Решение № 821 от 24.06.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 252/2026
- Вид
- Решение № 821
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Бисерка Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138 ,ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ,ал.2 ,предл.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172,ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.58,т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 821
Монтана, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20267140700252 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 171,т.1,б“з“ /бб от ЗДвП,
Делото е образувано по жалба от З. А. М. от [населено място], обл.Монтана, [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0274-000107/09.03.2026г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-София, РУ-Ихтиман, с която на основание чл.171,т.1,б.“з“/бб от ЗДвП е наложена ПАМ-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.
В жалбата си иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебно заседание се явява лично жалбоподателя, поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена,по изложени съображения.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОД на МВР-София, РУ-Ихтиман не се явява в с.з. и не изпраща представител.В съпроводителното писмо, с което е представена административната преписка прави възражение за прекомерност на адвокатското възнанаграждение на другата страна и моли за потвърждаване на заповедта ,като законосъобразна.
Административен съд-Монтана-ІІІ състав ,след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 29.05.2026г./л.3-гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 01.06.2026г./л.2/,т.е. в 14- дневния срок по чл.149,ал.1 АПК,което я прави допустима за разглеждане.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Доказателствата по делото са писмени. Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея.
С разпореждане [номер]/04.06.2026г. делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и им е указана доказателствената тежест.
От фактическа страна по делото се установява,че на жалбоподателя З. А. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.№902982/09.03.2026г. за това,че на 17.09.2025г. около 14,06ч.на АМ „Тракия“ в района на км. 43+448 ,мотел Ихтиман с посока на движение към [населено място] управлява т.а. „Ивеко дейли “ с рег.№ [рег. номер] -лична собственост, като при движение допуска следното нарушение:движи се в лентата за принудително спиране ,заснето с камера на НТУ .АУАН е издаден на основание преписка,№1204р-524/2026г. по описа на ОД на МВР-София ,към която е приложена декларация по чл.188 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство, Заповед за прилагане на ПАМ №25-0274-000107/09.03.2026г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-София, РУ-Ихтиман, с която на основание чл.171,т.1,б.“з“/бб от ЗДвП е наложена ПАМ-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-София, РУ-Ихтиман, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед №517з-613/17.02.2026г.на директора на ОД на МВР-София, в частта и по т.6-полицейски инспектори VІ-ІV степен .От своя страна директорът на ОД на МВР-София е получил своята компетентост от Министъра на вътрешните работи, съгласно заповед №№8121з-1632/02.12.2021г. Приложен е и Акт за встъпване в длъжност от 19.05.2025г.на Д. П. Е.-преназначен на изпълнителска длъжност- полицейски инспектор VІ степен в У. В.-към РУ-Ихтиман при ОД на МВР-София.Следователно, заповедта за ПАМ е издадена от компетентен орган при наличие на правомощие за това, на основание на горепосочените заповеди.
Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок- до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца. Следва да се има в предвид, че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.
Съгласно чл. 171, т.1,б.“з“//бб от ЗДвП „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от:бб) три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8;
В конкретния случай водачът управлява МПС,като при проверка от контролните органи е установено, че управлява товарен автомобил„Ивеко дейли “ с рег.№ [рег. номер] -лична собственост, като при движение допуска следното нарушение: движи се в лентата за принудително спиране ,заснето с камера на НТУ.
При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС и 2. заснето с камера движение в лентата за принудително спиране .Наличието на цитираните предпоставки обвързват административния орган да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК до доказване на противното.В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, посредством гласни и писмени доказателства.
Оспорва се втората предпоставка от жалбоподателя , като се твърди от жалбоподателя неизправност в МПС ,което наложило да отбие в аварийната лента.
Формално в заповедта са изложени правни основания за издаването и,без да са посочени никакви фактически установявания от органа преди издаване на заповедта за ПАМ.Съгласно чл.35 и чл.36 АПК преди да издаде акта ,органът следва да съобрази фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица.В преписката липсват данни да са изискани обяснения от жалбоподателя , с оглед разпоредбата на чл.58 ,т.4, вр т.3 ЗДвП.Съгласно този текст „При движение по автомагистрала на водача е забранено:4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. Нарушението е заснето с камера ,като не са изследвани обстоятелствата при неговото извършване, а именно кое е наложило движение в лентата за принудително спиране и ако са налице- от какво са провокирани.Изрично при спиране в тази лента законодателят е предвидил изключение относно отговорността на водача ,като в т. 3 на същата разпоредба изключения са: повреда на пътното превозно средство, както и здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От заповедта не става ясно за мотивите за движение в лентата за принудително спиране, като едва в с.з. е изяснено от обясненията на жалбоподателя, че е отбил в аварийната лента ,поради технически проблем-недостиг на вода в разширителния съд, което е едно от изключенията по чл.58,т.3 ЗДвП.Недопустимо е обясненията на жалбоподателя да санират липсата на мотиви в заповедта, защото това нарушава правото на защита на лицето.Липсата на фактически установявания в заповедта и неизясняване на основни факти и обстоятелства по делото ,в нарушение на чл.35 и чл.36 АПК е съществено процесуално нарущение ,което обосновава отмяна на заповедта на основание чл.146, т.3 АПК.
Така наложена мярката, противоречи и на принципа за истинност и законност и принципа за съразмерност, изведени от законодателя в чл.6 и чл.4 от АПК.
В заключение, по разбиране на съда ,заповедта ,макар и издадена от компетентен орган , е немотивирана и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и целта на закона- основание за отмяната й по чл.146,т.3 - т.5 от АПК. Жалбата ,като основателна , следва да се уважи.
Разноски не са претендирани от жалбоподателя и не следва да бъдат присъждани от съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ,ал.2 ,предл.2 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З. А. М. от [населено място], обл.Монтана, [улица], Заповед за прилагане на ПАМ №25-0274-000107/09.03.2026г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-София, РУ-Ихтиман, с която на основание чл.171,т.1,б.“з“/бб от ЗДвП е наложена ПАМ-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138 ,ал.3 от АПК по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�