Определение № 21191 от 08.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21191 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110106706 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. С.

И., ЕГН **********, срещу „*******“ ЕООД, ЕИК *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове.

Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от страните писмени доказателства.

Съдът констатира, че ответникът е представил по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл.

102з, ал. 3 ГПК.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено за въпросите, съдържащи се в исковата молба.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА ответника в едноседмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 2,00 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 205 евро, вносим от ищеца в 1 едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза Л. Б. Б.. Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2026г. от 09.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора, ведно със становище на ответника

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по предявени от В. С. И., ЕГН **********, срещу „*******“ ЕООД искове, както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от 22.04.2025 г. поради противоречие със закона.

2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 от Договора, предвиждащи ГПР в размер на 63,95% и ГЛП в размер на 49 %, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

3/ частичен главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 евро, част от платена без основание сума в размер на 1986,37 евро по договор за кредит № ******** от 22.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е обусловил разглеждането на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от уважаването на главния иск. Поради това съдът приема, че двата иска са предявени кумулативно, а не евентуално съединени.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2025 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** при следните параметри: размер на кредита – 1789,52 евро /3500 лева/, брой погасителни вноски – 23; годишен процент на разходите (ГПР) – 63,95 %; фиксиран лихвен процент – 49 %; обща сума за плащане – 3 045,77 евро, при непредоставено обезпечение и 2 025,05 евро – при предоставено обезпечение. Ищецът излага, че на основание чл. 6 от договора се е задължила да предостави поне едно от посочените в него обезпечения, като съгласно чл. 7, ал. 5 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка в размер на 1 020,72 евро, която следвало да се заплаща разсрочено с всяка месечна вноска. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 712 и чл. 20, ал. 2, както и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочено как точно е формиран ГПР в договора, както и поради това, че надхвърля максимално допустимия такъв, като освен това в него не била включена и дължимата неустойка, която счита, че е задължителна част от него. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12. В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявените главни искове, моли да бъде прогласена нищожността на чл. 6 от Договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 от Договора, предвиждащи ГПР в размер на 63,95% и ГЛП в размер на 49 %, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Поддържа, че посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, поради което представлява допълнително възнаграждение за кредитополучателя, а уговорената възнаградителна лихва е в прекомерен размер Претендира ответникът да му върне сумата от 25 евро, представляваща част от платената от кредитополучателя сума в общ размер на 1986, 37 евро по нищожния договор. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага подробни съображения, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички нормативни изисквания, като поддържа, че клаузите му са индивидуално уговорени. Сочи, че клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора и евентуалната нищожност не води до нищожност на целия договор, както и че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № ******** от 22.04.2025 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и твърдените основания за нищожност на договора, като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно изложеното в исковата молба.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 от Договора, предвиждащи ГПР в размер на 63,95% и ГЛП в размер на 49 %, противоречат със закона, респ. накърняват добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, респ. оспорените клаузи, са действителни, включително са договорени индивидуално, за което не сочи доказателства.

По исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: заплащането на сумата от 25 евро, част от платена сума в размер на 1986,37 евро по договор за кредит № ******** от 22.04.2025 г. Ответникът следва да установи, че е получил процесната сума на валидно правно основание.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между В. С. И. и „*******“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ******** от 22.04.2025 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1789,52 евро /3500 лв./;

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли 3 иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4