Решение № 247 от 17.11.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 449/2025
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 т.1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 т.1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 т.1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 т.1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.265, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.1, изр.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 247 гр. гр. Добрич, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500449 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№4458/06.03.2025г., подадена от В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. ***, срещу решение №87/10.02.2025г. по гр.д.№1286/2023г. на РСДобрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Б., ул. *** срещу В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. ***, С. О. Л., ЕГН ********** с адрес: с. Б., ул. *** и Х. О. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул.
***, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в отношенията между страните ищците са собственици на дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на с. Б., находящо се в с.
Б., ул. ***, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м., придобито по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № *** г. за продажба на недвижим имот, съставен от съдия Т. М..
Въззивникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно излага, че не е бил редовно призован за проведеното на 10.09.2024г. съдебно заседание, поради което не е участвал в него, не му било връчена исковата 1 молба, не му било известно кога било първото заседание, по делото не били събрани всички необходими доказателства, решението е постановено само въз основа на доказателствата на ищците. Районният съд следвало да предприеме действия за събиране на доказателствата, представени при сключване на договора за покупко-продажба с нот.акт №94/1997г. и при съставяне на нот.акт №135/1978г., позовал се на заключението на вещото лице, което било непълно, тъй като се базирало само на представените от ищците доказателства. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна В. Б. и М. Б., чрез упълномощения от двамата адв.Д.Ж., с доводи за неоснователност на същата поради неверни твъдения за процесуални нарушения във връзка с връчване на книжа и призоваване на въззивника, за решаване на делото само въз основа на представени от тях доказателства както и за непълнота на експертното заключение по причина, че заключението му се базирало само на представените от тях доказателства.
Искат потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 20.02.2025г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 06.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл. 261 т.1-4 от ГПК и е процесуално допустима.
С молба вх.№6085/17.09.2025г. по реда и в срока на чл.265, ал.1 от ГПК към въззивната жалба на В. О. Б. са се присъединили съответниците му С. О.
Л. и Х. О. Б., чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представителадв.Н.А..
Въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д. №1286/2023г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.№9418/29.05.2023г. , уточнена с молба вх.№10988/20.06.2023г. и молба вх.
№12540/14.07.2023г. на В. П. Б. с ЕГН ********** и М. Г. Б. с ЕГН **********, двамата от с. Б.,общ.Крушари, ул. ***, с която срещу В. О. Б. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Крушари, ул. ***, С. О. Л. с ЕГН ********** от 2 с. Б., общ.Крушари,ул. *** и Х. О. Б. с ЕГН ********** от с. Б., общ.Крушари, ул. ***, е предявен иск за установяване правото им собственост, придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 28.10.1997г., сключен с нот. акт №***г. на съдия при ДРС, върху дворно място с площ от 1030 кв.м., находящо се в с.Б., общ.Крушари, ул. ***, съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв. 2 по плана на селото, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност на основание договора за покупкопродажба от 28.10.1997г. През пролетта на 2023г. съседът им В. О. Б. поискал от тях да му възстанови сума от около 300лева, заплатена от него в отдел МДТ при Община с.Крушари за данък сгради и такса смет за години назад за техния имот. Заявява се и, че съседът им В. Б. притежава нотариален акт № *** г., издаден от съдия при Добрички районен съд, по молба на неговия наследодател Ш. Х. И. и въз основа на писмени доказателства,за право на собственост на наследодателя му върху жилищна сграда от три стаи, салон и изба, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, с площ от 1020 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61, в кв.
2 по плана на с.Б.. Заедно със съседа си В. О. Б. ищците посетили техническата служба при Община Крушари и установили, че в разписния лист към плана на с. Б. за собственик е посочен А. Д., който продал имота на А. М. А., а последният го е продал на М. А. Х. през 1966 г. От своя страна М.
А. Х. го е дарил на А. Х. И. и през 1997г. ищците го закупили от наследниците на А. Х. И.. Ищците го декларирали с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.
№4/24.03.1998г., през
2023г. подали нова декларация вх.
№5806000145/03.05.2023г. и редовно си плащали данъците и таксата смет.
Оказало се, че за имота имало открита персонална партида на името на Ш. Х.
И.. За един и същи имот имало издадени два нотариални акта, като те придобили имота чрез сделка, а нотариалния акт от 1778г.бил издаден въз основа на писмени доказателства, с които ответниците не разполагат, не били открити и при проверка от тях в общинския архив и в отдел „държавни имоти“ към областната управа.
При тези обстоятелства са заявили установителното си искане за придобито от тях на основание договора за покупко-продажба право на собственост върху имота/дворно място и къща/, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт № *** г., издаден от съдия при Добрички районен съд, с който считат да са удостоверени права несъответно на действителните.
В подаден писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с начало 11.03.2024г., когато е връчена на ответниците С. Л. и Х. О. Б., чрез особения представител адв.Н.А., искът е оспорен като неоснователен.
3
Оспорването е аргументирано с доводи, че ищците са закупили имота от несобственици. Към момента на сделката процесния имот бил държавна собственост, продавачите не са били собственици на къщата. На техния наследодател било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място по надлежния ред, извършена била продажба на чужд имот. Техният наследодател бил носител на вещното право на строеж върху държавна собственост и изключителен собственик върху жилищната сграда. Договорът от който ищците черпят права бил недействителен поради заобикаляне на закона, защото имал за предмет държавно дворно място.
В срока по чл.131 от ГПК с начало 04.09.2023г., когато на ответника В.
О. Б. е връчена исковата молба при условията на чл.44, ал.1, изр.5 от ГПКотказ да я приеме, удостоверен от длъжностното лице връчител/кмета на населеното място/с подписа му върху разписката за извършеното връчване, писмен отговор не е подаден.Не е изразил становище и в хода на първоинстанционното производство, в което не е взел и участие при уведомяване за първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2024г. отново при условията на чл.44, ал.1, изр.5 от ГПК-отказ да приеме призовката, и по реда на чл.56, ал.2 от ГПК за следващите, проведени на 07.11.2024г. и на 09.01.2025г.. В тази връзка следва да се отбележи и, че неоснователно е твърдението му в подадената от него въззивна жалба за допуснато нарушаване на процесуални правила, обезпечаващи участието му в производството-нередовно призоваване за проведено на 10.09.2024г. съдебно заседание, каквото и не се е състояло на тази дата/посочената дата е датата на протокола от първото открито съдебно заседание/.
От фактическа страна се установява, че на 28.10.1997 г. , с нот. акт № *** г. на ДРС, между В. П. Б. в качеството му на купувач, и М. А. Х., З. Х. Б., Н. Й., Х. Ч. и Е. Ш., в качеството им на продавачи е сключен договор за покупко-продажба за ПИ- дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61,в кв. 2 по плана на с. Б., находящ се в с. Б., ул. ***, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и изба с площ от 30 кв.м. Няма спор по делото, че към датата 28.10.1997г. купувачът В.
П. Б. е в граждански брак с М. Г. Б..
По данни от същия нотариален акт продавачите са се легитимирали като собственици на имота с нот.акт № *** г. на ДРС и удостоверение за наследници №16/10.06.1997г.Последното не е представено по делото, но няма спор, че продавачите са наследници на А. Х. И..
По данни от нот.акт № *** г. на ДРС, на датата 27.01.1975г. А. Х. И. е получил по дарение от сина си М. А. Х. поземлен имот- дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61,в кв. 2 по плана на с. Б..
При извършване на акта дарителя се е легитимирал с нот. Акт № *** г.на 4
ДРС/тогава Толбухински районен съд/. По данни от този акт дарителят М. А.
Х. е закупил на датата 01.07.1966г. от А. М. А. дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо парцел VIII, пл. № 61,в кв. 2 по плана на с. Б., ведно с построената в него къща.
Правата си върху дворното място и къщата продавачът А. М. А. е удостоверил с нот. акт № *** г., според който на датата 09.02.1964г. е закупил паянтово жилище с дворно място около 1000кв.м. в с.Б., урегулирано в парцел VІІІ-61, кв.2, от А. Д. И., който е признат за собственик на имота по наследство и давност с констативен нотариален акт № ***г.
Няма спор, установява се от доказателствата по делото, че ответниците са наследници на Ш. Х. И., починал на *** г., известен и с имената О. Б. Б., Ш.
Х. И. и Ш. Й.. На датата 20.09.1978г. наследодателят на ответниците се е снабдил с констативен нотариален за собственост на жилище, построено върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж № *** г., т.е. Ш. Х.
И. е признат за суперфициарен собственик на жилищна сграда с три стаи, салон и изба, построена върху държавно дворно място - парцел VIII, пл. № 61,в кв. 2 по плана на с. Б., въз основа на типов договор от 20.06.1978г., сключен с СОНС-с.Крушари, за строителството на която е издадено строително разрешение №228/30.06.1978г. от СОНС-с.Крушари и протокол за строителна линия №114/1978г., според отразено в акта. Трите документа не са представени по делото. Според приложеното по делото писмо на Областния управител на област Добрич, в архива на администрацията не са налични документи, описани в констативния нотариален акт№ *** г., т.е. относно недвижимия имот дворно място, урегулирано в парцел VIII, пл. № 61,в кв. 2 по плана на с. Б.. Такива не са налични и в архива на Община Крушари, според приложеното по делото писмо на кмета на общината.
За разлика от другите вещни права, които се отнасят до вече съществуващи в материалния свят вещи, правото на строеж е насочено към създаването на нова сграда, която ще бъде трайно прикрепена към имот, притежаван от друг. След упражняване на правото на строеж, собственикът на построената сграда става собственик на сградата, но земята под нея остава собственост на собственика на терена, освен ако не е уговорено друго.