Решение № 8708 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8708 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110156604 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу Р. Р. Л., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 29.12.2023 г. върху платената главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 55,92 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2024 г до изплащане на вземането, сумата от 11,76 лева, представляваща лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2024 г. по ч.гр. дело № 29873/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия и при Общи условия от 2016 г. Клаузите им обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния имот на ответника топлинна енергия, а купувачът не 1 е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата цена в уговорения 45-дневен срок, поради което ответникът дължи лихва за забава. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата дялово разпределение, за стойността на която е издадена фактура със срок на плащане, но не е изпълнил това свое задължение, поради което дължи както плащането му, така и лихва за забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника Р.

Р. Л., в който оспорва предявените искове. Твърди, че да неоснователни и ч е задълженията са платени изцяло. Възразява за изтекла погасителна давност. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД, ЕИК 130532985, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 20.05.2024 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания и периоди, по което е образувано ч. гр. дело № 29873/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, за които на 20.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, публикувани в описаното печатно 2 издание на посочената дата; изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ; че ответницата е потребител на топлинна енергия, предоставяна от „Топлофикация София“ ЕАД, на соченото основание; имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

С оглед въведените възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането в сочения размер за главницата за дялово разпределение и лихвите при възражение за извършени плащания на 13.09.2022 г. и на 29.12.2023 г., както и за изтекла погасителна давност за вземането за главница за дяловото разпределение.

От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства – два броя платежни нареждания от 13.09.2022 г. за сумата от 634,84 лева с основание „фактура 1019525110 от 31.07. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.“ и от 29.12.2023 г. за сумата о т 510,36 лева с основание „фактура 1026022813 по договорна сметка 2100650077 главница, лихва“ се установява, че в счетоводството на ищеца за инсталация **********, за която се води договорна сметка № 2100650077, за спорния период са начислени суми по съобщения по фактури за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г, в размер на 634,84 лева и за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. (за който е начислено търсеното обезщетение за забава в размер на законната лихва) в размер на 752,15 лева, от които 416,15 лева ТЕ и 336,00 за битова гореща вода. След отчитане на средствата за дяловото разпределение за периода и изготвяне на изравнителни сметки са издадени кредитни известия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за сумата от 752,15 лева, с което сумите по ежемесечните фактури в счетоводството на ищеца са анулирани. За същия период е издадена обща фактура № ********** от 31.07.2023 г. за сумата от 491,38 лева със срок на плащане 14.09.2023 г.

Сумата по посочената фактура е платена с платежно нареждане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД от 29.12.2023 г. за 510,36 лева, представляващи сбор от цялата главница в размер на 491,38 лева и 18,98 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата следваща падежа на задължението до плащането 15.09.2023 г. до 29.12.2023 г. От заключението на експерта се установява, че ищецът е отнесъл плащането, постъпило по негова сметка, към обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата по общата фактура № ********** от 31.07.2023 г. към 30.11.2023 г., а не към датата на плащането – 29.12.2023 г., като с остатъкът от 5,17 лева, формиран като разликата, произтичаща от различните периоди, за които е изчислявана лихвата, е погасено прогнозно задължение за последващ период – м. 07.2023 г., което е извън предмета на спора. По делото не се установява да са налице по-стари задължения, а новите са възникнали след датата на плащането.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако 3 всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

В настоящия случай, както се установява по делото платецът е заплатил стойностите по двете общи фактури № 1019525110 от 31.07.2022 г. с падеж 14.09.2022 г. платена на 13.09.2022 г., по фактура № ********** от 31.07.2023 г. с падеж 14.09.2023 г., платена на 29.12.2023 г. ведно с цялото дължимо обезщетение за забава, изчислено за периода от 15.09.2023 г. до 29.12.2023 г. в размер на 18,98 лева, като е посочил кое задължение погасява с плащането в размер на 510,36 лева. Това плащане е било достатъчно да погаси главницата ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху нея в пълен размер. В този смисъл съдът не възприема крайните салда, посочени в заключението на вещото лице, тъй като то отразява данните от счетоводните записвания на ищеца, съответно операции по прихващане на изпълнението, които не са съобразени с правилото на чл. 76 от ЗЗД. Ето защо тъй като плащането, извършено на 29.12.2023 г., е достатъчно да погаси главницата и обезщетението за забава върху нея, вземане в полза на ищеца за обезщетение за забава в размер 5,20 лева за периода от 15.09.2023 г. до 29.12.2023 г. не съществува, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на претенцията за заплащане на 55,92 лева стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., на основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец ежемесечно, въз основа на съобщенията към фактурите по чл. 30, ал. 3 от ОУ, поради което ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“, независимо че са издадени кредитни известия за стойността на доставената топлинна енергия по чл. 32, ал. 2 от ОУ, за която цена плащане не се установява.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност за вземането за стойността на услугата дялово разпределение.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 20.05.2024 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 20.05.2021 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., вземането не е погасено по давност, тъй като изискуемостта му настъпва в кР. на месеца, за който се фактурира – 31 май 2021 г., поради което не е настъпила преди спиране на давността, ето защо искът следва да се уважи.

Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се 4 фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 11,76 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.