Решение № 385 от 16.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. П., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105369 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. Н.П.А., срещу Д. Р.

К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявени искове с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., и Приложение № 1 от 18.12.2023 г. към Договора, сключен между „***“ ООД (с предишно наименование „***" АД) и „***“ ЕАД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1003,29 лева, представляваща главница по Договор за кредит „***“ с № *** г., сключен между „***“ ООД и ответника, сумата от 92,37 лева лихва за забава за периода от 18.12.2023 г. 27.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1003,29 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.06.2024 г. до окончателно и изплащане, за които суми е издадена 1 заповед № 2520 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Д. Р.

К. чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете по основание и размер. В договора твърди, че уговореният в договора годишен лихвен процент е завишен, и в тази връзка твърди че клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от Договора са нищожни, като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Оспорва и клаузите на чл.20, чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора, в които страните уговорили неустойка, такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и така за разходите на лице, за които твърди, че противоречат на чл.33 от ЗПК, и неравноправни по смисъла чл.146 от ЗЗП. Излага доводи за нищожност на договора в неговата цялост, и в този смисъл и оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез ю.к. Атанасова заявяват, че поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез адв. М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2520 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 3538/2024 г. на ПРС, срещу която, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответницата е подала възражение, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

По основателността:

От приложения Договор за кредит „***" от 17.02.2022 г., се установява, 2 че на 17.02.2022 г. между ответницата, в качеството и на кредитополучател и „***“ ООД, в качеството му на кредитодател е подписан процесния договор, съгласно който кредитодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер 1000,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „***“, а кредитополучателят се е съгласил да ползва и върне съобразно условията на договора, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 % и дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, за неопределен срок, като лихвата се изчислявала върху усвоената и непогасена част от главницата; при годишен процент на разходите от 45, 9 %.

Видно от съдържанието на договора в чл.2, ал.2 и ал.3 от същия, страните по договора са постигнали съгласие, че с подписване на договора кредитополучателят удостоверява получаването на платежен инструмент – кредитна карта, ведно със запечатан плик с ПИН код за нея, поради което и в тази част договора има значение на разписка за получената от ответницата кредитна карта.

В чл. 20 от Договора, страните по същия са постигнали съгласие в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа 2-ро число на месеца, същия се задължава да предостави на кредитодателя в 3дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Съгласно чл.21 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок до 5-то число, кредитополучателят дължи на кредитора, неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец . Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число па месеца, в който не е погасено, и до 5-то число на следващия месец текущо задължение.

Видно от съдържанието на договора, страните са постигнали съгласие със сумата на текущото задължение да се погасяват задълженията на кредитополучателя в следната поредност: законна лихва върху дължима главница; разходи за събиране на вземането по чл.22,ал.4 от Договора; разходи за събиране на вземането по чл.21, ал.4 от Договора, начислени неустойки за 3 неизпълнение на договорно задължение върху усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец.

Няма спор между страните, че процесното вземане е цедирано от страна на „***“ АД (с предишно наименование „***“ ООД) в полза на ищеца, което се установява и от приложения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.11.2023 г.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че по процесния договор за кредит „Бляла карта“, в периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., ответницата е усвоила главница в размер на 1050,51 лева, като е извършвала и плащания по договора в общ размер на 1010,00 лева. които плащания вещото лице е отразило по дати в Таблица № 1, неразделна част от заключението.

Вещото лице е установило, че с извършените от ответницата плащания при кредитодателя е погасена главница в размер на 47,22 лева. договорна лихва в размер на 162,32 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., неустойка в размер па 406,92 лева, сумата от 150,00 лева, представляваща начислен разход за събиране вземането по чл.21, ал.4 от договора, сумата от 120,00 лева, представляваща начислен разход за събиране вземането по чл.21, ал.5 от договора, и сумата от 123,54 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г. Експерта е установил, че при „***“ ООД към 18.12.2023 г., начислените суми по пера са в общ размер на 2042,13 лева,от които: усвоена главница в размер на 1050,51 лева, договорна лихва в размер на 162,32 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., неустойка по чл.20 от Договора в размер на 406,92 лева, сумата от 150,00 лева, представляваща разход за събиране вземането по чл.21, ал.4 от Договора, сумата от 120,00 лева, представляваща разход за събиране вземането по чл.21, ал.5 от Договора, и лихва за забава в размер на 152,38 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г. След като вещото лице е установило извършените от кредитодателя начисления, и извършените от ответницата плащания по процесния договор, е изчислило, че неплатена главница по процесния договор е в размер на 1003,29 лева, неплатено обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 28,84 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г. .(датата на цесията), които суми е отразило в Таблица № 1, представляваща неразделна част от заключението. По отношение на дължимото обезщетение за забава върху непогасената главницата, вещото 4 лице е изчислило че същото е в размер на 28,84 лева за периода от 17.02.2022 г. до 18.12.2023 г., а за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г. е в размер на 72,78 лева.

По отношение годишния процент на разходите, вещото лице е установило, че при неговото определяне по договора за кредит, не са включени предвидените в договора такси и неустойки по чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора. Експерта е изчислил и годишния процент на разходите в случай, че при изчисляване на ГПР по договора се прибавят начислените задължения по чл.20 и чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора - уговорени и начислени неустойка в размер на 406,92 лева, такса разходи за събиране на просрочени вземания - 150,00 лева и 120,00 лева такса за разходите на лице, което осъществява и администрира дейността но извънсъдебно събиране на задължението, и по този начин е изчислило, че ГПР би бил в размер на 284,41 %.

Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение между „***“ ООД и ответника по Договор за кредит „***“, както и реално изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., и Приложение № 1 от 18.12.2023 г. към Договора, по силата на който вземането по сочения договор за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Ищецът следва да установи съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за потребителски кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите вноски. При доказване на тези предпоставки, ответника следва да докаже, че е изпълнил своите задължения по договора за 5 потребителски кредит, респ. че е погасил дълга.

Кредиторът „***“ ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.