Решение № 145 от 02.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Бяла Слатина, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100687 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл.1 и предл. 3 и ал.2, предл.4 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.Г.Д. №12, общ.

Бяла Слатина, обл. Враца,, със съдебен адрес: гр. София, бул.А.С. 125-2, ет.5, оф. 5-3, общ.

Столична, обл. София (столица), чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от Д. М., против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Слатина, ул.М. 41, вх.Б, ет.1, ап.2, общ. Столична, обл.

София (столица), с които се иска съдът да прогласи нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г. между страните по делото, с който се обезпечава Договор за кредит тип кредитна линия №100292282 от 01.02.2021г. между В. М. Й. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 5,00лв /пет лева/ - частичен иск от сумата в размер на 1332,96лв. /хиляда триста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение по договор за поръчителство между страните по делото.

Ищецът сочи, че на 01.02.2021г. между него в качеството му на кредитополучател и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е сключен Договор за кредит тип кредитна линия. Сочи, че на същата дата е сключил с ответника договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че процесният договор за предоставяне на порчъчителство противоречи добрите нрави, сключен е без основание. Излага подробни съображения

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с 1 предявената искова молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Релевира доводи за действителност на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2025г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение размера на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 776,56лв., който иск не е частичен, а представлява пълния размер на претендираното вземане.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД (кредитодател) и В. М. Й. (кредитополучател) е сключен Договор за кредит тип кредитна линия №100292282 от 01.02.2021г. Предоставен е кредитен лимит от 2000,00 лв., като минималната сума, която може да бъде усвоена, е 200,00 лв. Съгласно договора за кредит ищецът трябва да върне сумата по кредита от 2 411,04 лева, при сума на получаване 2000,00 лева, при срок на кредита от 12 месеца, при годишен лихвен процент – 42,97%. С погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение (неразделна част от основния договор) от същата дата страните се съгласили усвоената сума от 2000,00 лв. лева да бъде върната на 12 месечни вноски по 312,00 лв., дължими в периода от 01.03.2021г. до 01.02.2022г. В размера на всяка от вноските по 312,00 лв. са включени: сумата 200,92 лв. - вноска по кредит, и сумата 111,08 лв. - възнаграждение за поръчителство.

Съгласно уговореното в чл.1, ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобренa от "Кеш кредит Мобайл" ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

За да изпълни така описаната уговорка, ищецът сключва с "Кредит Гаранция" ЕООД Договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г., като ищецът трябвало да заплати на "Кредит Гаранция" ЕООД сумата в размер на 1 332,96лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 111,08лв., като общото задължение по договора за кредит и по допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство е в размер на 3 744,00лв. По силата на този договор кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на части съгласно погасителния план към договора за кредит, платимо по сметка на кредитодателя. Действието на договора за поръчителство е отложено и обвързано от изтичането на предоставения 5-дневен срок в чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, в който заемателят може да предостави лично обезпечение поръчителство от двете физически лица с доход 1500,00 лв. или банкова гаранция - чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство.

2

По делото ответникът е представил и Договор за поръчителство от 05.02.2021г. между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД (кредитодател) и "Кредит Гаранция" ЕООД. С този договор поръчителят се задължил при условията на този договор да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на ищеца Й., които са поети по Договор за кредит тип кредитна линия №100292282 от 01.02.2021г. Според чл.2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на договора за кредит, в т.ч. и за всички последици от неизпълнение на тези задължения, вкл. лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички видове разноски по събиране на вземането. Съгласно чл.3 от Договора в случай на изпълнение на задълженията на кредитополучателя от поръчителя, последният встъпва в правата, които кредитодателят има срещу кредитополучателя.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, ищецът е заплатил на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД сумата в размер на 2184,00лв., от която: 1080,54лв.

– главница, 323,90лв. – договорна лихва, 2,00лв. – непреведена сума 776,56лв. – възнаграждение по договор за възлагане на поръчителство. Вещото лице сочи от дружеството-кредиторадел е постъпила информация, че е заплатил сума в размер на 1110,08лв. във връзка с изплащане на задължението по Договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г., като ответникът не е предоставил доказателства от своето счетоводсто. Вещото лице сочи, че ако към ГПР по договора за кредит бъде прибавено и възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, ГПР би бил в размер на 260,12%.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл.1 и предл. 3 и ал.2, предл.4 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че предявените установителни искове са процесуално допустими съобразно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Нищожността е найтежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение.

Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея.

Доколкото страна по процесния договор е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора 3 съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор Между "Кредит Гаранция" ЕООД и ищеца е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответното дружество е поело задължение да отговаря солидарно с ищеца за всички задължения и за срока на договора за кредит, срещу възнаграждение. Следва да се отбележи, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, а длъжникът се явява трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване - чл. 138 ЗЗД. Този договор за поръчителство е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Следователно и след като процесният Договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г. не се подчинява на разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД, то същият не е договор за поръчителство. Въпреки това, липсата на задължение, произтичащо от Договор за кредит тип кредитна линия №100292282 от 01.02.2021г., прави Договора за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г. без предмет, поради акцесорния му характер. А това от своя страна води до неговата нищожност с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Освен това, процесният договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г., според настоящия съдебен състав, е нищожен и на още две основания: чл. 26, ал. 1 oт ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

В този смисъл, макар формално договорът за поръчителство да е сключен с друго лице, а именно с дружеството "Кредит Гаранция" ЕООД, съдът намира, тълкувайки уговорките в договора за поръчителство, че възнаграждението на поръчителя всъщност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя. За този извод се съди от изричната уговорка възнаграждението да се плаща по сметка на посредника кредитодател, както и включването му в погасителния план, наред с вноската за главница и лихва. Също така обстоятелството, че договорът за поръчителство е сключен на същата дата, на която и договорът за кредит, без да се изчаква изтичането на 5-дневния срок, в който кредитополучателят би могъл да предостави друг вид обезпечение, а именно поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, води до извод, че единствената цел на кредитодателя с тази уговорка е била да добави допълнително възнаграждение по договора за кредит, което обаче не е включено в годишния процент на разходите /ГПР/. Необяснимо е, че плащането на премиите по договора за поръчителство се извършва в полза на заемодателя, а не на поръчителя.

Без съмнение, в случая се касае за уговорка между двете юридически лица, която по същество заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ ограничение на ГПР, 4 който изрично не е и посочен в договора за кредит, което ограничение се отнася вкл. и за необезпечени кредити - съдържащата се в договорите с кредитодателя лихва и други разходи са в размер под това ограничение, а разликата в повече се заплаща на трето лице под формата на възнаграждение за поръчителство. Непредставянето на така изискуемото обезпечение, обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин на практика води до скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, то се явява добавка към лихвата и представлява сигурна печалба за заемодателя /предвид уговорката за заплащане на премиите в негова полза, а не в полза на поръчителя/. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Като задължение за кредитополучателя се явява и възнаграждението за поръчителство, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо, че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 1 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, е с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ след прибавяне на възнаграждението по по Договор за възлагане на поръчителство от 01.02.2021г., ГПР по договора за кредит би бил в размер на 260,12%.