Решение № 97 от 14.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. *, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500078 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на П.П. от гр. *, подадена чрез назначен по реда на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 23,ал.2 от Закона за правната помощ процесуален представител адвокат М. Ц. срещу решение № 565/07.11.2025г. на РС *, постановено по гр. дело № 550/2025г. по описа му , с което е признато за установено вземане на А1 Б. ЕАД гр. * срещу жалбоподателя в размер на 284.44 лева с ДДС главница, представляваща задължения за плащане на електронни съобщителни услуги за периода 07.02.2022 – 07.07.2022 година, дължимо ведно със законната лихва считано от 25.10.2024 година, както и 84.39 лева мораторна лихва, дължима за периода от падежа на всяко вземане за заплащане на електронни съобщителни услуги до 16.10.2024 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2721/2024 по описа на РС – * и в тежест на жалбоподателя са възложени за плащане разноски.

С въззивната жалба се поддържа частична недопустимост на решението в частта относно мораторната лихва над сумата 69.30 лева , както и неправилност в останалата му част поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдяната недопустимост е обоснована с постановяване решението в тази част без искане на ищеца и свръх петитум в нарушение диспозитивното начало при предявен размер на иска за мораторна лихва 69.30 лева. Неправилността на решението се обосновава с това, че съдът не е извършил служебно проверка за наличие на неравноправни клаузи в сключените между страните договори при безспорно по делото качество на ответника на потребител на услуги. Твърди се, че в договорните отношения между страните са 1 приложими „Общите условия за взаимоотношения между А1 Б. ЕАД и абонатите и потребители на услуги“, предвиждащи в чл. 23.2 право на ищеца да променя МАТ веднъж годишно при посочени условия, като от заключението по делото се установява, че ищецът се е възползвал от това право по посочени в жалбата четири фактури с увеличена МАТ 3.3 % по всяка. Твърди се, че клаузата на чл. 23.3 от ОУ е неравноправна с подробно изложени в тази насока съображения. Оспорена е като недължима и претендираната по фактура от 09.06.2022г. такса за събиране на вземането в размер на 8 % като основана на неравноправна клауза – чл. 51д от ОУ. Оспорени са като недължими, поради липса на доказателства да се предоставени и допълнително начислените във фактурите, извън МАТ суми за плащане.

Иска се обезсилване на решението в частта относно мораторната лихва над сумата 69.30 лева, както и отмяна на същото в частите, с които са признати вземания над сумата 199.18 лева главница и над сумата 50.36 лева мораторна лихва с постановяване ново решение, с което исковете в размери над горните суми се отхвърлят като неоснователни.

Въззиваемата страна , чрез пълномощник юрисконсулт М. К., с подаден в срок писмен отговор признава недопустимост на обжалваното решение в частта относно мораторната лихва над сумата 69.30 лева , като оспорва жалбата като неоснователна в останалата й част с твърдения за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че според приетото по делото заключение на вещо лице размера на начислените суми, като последица от индексация на МАТ е общо 4.78 лева с ДДС и не кореспондира с посочените размери във въззивната жалба. Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

С обжалваното решение съдът е признал за установени вземания на А1 Б. ЕАД на стойност 284.44 лева с ДДС главница, представляваща задължения за плащане на електронни съобщителни услуги за периода 07.02.2022 – 07.07.2022 година, дължима ведно със законната лихва считано от 25.10.2024 година, както и 84.39 лева мораторна лихва, дължима за периода от падежа на всяко вземане за заплащане на електронни съобщителни услуги до 16.10.2024 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2721/2024 по описа на РС – *.

Предмет на обжалване предвид доводите, поддържани във въззивна жалба и искането към съда е решението в частите, с които са признати вземания над сумата 199.18 лева главница и над сумата 50.36 лева мораторна лихва, като до тези размери решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението на Районен съд * е валидно и допустимо в частта, с която са признати 2 вземания за главница над сумата 199.18 лева, както и вземане за мораторна лихва над сумата 50.36 лева до размер 69.30 лева. В частта, с която е признато вземане за мораторна лихва над сумата 69.30 лева до 84.39 лева решението е недопустимо като постановено свръх петитум, поради което и следва да се обезсили. Видно от исковата молба искът за мораторна лихва е предявен в размер 69.30 лева.

Допустимостта на производството пред РС * , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 2721/2024 г. по описа на МРС , по което в полза на ищеца А1 Б. ЕАД е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника , подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника , указания на съда за предявяване установителен иск и подаване на искова молба в указания срок, което обуславя правен интерес от исканото установяване съществуването на вземане срещу ответника за дължими вземания с основание сключен договор от 17.03.2021г. за предоставяни от мобилния оператор електронни съобщителни услуги.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Безспорно е установено, че страните са в договорна връзка с основание сключен на 17.03.2021г. рамков договор, като конкретните предоставени на ответника услуги са индивидуализирани в три приложения към договора, всяко с №*.

Приложение от 15.05.2021 година за фиксирана услуга за осъществяване на интернет трафик А1 Н.Б. с месечна абонаментна такса 16.99 лева с ДДС, като с Анекс от 21.12.2021 срокът е продължен с 24 месеца; Приложение от 21.12.2021 година за договорена услуга А1 Е. ТиВи за смарт телевизор с месечна абонаментна такса 1.00 лева за първите 6 месеца и 12.99 лева с ДДС за остатъка от срока на договора – 2 години; Приложение от 24.01.2022 година за мобилна услуга Оne Unlimited Special 18 с месечна абонаментна такса 23.99 лева с ДДС. Задълженията на ответника за предоставените електронно съобщителни услуги са отразени в приложени по делото 5 броя фактури, издадени на 09.03.2022г., 11.04.2022г., 09.05.2022г., 09.06.2022г. и на 11.07.2022г. . Във всяка от фактурите е отразена като дължима такса от 6.66 лева без ДДС или 7.99 лева с ДДС за допълнителна услуга А1 Нет протект към приложението за услуга А1 Н.Б.. По делото няма доказателства тази допълнителна услуга да е включена в приложението от 15.05.2021г. , дори и като възможност за допълнително активиране , като не се установява от доказателствата по делото по какъв ред ответникът е заявил за ползване тази допълнителна услуга, поради което и начислената за ползването й такса не е дължима. В заключението си вещото лице е посочило, че тази допълнителна услуга се активира с СМС или чрез уебсайта на ищеца или чрез мобилното приложение на А1. При липса на доказателства тази услуга да е предвидена в приложеното от 15.05.2021г. като допълнителна такава с посочен начин на активиране и ответникът да е заявил ползването й по някой от посочените от вещото лице начини, то няма основание ответникът да заплаща такса за такава услуга.

Установено е също така от заключението на вещото лице, че по четирите фактури, издадени в периода 11.04-11.07.2022г. дължимите от ответника такси за услугите по сключените приложения са индексирани с 3.3 % , размера на годишната инфлация.

3

Съдът приема, че така извършената от ищеца индексация е с основание чл. 8 от сключеното между страните приложение от 15.05.2021г., според който А1 има право да променя месечната абонаментна такса /МАТ/ веднъж годишно , като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%, като информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането. В останалите две приложения не се установява да е налице подобна клауза, като индексирането на таксите по тях е извършено на основание приложимите Общи условия- чл. 23.2 с идентично съдържание.

От приложените по делото договор и приложения към него безспорно се установява качеството на ответника на потребител на услуги , поради което и са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът дължи проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за закупуване на изплащане устройство.

С разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е уредена т.нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите се счита, че не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг.чл. 146, ал. 2 от ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг.чл. 20 от ЗПК); не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

При преценка клаузата за индексиране МАТ съдът приема, че същата е неравноправна и като такава нищожна съгласно чл. 146,ал.1 ЗЗП , тъй като не предвижда равностойност на престациите на страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. По същество същата предвижда единствено увеличение на цената при инфлация, но не и нейното намаляване, нито право на отказ от договора при значително увеличаване дължимата такса, като по този начин не брани интересите на потребителите. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Предвид гореизложеното, задълженията на ответника по приложените фактури за заплащане МАТ се установяват в размерите без приложената индексация от 3.3 % на таксите.

Недължима е и включената във фактурата от 09.06.2022г. от 10.63 лева без ДДС или 4

12.76 с ДДС посочена като такса за събиране на дължими суми. В исковата молба ищецът не е посочил основание за начисляване на тази такса. В заключението по приетата експертиза вещото лице е посочило, че представлява 8 % от задължението за неплатени три предходни фактури, регламентирана в ценовата листа. Според приложимите ОУ, в чл. 27-Санкции за неуредени плащания е предвидено , че при неплащане в срок дължимите по фактурите суми абонатът дължи законна лихва за забава върху всеки ден закъснение, както и разходи, свързани със събиране на дължими от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране , обезщетение в размер на 2 лева без ДДС разходи по администриране на просрочени плащания, като информация за това обезщетение се съдържа в ценоразписа на А1. В случая сумата от 12.76 лева с ДДС е посочена във фактурата като такса за събиране на дължими суми, каквато такса в чл. 27 ОУ не е предвидена и след като ищецът не е доказал основанието за начисляване на такава такса, то сумата от 12.76 лева е недължима.