Решение № 529 от 30.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Благоевград, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200500826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 82407/16.07.2021г. на М. Г. К., ЕГН === и ЮЛ. Г. К., ЕГН **********, както и въззивна жалба с вх. № 82427/23.07.2021г. на Г. К. К., ЕГН ********** и Л. П. К., ЕГН **********, против решение № 8168 от 26.05.2021г., постановено по гр.д.№2021/2019г. по описа на Районен съд Петрич.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е уважил предявените от Р.К. искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 108 от ЗС, като е признал по отношение на ответниците, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот VIII – 346, в кв. 5 по плана на с. Марикостиново, общ. Петрич, с площ от 640 кв.м., с административен адрес – с. Марикостиново, общ. Петрич, ул.

„Д.Б.“ № 6, както и на 1/3 идеална част от изградената в източната му част едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв.м., при съседи на поземления имот: УПИ IX, УПИ VII и две улици, и е осъдил ответниците М.К. и Ю.К. да предадат владението върху тези идеални части от имотите.

С първата посочена жалба се обжалва решението в частта, в която първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл. 108 от ЗС. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено без да бъде съобразена задължителната 1 съдебна практика. Оспорват се и показанията на разпитаните свидетели относно своенето на имота. Въззивниците твърдят, че поради допуснати процесуални нарушения от съда, неизяснени останали от фактическа и правна страна твърденията им за придобиване на имота по давност. Моли съда за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения иск и присъждане в тяхна полза на разноските.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.К., видно от който същата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Оспорва твърдението, че свидетелските показания са недостоверни. Твърди, че посочената във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноските по делото.

Втората жалба е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявения от Р.К. иск с правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на гореописаните имоти и е отменен на основание чл. 527, ал.2, изр. 3 от ГПК нотариален акт № 07 от 18.09.2009г.по н.д. № 191/2009г. на нотариус Е. Я., с който въззивниците са признати за собственици по давност на 1/3 идеални части от процесните имоти.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е разгледал недопустим иск в нарушение на чл. 215 от ГПК. На следващо място въззивниците твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като РС Петрич неоснователно е приел, че не са придобили имота по давност, опирайки се на показанията на свидетелите. Необсъден от първоинстанционния съд е фактът, че след дарението на процесните имоти ответникът Г.К. е запазил правото на ползване върху същите. Молят съда за обезсилване на решението, постановено по недопустим иск. В условията на евентуалност се иска неговата отмяна като неправилно и незаконсъобразно.

По повод на втората жалба е постъпил в законоустановения срок и отговор от ищцата, с който моли съдът да остави същата без уважение.

Твърди, че РС не е допуснал нарушение на чл. 215 от ГПК, тъй като са налице всички предпоставки за субективно съединяване на искове срещу четиримата ответници, представляващи пасивни необходими другари. По отношение основателността на претенцията въззиваемата страна отправя твърдения, идентични с представения отговор на първата въззивна жалба. Отново моли за потвърждаване на решението и присъждане в полза на въззиваемата страна на сторените разноски.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С нотариален акт № 3/09.01.1963г. по н.т. № 5/63г. на РС Петрич К.Г. е признат за собственик на дворно място с площ 774 кв.м., находящо се в с.

Марикостиново, съставляващо имот с пл. № 346, при съседи : от две страни улици и Д.А., за който имот са отредени парцел VIII в кв. 5 с площ 462 кв.м., ведно с къща, построена в него, както и парцел XV в кв. 9 с площ 521 кв.м. при съседи: от две страни улици, Б.К. и И.К..

С клетвена декларация от 29.07.1995г. К. К. и Е. К., в качеството си на собственици на процесните имоти, са дали съгласието си ответникът Г.К. да извърши ремонт за своя сметка и свой проект на изградената къща, като бъдещите подобрения са в негова полза. В декларацията е посочено е още, че след смъртта им имотът заедно с къщата се наследяват от трите им деца, като за стойност на имота следва да се вземе предвид оценката на същия преди започване на ремонта.

Видно от удостоверение на наследници №661/02.12.2019г., Р.Г. К., Г. К.

К. и Ж.Г.К. са единствени наследници по закон на К. Г.К. – техен баща, починал на 02.11.1997г., бивш жител на с. Марикостиново, общ. Петрич.

На 29.12.1999г. с нотариален акт № 68 от същата дата по н.т. № 858/1999г. на нотариус Е. Я., Ж.К. продала на ответника Г.К., притежаваната от нея 1/3 идеална част от наследствените имоти.

С нотариален акт по обстоятелствена проверка № 07 от 18.09.2009г., издаден по н.д. № 191/2009г. по описа на нотариус Е. Я. ответникът Г.К. бил признат за собственик въз основа на давностно владение по отношение на притежавана от ищцата в настоящото производство 1/3 идеална част върху процесните имоти. Към този момент и към дата на постановяване на решението ответникът е в граждански брак с ответницата Л.К..

През 2014г. Г. и Л. К.и дарили на ответниците М.К. и Ю.К. собствеността върху процесните недвижими имоти, като договорът за дарение бил обективиран в нотариален акт № 162 от 07.11.2014г. по н.д. № 154/2014г. на нотариус Е. В..

При така установената фактическа обстановка РС е уважил предявените искове, посочвайки, че от свидетелските показания може да се направи извод, че ответникът Г.К. не е обективирал явно и несъмнено спрямо другия съсобственик на имота – ищцата, че владее имота с намерението да го придобие по давност. Поради което легитимационният ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка бил опроверган. На следващо място РС е приел, че тъй като двамата дарители не са били единствени собственици на идеалните части на ищцата към датата на дарението, то приобретателите по сделката не са ги придобили въз основа на дарствено правоотношение.

Следователно ищцата е собственик на процесната 1/3 идеална част, а упражняваното от ответниците владение по отношение на тази идеална част е без правно основание.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и 3 допустимо.

Направеното възражение от жалбоподателите за недопустимост на същото поради нарушение на чл. 215 от ГПК съдът намира за неоснователно.

Не е налице недопустимо съединяване на искове.

С исковата молба са предявени два обективно съединени иска по чл.

124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС с един и същ ищец, но срещу отделни ответниците. Всеки от исковете е пасивно съединен, като не е налице нарушение на чл. 215 от ГПК.

По иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК ответниците Г.К. и Л. К. са необходими, но незадължителни другари /ТР № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС/, а по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС ответниците М.К. и Ю.К. са обикновени другари /Определение № 167 от 22.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2124/2015 г., II г. о., ГК/.

Съгласно ТР № 178/1986 г. на ОСГК, ако с охранителен акт са засегнати правата на собственика от трето лице, то може да ги защити чрез предявяване на иск за собственост против него и искане за отмяна на нотариалния акт. Пасивно легитимирано според ТР е лицето, признато за собственик с констативния нотариален акт, но този иск винаги може да се съедини с иск по чл. 108 от ЗС против лицето което държи, или владее имота без да е негов собственик. За допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС няма специални предпоставки, а съединяването му с установителен иск за собственост по отношение на лица, които не са във владение на имота е винаги възможно при наличие на предпоставките на чл. 210 от действащия ГПК /Определение № 668 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., I г. о., ГК /.

Разгледани по същество жалбите са неоснователно поради следните съображения.

По предявените искове по чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик по наследство на процесната идеална част, както и че вторите ответниците владеят същата без правно основание.

От своя страна ответниците по положителни установителен иск следва да докажат, че са придобили имота въз основа на давностно владение, продължило 10 години, считано от 1998г. докато ответниците по ревандикационния иск следва да докажат придобиване на имота въз основа договор за дарение, както и че техните праводатели са били собственици на идеалните части, претендирани от ищцата.

Ищцата в първоинстанционното производство основава правото си на собственост на наследствено правоприемство, т. е. придобила е правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесните недвижими имоти в качеството си на наследник по закон на К. Г.ев К.. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници след смъртта си К. К. оставил като наследници 4 трима низходящи – ищцата Р.К. /дъщеря/, Ж.К. /дъщеря/ и ответника Г.К.

/син/. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват равни части на наследството. Видно от нотариален акт № 3 от 09.01.1963г. по нот.д.

5/1963г. на РС Петрич, наследодателят К. К. е собственик на процесните имоти, като след смъртта му тримата му наследници са придобили по 1/3 идеална част от същите. Предвид горното ищцата е доказала претендираните от нея съсобственически права върху процесните имоти.

Ответникът Г.К. е въвел своевременно в процеса възражение за придобиване правото на собственост върху процесната 1/3 идеална част чрез оригинерен способ – давностно владение с начален момент 1998 г. Самата ищца с исковата молба е заявила, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по силата на давностно владение и е представила същия.

Фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла на чл. 68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. От обективна страна следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.

Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на държането във владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги владее за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.