Решение № 323 от 05.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Б.С., 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100439 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 500, ал.2, предл.1 от КЗ от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.С. шосе №67 А, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт Н. Г., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника В. Р. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Т., ул.Г.Д. №20, общ. Б.С., обл. В., за сумата в размер на 683,00 лева (шестстотин осемдесет и три лева), представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпило на 14.12.2020г. ПТП, ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 12.01.2025г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№67/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на 14.12.2020г. около 00:00ч. в гр.Б.С. по ул.Т. при управление на лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК без правоспособност ответникът А. реализирала ПТП с паркиран пред дом на ул.Т. №16 лек автомобил марка Мерцедес, модел „300“, с рег.№ ВР....ВТ, и лек автомобил марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ, след което напуснала мястото на произшествието без да изчака контролните органи.

Сочи, че във връзка с инцидента е издаден Протокол за ПТП №1764779/14.12.2020г., 1 установен е виновният водач – ответникът, спрямо когото е извършено административно производство.

Твърди, че към датата на произшествието управлявания от ответника лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК е бил с валидна застрахователна полица №2212003158912, със срок на действие от 12.11.2020г. до 12.11.2021г.

Във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка №0621-5060-20-301255 въз основа на подадено заявление за настъпило застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ.

Ищецът твърди, че във връзка с претенцията е изплатил на собственика на увреденото МПС – И.Д.К., сумата в размер на 683,00 лева (шестстотин осемдесет и три лева).

Предвид изложото за ищеца се породил правен интерес от депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№67/2025г. по описа на РСБ.С.. Издадена е заповед за изпълнение, ответникът е депозирал възражение, като в законоустновения срок ищецът е предявил настоящите искове. Сочи доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът В. Р. А., чрез адв.Й.Д. от САК, е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са били налице основанията за извършване на плащания от страна на ответника към собственика на увредения автомобил.

Твърди, че не са налице основания за ангажиране на регресна отговорност спрямо ответника. Сочи, че не са налице безспорно доказателства, че именно ответникът е управлявал лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК. Предвиди изложеното моли искът да бъде отхвърлен.

В хода на производството е изслушано заключение по допусната САТЕ. Приложено е ч.гр.д. №67/2025г. по описа на РС-Б.С..

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В настоящия случай липсва спор между страните, а и от данните по делото се установява, че спрямо лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК е сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /полица №2212003158912/, със срок на действие от 12.11.2020г. до 12.11.2021г. – валидна към датата на ПТП.

Установи се, че по време на действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, при което на трето лице са били причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 14.12.2020г.

Между страните не се спори, като същото се установява от приложените по делото писмени доказателства, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка №0621-5060-20-301255 въз основа на подадено заявление за 2 настъпило застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ.

Видно от приложеното Споразумение №96/05.02.2021г., сключено между ищецът и собственика на горепосочения автомобил, страните са договорили застрахователното дружество да заплати на собственика на увреденото МПС – И.Д.К., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 683,00 лева (шестстотин осемдесет и три лева), което е изплатено с преводно нареждане по от 18.03.2021г. по банков път.

По делото е приложен Протокол за ПТП №1764779/14.12.2020г., в който е посочено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК - В. Р. А., който е управлявал МПС-то без свидетелство за управление и е загубила контрол над автомобила.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Видно от приложеното ч.гр.д. №67/2025г. по описа на РС-Б.С. вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Новелата на чл. 500, ал.2, предл.1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на застрахователя да предяви регресен иск срещу деликвента, управлявал моторно превозно средство без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или когато е с временно отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към момента на ПТП спрямо процесния автомобил е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че към момента на настъпване на ПТП водачът е управлявал МПС-то без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието, както и действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените погоре обстоятелства.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Действително, съобразно чл.179, ал.1 от ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т.е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и 3 професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на водачите. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен актът, като същият е подписан от ответника.

Действително, когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.

Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по делото, които кореспондират с протокола за ПТП – неоспорена в тази част и кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ. При съвкупната преценка на посочените доказателства по делото, съдът приема за установено, че на 14.12.2020г. около 00:00ч. в гр.Б.С. по ул.Т. при управление на лек автомобил марка БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК водачът губи контрол над управляваното МПС, не заобикаля паркиралите автомобили и реализира ПТП с паркиран пред дом на ул.Т. №16 лек автомобил марка Мерцедес, модел „300“, с рег.№ ВР....ВТ, и лек автомобил марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ. В протокола за ПТП е отбелязано, че ответникът В. Р. А. е управлявала автомобила без да е правоспособен водач.

При изследване механизма на ПТП, от събрания в хода на производството доказателствен материал, настоящата съдебна инстнация стига до извод, че е налице противоправност в поведението на водача на лекия автомобил БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК, изразяваща се в нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без свидетелство за управление/. Поради горното, съдът намира, че механизмът на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил се установява с категоричност.

Няма никакви данни инцидентът да е настъпил при друг механизъм.

В хода на производството от страна на ответника не беше оборена презумпцията, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Следователно доказано е в производството, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на реализиране на процесното ПТП /14.12.2020г./ гражданската отговорност на лекия автомобил БМВ, модел „Х6“, с рег.№ ВР....СК, е била застрахована при ищцовото дружество, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди; и че делинквентът при причиняване на процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство без да е притежавал правоспособност за управление на съответната категория 4 моторно превозно средство.

Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на ищеца щети по автомобил марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 14.12.2020г, както и дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер, или отговоря на размера, необходим за възстановяване на щетите.

От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, се установява, че от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка, между описаните от ищеца щети по марка Пежо, модел „Партнер“, с рег.№ ВР....СВ и механизма на реализиране на процесното застрахователно събитие.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.