Решение № 777 от 16.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000584 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№5061376581 от 09.02.2021 по описа на Окръжен съд – Монтана на Църква „Свети Димитър“ в с. Охрид, общ. Бойчиновци, обл.Монтана, срещу решение от 07.01.2021г., постановено по т.д.№147/2019г. на Окръжен съд – Монтана, с което Църква „Свети Димитър“, с ЕИК по БУЛСТАТ 176892624 в с. Охрид, общ. Бойчиновци, обл.Монтана, е осъдено да заплати на „ЗСКДЕВНЯ“ АД, ЕИК 103148230: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 80 000 лв., представляваща размера на дължимата и невъзстановена гаранция от ответника на ищеца част от сумата 150 000лв., внесена от ищеца по сметка на ответника като гаранция за добро изпълнение по сключен между страните договор за строително - монтажни работи от 11.04.2016г. на обект :

„Църква „Св.Димитър“, находяща се в с.Охрид“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 07.08.2019г., до окончателното й изплащане; на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 3200 лв. държавна такса.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, не добре мотивирано, постановено при непълен разбор на доказателствата, по подробно изложени съображения, като иска от съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли исковата молба на ищеца, като неоснователна и недоказана, и да му бъдат присъдени сторените разноски в първонистанционното и настоящето производство.

1

Твърди, че при разбора на доказателствата и възприемане становищата на страните първоинстанционния съд уклончиво и не в смисъла в който е сключен е тълкувал клаузи от договора за строителство подписан между страните на които се позовал в отговора на исковата молба.

Съгласно договора от 11.04.2016г. изцяло в тежест и задължение на изпълнителя е не само да извърши договорените СМР по вид обем и качество и в срок, но и да изготви документацията с която се установяват извършените СМР, вкл. приемо - предавателни протоколи, коректно и най-вече да отразяват, реално извършените количества СМР на място. Субектите носещи отговорност за съответствието на СМР по обем /количество/качество със строително-техническите параметри и проектно-сметната документация на проекта са изпълнителя на СМР и строителния и авторския надзор на обекта.

Смисъла на договора за СМР и договорената гаранция за добро изпълнение покрива всички рискове от действието или бездействието на изпълнителя - не само по отношение качеството на строителството, но и относно съставянето и воденето на необходимата документация и коректното и точно отчитане в същата на извършените СМР съгласно проектната документация. Гаранцията за добро изпълнение в случая и съгласно смисъла па договора и волята на страните при подписването му, респективно и при подписването на анекса се простира и гарантира цялото изпълнение на договора, включително отчитането на извършените СМР, приемането им от ДФЗ и заплащането на същите в пълен обем, съгласно представените отчетни документи.

Наложената корекция и санкция от страна на ДФЗ в следствие установено от тях несъответствие между приемо - предавателния протокол и установените на място количества СМР, кореспондира със задълженията на изпълнителя да състави коректно документацията за извършените от самия него СМР /чл.1, ал.,2 и чл.3, ал.4 от договора за СМР/. Допуснатите разминавания не могат да се приемат като добро изпълнение на договора поради което направената финансова корекция и санкция от страна на ДФЗ следва да се покрие от внесената съгласно договора и анекса сума като гаранция за добро изпълнение.

Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал чл.6, ал.2 от договора за СМР, където страните са се споразумели изпълнителя да получи сумата внесена като гаранция след извършване на проверка от ДФЗ и наличие на обстоятелства за пълното й освобождаване. Видно от Решение на ДФЗ ном. 12/07/6/0/00132/3/01/03/01 липсват обстоятелства за освобождаването на гаранцията в пълния й размер.

Първоинстанционният съд не е взел под внимание становище от третата подпомагаща страна ДФЗ, изх. ном. 01-121-1100/13 от 26.02.2020г., в което е посочено, че при извършената проверка, на която са констатирани несъответствията, са присъствали и представители на изпълнителя - ищеца, които не са направили възражение.

Неправилно е прието, че съгласно чл.6, ал.1, т.2 от договора за СМР, възложителя 2 безусловно трябва да възстановява паричната гаранция на изпълнителя, без съда да отчита факта, че в същата клауза са заложени условия едно от които е обем - количества СМР и по делото има писмени доказателства установяващи разлики в обема СМР заложени в одобрените строителни книжа и реално изпълнените, поради което на църквата е наложена от ДФЗ корекция и санкция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЗСК-ДЕВНЯ“ АД, ЕИК 103148230 - ответник по жалбата, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като претендира сторените в настоящето производство разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „ЗСК-Девня“АД, ЕИК 103148230, е предявил иск против Църква „Свети Димитър“, ЕИК по БУЛСТАТ 176892624, за осъждането й да му заплати сумата 80 000 лв. - част от сумата от 150 000 лв., предоставената на ответника, като гаранция за добро изпълнение по договора за СМР от 11.04.2016г. и анекс №2 от 13.03.2018г. към него, както и законната лихва върху тази сума, за периода от депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението

Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен между страните договор за строително - монтажни работи от 11.04.2016г., по който е изпълнител и е изпълнил задълженията си качествено и в срок. В изпълнение на задълженията си по договора и анекс от № 2 от 13.03.2018г. е превел на възложителя – ответник по предявения иск, сумата от 150 000лв., като гаранция за добро изпълнение. След заплащането на гаранцията, възложителя се разплаща с изпълнителя за извършените СМР, а на 12.03.2019г. връща сумата от 70 000 лв., като част от гаранцията за добро изпълнение.

В средата на м.юли на 2019г. възложителя изпраща на изпълнителя решение №12/07/6/0/00132/01/03/01 за изплащане на финансова помощ от ДФЗ, по силата на което разходите по отпуснатата финансова помощ на бенефициента - възложител са редуцирани със сумата от 37 781,85 лв., тъй като не били спазени разпоредбите на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС)№809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014г., за определяне правилата за прилагане на Регламент (ЕС)№1306/2013г. Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол на мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (OB.L 227/69 от 31 юли 2014 г.), която сума е удвоена от ДФЗ, като санкция и общия размер на наложената финансова корекция е в размер 75 563,70 лв.

При проверката от ДФЗ, извършена близо две години след като е подписан акт обр.15 и една година след като е съставен протокола за приемане на окончателно извършените CMP /акт обр.19/ и сградата е въведена в експлоатация, не е присъствал представител на изпълнителя.

Поддържа, че не носи отговорност относно неспазването от страна на възложителя на разпоредбите на чл.63 от Регламент за изпълнение (ЕС)№809/2014г. на Комисията от 17 юли 3

2014г., за определяне правилата за прилагане на Регламент (ЕС)№1306/2013г.

Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол на мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (OB.L 227/69 от 31 юли 2014г.), тъй като не е страна по този договор и не съгласно разпоредбите на този регламент е изпълнил възложените му СМР.

В чл.3, т.6 от договора от 11.04.2016г., страните са договорили, че качеството на СМР се установява съгласно действащите наредби и нормативни актове, както и правилника за приемане на СМР. С оглед обстоятелството,че видовете работи са приети съгласно уговореното в чл.3 т.6 от договора от 11.04.2016г., на осн. чл.3 от анекс №2 към Договора за СМР/11.04.2018г., гаранцията за добро изпълнение в размер на 80 000лв., е трябвало да бъде върната в 10 дневен срок от датата на извършеното плащане от ДФЗ - 08.03.2019г.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, в който поддържа становището за неоснователност на предявения иск, по подробно изложени съображения. Твърди, че въпросът за качественото изпълнение на СМР не е предмет на възникналия спор. На 12.03.2019г. е освободил към „ЗСК Девня“ АД парична гаранция в размер на 70 000лв., с което е изпълнил задължението си да върне държаната сума, като не е възстановил разликата до 150 000 лв., поради санкция от финансиращия и контролиращия орган - ДФ - Земеделие.

ДФ – Земеделие, след фактическото приключване на ремонтните дейности на обекта при административни проверки и такива на място, отказва плащане в размер на 75 563,70лв.

- поради съществени отклонения от предвиденото по проект, което е допуснал изпълнителя на СМР при реализацията на проекта. Счита, че са налице обстоятелства по чл.83 ЗЗД за които е отговорен ищецът, поради което той следва да бъде освободена от отговорност.

На основание чл.9, ал.5 от договора за СМР от 11.04.2016г. - „всички вземания на изпълнителя по този договор са обвързани с одобрението, неодобрението и плащанията от страна на ДФЗ към Възложителя.“ Сумата от 75 563,70лв. не е освободена като гаранция към изпълнителя, тъй - като църква „Свети Димитър“ в с.Охрид не я е получила от

ДФ-Земеделие по вина на „ЗСК Девня“ АД - изпълнител на СМР.

С обжалваното решение съдът е счел предявеният иск е допустим, а разгледан по същество основателен, по следните мотиви:

Не е спорно, че: възложената работа е приета от възложителя без забележки и възражения, което се установява и от изготвените за обекта констативен акт обр.15, протокол за приемане на окончателно извършени СМР /акт обр.19/, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа; възложителят е заплатил всички извършени СМР, но не е върнал част от паричната гаранция, от което следва, че изпълнителят - ищец е изправна страна по сключения с ответника договор за СМР от 11.04.2016г.

Възстановяването на внесената сума за парична гаранция е обвързано със срок от плащането на ДФЗ към възложителя, който е започнал да тече от 08.03.2019г. и е изтекъл преди предявяването на иска - на 22.03.2019г., откогато за възложителя е възникнало 4 задължението да възстанови на изпълнителя добро изпълнение на СМР. внесената парична гаранция за

Внесената сума за гаранция представлява гаранция за качествено изпълнение на договора от 11.04.2016 г. Предвидените предпоставки за нейното задържане съгласно чл.9, ал.2 са некачествено извършване на СМР. Ответникът – възложител, изрично заявява, че въпросът за качественото изпълнение не е предмет на настоящия спор и основанието да не освободи процесната част от паричната гаранция е, че не е получил сумата 75 763,70 лв. от ДФЗ по вина на ищеца - изпълнител, като се позовава на чл.9,ал.5 от договора за СМР от 11.04.2016г., съгласно който - всички вземания на изпълнителя по този договор са обвързани с одобрението ,неодобрението и плащанията от страна на ДФЗ към възложителя.

Паричната гаранция за добро изпълнение служи за обезпечаване на доброто изпълнение на договора, не е вземане на изпълнителя по договора и ответникът неоснователно се позовава на чл.9,ал.5 от договора за СМР. Неоснователни са и възраженията за недължимост на задържаната част от паричната гаранция , тъй като са наложени корекции от ДФЗ. Фондът не е страна в облигационните отношения между страните по делото, нито ищецът е страна по договора за отпускане на безвъзмездна помощ на ответника и възстановяването на внесената по сметка на ответника гаранция по изпълнените качествено и приети от него СМР по договора от 11.04.2016г. не е взаимообусловено от изплащането на финансовата му помощ по сключения с ДФЗ договор.