Решение № 20 от 27.01.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Д., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101213 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителна клауза в договор за потребителски кредит, уговорената неустойка по Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 7877.28 лева, при сума на получаване в размер на 4000.00 лева, при срок на кредита от 36 вноски. Същата сключва Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., спрямо който в Раздел III, точка 3 от Допълнителното споразумение, ако не предостави исканото от кредитора обезпечение, то тя дължи неустойка в размер на 2000 лева. Счита, че неустойката по Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването 1 на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д. №395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 2000 лева е в размер на над 50% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 4000.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Именно и въз основа на това, така уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за 2 кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата от Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., според които се дължи неустойка в размер на 2000 лева при неосигуряване в същия ден от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г. Фактическата искова претенция е въз основа на гореизложеното, съдът да приеме, че клаузата съдържаща се в Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит №*****/31.03.2025г., сключен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, която предвижда заплащането на 3 неустойка в размер на 200 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Претендират се разноски в настоящото производство разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, чрез процесуален представител, в който се твърди, че безспорно от съдържанието на договора може да се установи, че същият е действителен в своята цялост, тъй като не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи. ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита – 4000.00 лева, срока за погасяване на кредита - 36 месеца, размера на вноската по кредита – 218.80 лева, посочен е размерът на уговорения ГПР – 62.96%, както и размерът на ГЛП – 50.95%, а също така и размерът на лихвения процент на ден – 0.14%. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 7877.28 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. В чл.4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения фиксиран лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК регламентират по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Процесният ДПК № ***** съдържа тази информация, а твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни. От така изложеното е видно, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № ***** съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК е налице в 4 процесния договор за потребителски кредит, поради което същият е действителен. Съгласно сключения договор за кредит и точка 10 от ОУ КЛ се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, а именно: 1) Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 2) Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. 3) Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи прри настоящия работодател минимум 6 месецал да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ. При кандидатстването на клиента за потребителски кредит Кредиторът е поискал обезпечение за гарантиране погасяването на всички изискуеми вземания на кредитора и го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнението му. Клиентът дължи неустойка по допълнителното споразумение само и единствено в случай, че не предостави обезпечение по ДПК съгласно член 10 от ОУ, поради което същото не попада под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Посоченото правило на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално 5 застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая начисляването на неустойка представлява санкция за неизпълнение на поето договорно задължение. Ето защо и с оглед нормата на чл. 3, ал. 1 ЗПК това вземане на кредитора не следва да се включи в размера на ГПР.

Разпечатката съдържа 12 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81109f2f-7e9c-41f6-8495-39483a5ccde3