Решение № 94 от 18.12.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Белоградчик, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20231310200221 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по Жалба на Е. Е. Д. от гр. В., обл. Видин, с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26 -0000847/ 13.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр.

Враца, с което му е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв. – на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 2 – ро от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 – во от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображение. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Подробни доводи за исканата отмяна са изложени в Представена по делото Писмена защита от пълномощника на жалбоподателя – адв. А. Д. от АК – Варна.

В съдебно заседание, жалбоподателят или неговия процесуален не се явяват.

1

Въззиваемата страна не изпращат представител. В съпровидителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – И. Б. Д. – актосъставител и Б. Н. В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН – инспектори към РД „АА“ – гр.

Враца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – И. Д. и Б. В., всеки един от тях заемащ длъжността „инспектор” при РД „АА“ – гр.

Враца, установиха следната фактическа обстановка: На 28.06.2023 г. двамата служители изпълнявали служебните си задължения на път III-102 и път I – 1 / Е 79/, на разклон за с. Г., общ. Д., обл. В., посока гр. Видин, на км 1+800.

Спрели за проверка товарен автомобил „Форд Тръкс“, с рег. № СВ 8758 СМ, който извършвал обществен превоз на товари на територията на Р България по маршрут с. Гранитово – с. Орешец – насипна фракция, видно от представения на контролните органи пътен лист № 30163035 от 28.06.2023 г. и товарителница № 0009497 от същата дата. В хода проверката служителите на ДА „АА“ установили, че водачът – жалб. Е. Д. извършвал превоз с превозно средство с маса, която надвишава максимално допустимата за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Същият управлявал превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, при което допустимата маса е 32 000 кг. Видно от представената от водача кантарна бележка с № 50905 от 28.06.2023 г., масата на МПС – то била 34 980 кг., при което надвишаването над допустимата маса било с 2 980 кг. Служителите попитали водача има ли разрешително от МРРБ за транспорт на товар над разрешения такъв, на което същия отговорил, че няма такова.

2

За нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 – во от ЗДвП, във вр. с чл.

6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ, св. И. Д., съставил на жалб. Е.

Е. Д., АУАН № 00134/ 28.06.2023 г. АУАН бил съставен на място и връчен лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 26 – 0000847/ 13.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация” – гр. Враца, с което на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер 1 500 лв. – на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 – ро от ЗДвП.

От правна страна, съдът намира следното :

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира, че дори и да са налице данни за извършено административно нарушение, то в хода на проведеното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават. В този вид производства обаче, с ъ д ъ т е длъжен да осъществи цялостен служебен контрол за з а ко н о с ъ о б р а з н о с т на проведеното административнонаказателно производство и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер , дори и същите да не са инвокирани с жалбата.

В хода на този контрол за законосъобразност и предвид наведените с жалбата доводи в този смисъл, съдът констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по своя характер и опорочават проведеното административнонаказателно производство като цяло.

Констатираните от съда пропуск, са допуснати в съставения АУАН, след което са пренесени и в крайния акт – издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.

На жалбоподателят е вменено извършването на адм. нарушение на правилата на ЗДвП и е наказан на основание административнонаказателна разпоредба от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 – во ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за 3 движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси – 32 t, докато в случая е констатирано превишение от 2 980 кг., предвид масата на превозвания товар, посочен в кантарната бележка, представена от водача. Безспорно е, че е налице констатирано превишение на превозвания товар.

Съдът обаче намира, че по начина по който е обективирано словесното описание на нарушението, е внесена пълна неяснота досежно нарушението, което е вменено на жалбоподателя. Посочено е, че същия е извършвал превоз на товар с превозно средство с маса, която надвишава максимално допустимата маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Посочено е също така, „че по време на проверката водача не е представил разрешително, издадено от МРРБ за претоварването“. Това заявиха и в разпитите си свидетелите на въззиваемата страна – че поискване водача не е представил разрешително от МРРБ за транспорт на товар над разрешения.

Съдът приема, че по този начин е допусната пълна неяснота досежно обвинението. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 – во ЗДвП, не е предвидена законова възможност за превоз на товари над допустимата маса след издаване на разрешително за това от МРРБ. Разпоредбата е императивна и не допуска никакво превишение и отклонение от тонажа посочен в препращата разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Възможност за превишение на товара на основание издадено разрешение в този случай не е предвидена.

Такава възможност е регламентирана в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. "а" от Закона за пътищата – за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

В случая, както актосъставителят, така и наказващия орган са вменили на нарушителя наказание, което съставлява съчетание между законовите 4 разпоредби на два различни закона, предвиждащи различни състави на адвинистративни наказания – ЗДвП и Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата позволява да се извърши превоз на извънгабаритни товари с маса, надвишаваща допустимата такава, при условия, че за това има издадено надлежно разрешение. Докато разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 – во ЗДвП не предвижда възможност за извършване на превоз на извънгабаритен товар при никакви положения, а съгласно този текст движещите се по пътя ППС следва да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ.

Тази непрецизност допусната в АУАН и в издаденото НП води до пълна неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена в конкретния случай от страна на наказаното лице , доколкото нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Словесното описание на нарушението очертава състав на административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а цифровото е на основание ЗДвП.

Тази неяснота при словесното описание на нарушението и при посочването на цифровата квалификация на нарушението, води до обсолютна неяснота кой е материален закон е приложен при квалифициране на нарушението и съответно при санкционирането му.

Това от своя страна неизменно води до нарушаване на правото на защита на нарушителя да узнае кое от двете административни нарушения, инкриминирани в два различни материални закона, е нарушил. Всеки пропуск, който води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице е основание за отмяна на крайния акт, тъй като този пропуск е от ранга на съществените. Този пропуск е допуснат както в АУАН, така и в крайния акт, което води до неговата незаконосъобразност.

В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението следва да е прецизно и не може да бъде извличано по пътя на формалната и правната логика.

Следва да е налице абсолютна прецизност в обвинението и пълна корелация между цифрово и словесно изражение на обвинението, което изискване в случая не е спазено.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че е допусната непрецизност и при посочване подзаконовия нормативен акт на 5 една от нарушените разпоредби.

И в АУАН, и в Наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ, вместо изчерпателното посочване на същата с пълното й заглавие – Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Подзаконовият нормативен акт е изписан непрецизно, като и актосъставителя и наказващия орган са се задоволили да посочат нарушения подзаконов нормативен акт само с посочване на номера на Наредбата. Посочването по този начин на нарушения подзаконов нормативен акт, което е задължителен реквизит на АУАН и Наказателното постановление отново води до непрецизност на обвинението, затрудняващо правото на защита на наказаното лице, което е недопустимо в този вид производства.

Описаните по – горе основания са самостоятелни такива за отмяна на крайния акт, поради което съдът не разглежда спора по същество.

Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което го отменя.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.