Размер на погасителна вноска – 245,56 лева 3. Ден на плащане - 23-то число; 4. Вид вноска - месечна;

5. ГПР - 48,226%; 6. Брой вноски - 8; 7. Месечен лихвен процент - 3,330%; 8. Дата на първо плащане - 23.08.2021 г.; 9. Обезпечение - да /по чл.6 от договора/; 10. Дата на последно плащане - 23.03.2022 г.; 11. Такса за усвояване - няма; 12. Обща сума за плащане – 1964,47 лева. Срокът на договора е уговорен в размер на 8 месеца – чл.3.1 от договора. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора - чл.3.2. от договора. В чл.4 ал.1 от договора е посочено, че заемателят, с полагането на подписа си, е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума в размер на 1700 лева, съгласно параметрите, посочени в чл.3 от договора и се е задължил да я заплати на заемодателя в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към договора за заем.

С чл.6 от договора за заем, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1.

Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10 ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10 ал.2, т.2 от Общите условия; З. Банкова гаранция, съгласно чл.10 ал.2, т.4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Според чл.8 от договора за заем, с подписването на договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 907,53 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Съгласно чл.10 ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем, страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор учредяването на следното обезпечение: Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да 3 не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за паричен заем е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл.8 от договора за заем е в размер на 245,56 лева, като последната вноска е в размер на 245,55 лева и е с падеж 23.03.2022 г.. В погасителния план е включен и размерът на разсрочената неустойка по чл.8 от договора за заем при липса на обезпечение в размер на 113,44 лева месечно /последна вноска в размер на 113,45 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл.8 от договора за заем е в размер на 359 лева месечно, видно от погасителния план.

Не е спорно между страните, че ответникът е получил заемната сума в размер на 1700 лева.

Не е спорно между страните и, че ищцовото дружество е цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.04.2021 г., като по силата на Приложение № 1/21.03.2022 г. към този Ранков договор са му прехвърлени вземания на „Креди Йес“ ООД, по сключен между него и ответника И. Ф. Договор за паричен заем № 101887 от 23.07.2021 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с предявени по реда на чл.422 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД и И. С. Ф.. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор за паричен заем, погасителен план, общи условия, стандартен европейски формуляр. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че кредиторът е предоставил уговорената заемна сума в полза на ответника, като това не се оспорва и от последния, който признава, че съществува валидно облигационно правоотношение. В подкрепа на този извод е й извършването на плащания по процесния кредит от ответника. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница.

По възражението за недействителност на процесния договор.

Страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, 4 поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /според съда/, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,226%/. Посочената лихва не е ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че в ГПР не е включено задължението за заплащане на неустойка в размер на 907,53 лева, което според погасителния план е начислено и се дължи от ответника /същата не е предмет на настоящото производство/, представляваща също разход за потребителя, който се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска. Това, освен че противоречи на чл. 1, ал.1, т.10 ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 395/2021 г. и Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 635/2021 г. и Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС - П. по в.