Решение № 350 от 28.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300503035 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Т. Н. М. с ЕГН:********** чрез адв. С. Х. против решение №279/28.07.2024 г., постановено по гр.д.№435/2023 г. на районен съд-гр.*****, 2 граждански състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 45 ЗЗД за осъждането на О. Х. Х. и Р. Е. Л. да й заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 5000 лв. за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка. Във въззивната жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Конкретно са изложени следните оплаквания: Неправилно съдът е приел, че ищцата не е доказала конкретната публикация, с която се твърди за разпространение на нейни лични данни. Това не съответства на доказателствения материал - л. 82 от делото на РС. Решението на РС - ***** е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемите са нарушили чл. 25 от Закона за защита на личните данни, тъй като са се сдобили неправомерно с обяснение на доверителката по полицейска преписка, което им е връчено без нейно съгласие и знание. Че органът, водил разследването не е имал право да им 1 го връчва, след което те са разпространили данните, връчвайки ги на процесуалния си представител, който ги е приложил към исковата молба по делото. Вследствие на неправомерните действия на ответниците Т. М. е станала сприхава и нервна, започнала да се кара с близките си, да ходи изморена и разсеяна на работа, отразило й се негативно на здравословното и емоционалното й състояние. От разпространените й данни в Интернет сънувала кошмари и търпяла подигравки. Всичко това предизвикало у нея чувство за страх, несигурност и гняв. Иска се да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от П. М. Н. с ЕГН:********** срещу решение № 279/28.7.2024 г. на КрлРС по гр.д. № 435/2023 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията му по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на О. Х. Х. и Р. Е. Л., двамата от с.

***** да му заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 2000 лева за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарна мрежа на село ***** пред гаража на ищеца, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, както и в неоснователна жалба до прокуратурата, в която е обвинен в престъпление. Счита се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените претенции. Конкретно са изложени следните оплаквания: Съдът не е обърнал внимание, че е налице нарушение на чл. 72, ал. 1 ЗУТ и не се е произнесъл по всички доказателствени искания и доводи, с което е постановил решение, противоречащо на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По делото са изпратени писма, че ответниците са извършили разкопаване без да спазват цитирания погоре член на ЗУТ, които са извършени без Разрешение за строеж и без да уведомят съответната Общинска администрация и без съгласуване с органите по безопасността на движението. Неправилно съдът е кредитирал показанията на бившата кметица на с. *****, че преписката е започната и качена в системата на общината, което се опровергава от писмените доказателства по делото – писма от Община ***** и *****, от които е видно, че няма разрешение за прокопаване. Счита се, че не е вярно твърдението в решението, че не е разкопано пред гаража на ищеца, налице е снимков материал, свидетелски показания, от които се установява, че когато е дошъл багер да разкопава пред гаража е възникнал сериозен скандал между страните. Счита се, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност - неправомерност, противоправност, вреди и причинно-следствена връзка между тях. П. Н. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които следва да бъдат репарирани по реда на чл. 52 ЗЗД. Претендират за разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемите О. Х. Х. с ЕГН:********** и Р. Е. Л. с ЕГН:**********, двамата от с. ***** чрез адв.С. П.-К., с който се оспорват жалбите и се счита решението на РС за правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване.

Изложени са следните доводи: Неоснователно се твърди в жалбата, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 25 2

ЗЗЛД. Недоказан е фактът на качване на лични данни на жалбоподателката във Фейсбук.

Снимковият материал не представлява доказателство в гражданския процес. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК при обсъждане показанията на свидетелите.

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че по делото е доказано със свидетелски показания, че ищцата е станала сприхава, нервна и започнала да се кара с близките си, което се отразило негативно на здравословното и емоционално състояние. Неоснователно в жалбата на Н. се твърди, че съдът не обсъдил всички доводи на страните и събрани доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че твърденията на Н., че не можел да ползва гаража вследствие на разкопаването на тротоара е недоказано. Неоснователно е твърдението, че по делото са доказани претърпените от него вреди. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото..

След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Субективно съединени искове с пр.осн. чл.45 ЗЗД.

По делото са разпитани свидетелите Б. И. К., И. И. К.-Г., М. И. А. и С. М. Ч..

По претенцията на ищцата Т. М.:

Ищцата е предявила иск за осъждане на ответниците да й заплатят сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от нея вследствие причинените й от него на 2.11.2021 г. –психически и морални болки и страдания – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка.

Ответниците са депозирали отговор с срока по чл.131 ГПК, с който оспорват претенцията по основание и размер.

От доказателствата по делото пред РС се установява следното:

За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и наличие на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.

За доказване на твърденията по делото са разпитани свидетели, а на л.82 д.РС е приета извадка от документ, изхождащ от Община ***** до ответника Р. Л. и с „копие до Т.

Н. М., ул.*****“, която е постната от профила на ответника до ***** група, с което ищцата счита, че този пост съдържа нейни лични данни -трите й имена и адресът й, които съгласно §1,т.1 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с чл.4,т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 представляват лични данни, след което започнали неприятни коментари по нейния адрес.

Св. Б. И. К.- съседка, установи, че е в добри отношения с ищците и в лоши отношения с ответниците, тъй като те паркирали колите си пред нейния имот; на телефона видяла личните данин на Т. М. и коментари от хора с глупости против нея на телефоните в 3 социална мрежа – тя нямала социална мрежа, от други хора го видяла; трети лица пишели заплахи към нея, канели се някакви боклуци да й нахвърлят ; започнали изказвания от селото, присмивали се, обиждали я и тя се тормозила, пиела лекарства, ходила по доктори и вдигнала кръвно заради фейсбука; имало много коментари, от 10 нагоре, един писал, че ще я убие.

Св. И. И. К.-Г. – дъщеря на първата свидетелка установи, че Р. качил във Фейсбук – ***** група част от жалбата на Т., от която се виждали трите й имена и адреса й, при което коментарите от хора от селото били страшни: заплашвали Т. с бой с думите „да вземат кърпели, лопати“, „давайте, ще отидем там и ще разнищим тези хора“, имало обиди, но много набързо била изтрита тази публикация. Т. плачела по телефона и се страхувала, че някой от тези хора може да й дойде в къщи, а свидетелката я успокоявала.

Св.М. И.А. –съседка –установи, че членува в ***** група, не не е попадава на публикация от Р., не е виждала Р. да е качвал документ, в който фигурират имената на Т. и не е чувала такова нещо; нейната дъщеря също не е споделяла, такава информация.

Св. С. М.а Ч. – кмет на селото от 2015 до 2023 г. установи, че не й е известно да е публикуван във фейсбук пост от семейството на Р. и О., който да е станал причина Т. М. да получава заплахи и обиди – сега от съда чува за такова нещо.

Съдът не кредитира показанията на ищцовите свидетели като необективни и недостоверни, тъй като счита, че тези свидетели са пристрастни с оглед че са в лоши отношеиия с ответниците и поради това, че техните показиня не се подкрепят от другите свидетели, които са непредубедени.

При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че оплакванията във ВЖ на ищцата са неоснователни и поради следното: оплакването, че въззиваемите са нарушили чл.25 от ЗЗЛД във вр. с §1,т.1 от ЗЗЛД с поста във Фейсбук на документа от Община ***** е неоснователно, тъй като чл.25 от ЗЗЛД във вр. с §1,т.1 от ЗЗЛД е отменен с ДВ,бр.17/2019 г., както и цялата глава 4 от ЗЗЛД“Защита на личните данни“ и Глава 5 от ЗЗЛД“Права на физическите лица“ и Глава 6 от ЗЗЛД „Предоставяне на лични данни на трети лица“; не е налице и третият елемент от ФС на непозволеното увреждане – да е налице причинна връзка между деянието и вредата, доколкото вредите, които твърди да е претърпяла ищцата /стрес, тревоги и душевен дискомфорт/ не са пряка и непосредствената последица от неправомерните действия на ответниците, а от неприятните коментари на трети лица, както тя твърди.

По делото не са ангажирани никави доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че ответниците неправомерно са се сдобили и разгласили личните й данни от полицейска преписка – не е посочена дата, адресат, предмет, № на полицейската преписка, по кое дело са приложени обясненията й, по какъв начин са разпространили личните й данни. Не се оспорва, че ответниците са били страна по процесната полицейска преписка, от което следва, че не е неправомерно връчването им на материалите по полицейската преписка, за което не е ноебходимо съгласието и знанието на ищцата.

4

По изложените съображения претенцията на въззивницата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията на ищецът П. Н.:

П. Н. претендира за обезщетение за причинени неимуществени вреди – стрес,тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерно поведение на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарната мрежа на с.***** пред неговия гараж, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, от подаване на неоснователан жалба срещу него в прокуратурата. По отношение на противоправността – сочи, че с действията си ответниците нарушили чл.72,ал.1 от ЗУТ; от приложението по делото писма от общината се установявало, че ответиците са разкопали без разрешение за строеж и без да уведомят общината, оспорва че не е разкопано пред неговия гараж.

От събраните доказателсва се утановява следното: от приложената преписка на Община ***** е видно, че с жалба вх.№94-00-2866/03.06.2021 г. на П. Н. твърди, че Р. Л. е изкопал канал на тротоара, с което препятства ползването на двора и гаража му; От писмо №10-12-173/04.06.2021 г. от кмета на с.***** се казва, че Н. е дал предварително разрешение на Л. да прокара канализация, която да преминава по тротоара пред имота му; след като Л. прокопал канала и положил тръбите, Н. ги махнал, защото не били на нужната дълбочина и забранил да се копае пред дома му; от Констативен протокол от 14.6.2021 г. на Инспекторат към Общината е даден срок на Л. до 29.6.2021 г. да положи тръбите на поне 60 см. дълбочина, а Констативен протокол от 29.6.2021 г. е даден срок до 6.7.2021 г. на Л. да възстанови тротоарната част, което той изпълнил, видно от констативен протокол от 8.7.2021 г.; не се оспорва от въвззиваемите, че не са извършили ремонтните дейности без съответното разрешение.