Определение № 3181 от 31.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3181 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605597 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по постъпил частен протест, подаден от Софийска районна прокуратура срещу Протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по НОХД № 5457/2025 г., по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

В подадения в законоустановения срок частен протест се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на първата инстанция.

Поддържа се, че внесеният обвинителен акт съдържа описание на всички факти от значение за предмета на доказване по делото. Твърди се, че обстоятелството дали обвиняемият Д. е имал възможност и намерение да изпълни поетите задължения, или е действал с измамлива цел, следва да бъде установено в хода на съдебното производство с оглед доказване, респ., опровергаване на обвинителната теза. Посочва се, че в този смисъл изложеното в обвинителния акт, че обвиняемият не е имал намерение да изпълни уговореното, е достатъчно и не е необходимо да бъде допълвано с поконкретно съдържание. Допълва се и че за обвинението не е налице задължение да описва и изследва действията на обвиняемия, извършени след довършване на престъплението, в извършването на което е обвинен. Моли се за отмяна на определението, с което е прекратено делото от първата инстанция и за връщането му на СРС за насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.

Препис от обжалваното определение, както и от подадения от страна на СРП частен протест, е връчен на подсъдимия Д. в проведеното открито 1 съдебно заседание от 11.08.2026 г., в което лицето е присъствало лично, като се е представлявало и от упълномощен защитник – адв. Куцаров. Становище по частния протест не е постъпило.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното определение, намира следното:

Депозираният частен протест е процесуално допустим, доколкото е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК от легитимирана страна. Освен това е насочен срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Съдебното производство пред Софийски районен съд е било образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу С. И. Д., с който спрямо последния е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В разпоредителното заседание, проведено на 04.06.2026 г., първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство, доколкото е намерил, че в обвинителния акт са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пропуски и неясноти по фактите, относими към действията на подсъдимия по извършване на престъплението. В мотивната част на обжалваното определение съдът е приел, че очертаната в обвинителния акт рамка на обвинението не е изпълнена с достатъчно конкретно съдържание, тъй като не е посочена причината, поради която се твърди, че подсъдимият не е имал нито намерение, нито възможност да изпълни уговорката си с Г. за водоснабдяване на имота, както и липсват данни дали са предприети от подсъдимия действия в изпълнение на обещаното след получаване на сумата от Г.. С оглед това, районният съд е извършил преценка в посока, че съдебното производство следва да бъде прекратено, като делото се върне на неговата досъдебна фаза за отстраняване на посочените нарушения от СРП.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК обвинителният акт следва да съдържа описание на деянието, като бъдат посочени времето, мястото, начинът на извършване и всички фактически обстоятелства, които обуславят съставомерността му. Според т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т. н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат изложени всички факти, които определят предмета на доказване и очертават рамките на обвинението, така че обвиняемият да узнае за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и да може ефективно да организира защитата си.

В настоящата хипотеза съдът намира, че тези изисквания не са изпълнени, но не поради констатираните в обжалваното определение нередовности.

Във внесения пред първата инстанция обвинителен акт е налице несъответствие между изложените в обстоятелствената част факти и тези, 2 посочени в заключителната част на акта. В последната се посочват две дати – 11.07.2021 г. и 19.07.2021 г., като липсва конкретизиране на извършените от обвиняемия действия във всеки един от двата дни. На следващо място, не е ясно дали се повдига обвинение за извършване на едно от предвидените в нормата на чл. 209, ал. 1 НК изпълнителни деяния, или и в двете посочени от закона негови форми – възбужда и поддържа твърдяното заблуждение. В подкрепа на казаното е това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди разпореждане с две суми на две различни дати, съответно в размер от 270 лв. и от 4555 лв., докато в заключителната част е посочена една обща сума, поради което остава неясно дали в случая държавния обвинител счита, че са налице осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, каквито обстоятелства е видно, че не са описани пълно в заключителната част на иницииращия първоинстанционното производство акт. Не става ясно и в кой момент според обвинението престъпното деяние се счита за довършено или на коя от двете посочени в обвинителния акт дати. С констатираните от въззивния съд процесуални нарушения на процесуалните правила се ограничава правото на защита на подсъдимия, а именно да организира в пълнота своето право на защита.

Ето защо, доколкото въззивният съд споделя крайния извод на първата инстанция за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, протоколното определение на СРС следва да бъде потвърдено при изложените в настоящото определение мотиви.

В резултат от извършената служебна проверка не се установиха други процесуални нарушения от категорията на съществените, които следва да бъдат посочени при връщането на делото на прокурора, поради което, Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по НОХД № 5457/2025 г., по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3