Решение № 152 от 22.05.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Нови пазар, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №*243620100939 по описа за 2024 година

Производството пред Районен съд-Н. е образувано по депозирана искова молба от „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.“, ул. „Р.“ № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя Т.И.В., чрез пълномощник, против М. К. Д., гр. Н., ул. „М.“ №*, за признаване за установено между страните, че Д. дължи на ищеца сумата от 3012,13 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит за периода от 21.04.2023г.-21.04.2024г. и 808,05 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.04.2023г.21.04.2024г.

Твърди се в исковата молба, че на 16.12.2022г. между „У.“ ЕАД и М. К. Д. бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата била отпусната сума в размер на 17 250 лв., чиито връщане било разсрочено на шестдесет месечни вноски, всяка от които в размер на 362,33 лв., като общото задължение по договора възлизало на 21 739,68 лв. Договорено било кредидът да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 6,79 % . Началото на погасяване на кредита било на 21.12.2022г., а падежът му на 21.11.2027г. На 08.12.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника. Твърди, че Д. била уведомена за цедирането на дълга с изпращане на писмо-уведомление от 15.03.2024г. В 7 дневен срок от тази дата, на същата била дадена възможност доброволно да изпълни задълженията си, което не било сторено.

Към 25.04.2024г. срокът на договора за кредит не бил изтекъл, поради което в Районен съд-Н. било депозирано заявление за издаване на заповед за парично задължение по 1 чл. 410 от ГПК само по отношение на вноски с настъпил падеж и съответната възнаградителна лихва. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 554/2024г. по описа на Районен съд-Н., по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като към момента на депозиране на исковата молба в съда задължението на ответницата не било погасено, за „Е.“ ЕООД възникнал правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. К. Д., която получила исковата молба, ведно с приложенията при условията на чл. 46 от ГПК / съобщението било връчено на друго лице-нейна *, която се съгласила да й го предаде/, не депозира отговор.

В съдебно заседания ищецът не се явява като представя писмени становища чрез пълномощник, в които твърди, че след депозиране на исковата молба, дала началото на настоящото производство, е осъществил контакт с ответника и е подписал извънсъдебно споразумение. Във връзка с дадените указания от съда с доклада по чл. 140 от ГПК, че не се сочат доказателства, че са били изпълнени условията на ЗПФУР, прави искане за изменение на доклада в тази му част с оглед представеното по делото сключено извънсъдебно споразумение като във връзка със същото намира, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване. Прави искане да бъде постановено решение при условията на направено признание на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът М. К. Д., редовно призована при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прецени същите поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна.

На 16.12.2022г. между ответника М. К. Д. с ЕГН ********** и „У.“ ЕАД с ЕИК *** бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***, чиято цел била рефинансиране на други три кредита с номера *, * и *. Цената на кредита възлизала на 17 000,00 лв., като било договорено ответникът да заплати и 250,00 лв такси за разглеждане на заявлението за кредита. За предоставения потребителски кредит длъжникът дължал плаваща лихва, начислена върху главницата от 17 250,00 лв, формирана от цената му и таксата за разглеждане на заявлението за кредит. Начисляването на договорната плаваща лихва започвало от датата на усвояване на кредита, която в случая е 16.12.2022г., а методиката за определянето й била инкорпорина в Общите условия на банката и не можело да бъде променяна от самата банка. Договорната лихва се състояла от променлив годишния лихвен процент, който пък от своя страна се формирал от референтен лихвен процент и надбавка.

Годишният процент на разходите възлизал на 10,80 %. Общата дължима сума от ответницата възлизала на 21 739, 68 лв , платими на шестдесет вноски / пет години/ , всяка от която на стойност 362,33 лв.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по така сключения 2 договор за потребителски паричен кредит ответникът М. К. Д. и усвоила сумата по него по следния начин: 4921,37 лв са използвани за обслужване на договор *, 989,09 лв. –за обслужване на договор *, 9 954,19 лв. за обслужване на договор № * и 1135,35 лв. са били преведи в разплащателна сметка, открита на нейно име в банковата институция, за което вещото лице е установило, че е съставено преводно нареждане № ***.

След усвояването на отпуснатия кредит, ответницата не изпълнявала задълженията по него редовно-внасяла месечни вноски с частични суми и на различни дати от посочената дата за падеж-двадесет и първо число на всеки месец. Така в периода от 22.12.2022г.11.12.2023г. ответникът Д. внесла общо сумата в размер на 1966,23 лв. За посочения в исковата молба период-21.04.2023г.-21.04.2024г. съобразно договореното между страните, ответницата дължала главница в размер на 3012, 13 лв. и договорна лихва в размер на 915,10 лв.

На 08.12.2023г. бил сключен договор за цесия между „У.“ ЕАД и ищеца „Е.“ ЕООД, съобразно който последните придобили вземането по договора за кредит №*** от 16.12.2022г., което към тази дата възлизало общо на 16 706,19 лв., от които 15 898,14 лв. главница и 808, 05 лихва. Изпълнителният директор на цесионера упълномощил ищеца да уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ответника / длъжника по кредита/ за цедираното вземане. До Д. било изпратено писмо за осъществената цесия, в това число и че сумите за погасяване на задълженията по договора следва да бъдат внесени по посочена сметка в банка „ОББ“ АД в 15-дневен срок от поучаване на уведомлението.

Тъй като Д. не изпълнила задълженията си по договора за кредит, на 25.04.2024г. в Районен съд-Н. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 554/2024г. по описа на Районен съд-Н.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283 от 30.04.2024г. за следните суми: 3012,13 лв., представляваща главница по цитирания по-горе договор за периода от 21.04.2023г.-21.04.2024г., ведно със законна лихва за забава, считано от 29.04.2024 г. до изпащане на задължението, 808,05 лв договорна лихва за същия период, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 76,40 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв.

Тъй като заповедна за изпълнение била връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК с определение № 455/04.06.2024г. Районен съд-Н. указал на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. В едномесечния срок това било сторено.

След депозиране на исковата молба по чл. 422 от ГПК в периода от 19.09.2024г. до 10.03.2025г. по договора за потребителски паричен кредит №***/16.12.2022г. в счетоводството на ищеца постъпили плащания в общ размер на 4 322,59 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приобщените по делото писмени доказателства- договор за потребителски паричен кредит №*** от 16.12.2022г., общи условия и погасителен план към същия, искане за рефинансиране на съществуващ дълг, преференциални условия при превод на работна заплата, съгласие за директен дебит, договор за цесия от 08.12.2023 г., уведомление до ищцата за извършена 3 цесия и предсрочна изискуемост, потвърждение за извършена цесия на парични вземания и получаване на договорената цена за всички вземания в това число о процесното, приложение №1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2023 г. , служебно приложеното ч.гр.дело №554/2024 г. по описа на РС- Н. и споразумение за разсрочване на парично задължение.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: предявени са кумулативно два обективно съединени положителни установителни иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 6 от ЗПФУР, като същите се считат предявени от момента на издаване на заповедта за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК с цел да се установи дали вземанията, предмет на заповедното производство съществуват, като при уважаване на тези искове ще влезе в сила заповедта за изпълнение, съответно ще бъде издаден изпълнителен лист.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): възникнало облигационно правоотношение, по силата на което У.“ ЕАД е предоставило на М. К. Д. кредит на стойност 17 250 лв.; валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което У.“ ЕАД е цедирало задълженията на Д. на ищеца- „Е.“ ЕООД; неизпълнение на задълженията по кредита от страна на Д..

Исковете са предявени от „Е.“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника М. К. Д. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/ 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 554/2024 г. на Районен съд-Н., и след връчването на заповедта на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Ответникът М. К. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, като съдът е указал на ищеца, че мълчанието на ответника не го освобождава от задължението му по чл. 154, ал.1 от ГПК да докаже правопораждащите факти.

Съдът приема за безспорно установено възникването на валидно облигационно правоотношение, по силата на което У.“ ЕАД е предоставило на М. К. Д. кредит на стойност 17 250 лв.

Видно от представените по делото писмени доказателства, обективиращи кореспонденция между страните по делото, водена по електронен път -искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните, искане за рефинансиране на съществуващ дълг, договор за потребителски паричен кредит, ведно с Общите условия към него, както и преференциални условия по същия кредит, подписани от тях с квалифициран 4 електронен подпис, е, че договорът, сключен между страните по делото, представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПФУР. Това е така, тъй като в случая са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР / ред. 06.03.2018г. /, съобразно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР сочи, че измежду финансовите услуги, по отношение на които този закон е приложим, е и кредитирането.