Решение № 16 от 14.01.2025, Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И: Към Решение № 16/14.01.2025 г. по АНД № 1626/2024 г. по описа на БОС.

Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Поморие по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо регистрираното дружество „С.**“ ЕООД, гр. Поморие, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:

**************** във връзка с имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице чрез извършеното от управителя му С. Ю. А., ЕГН: ********** престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Бургас поддържа внесеното предложение по изложените в него съображения. Сочи, че лицето е признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, като е налице и връзка между деянието и облагата на юридическото лице, която би получило. Намира, че от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява пазарната цена на иззетите стоки като имитация, която сума е в размер на 6920,50 лева. Моли на лицето да бъде наложена имуществена санкция в размер, съгласно оценката на стоката като имитация, дадена в посоченото заключение.

За юридическото лице „С.**“ ЕООД, редовно призовано, не се явява представител, както не се явява и представляващият юридическото лице, редовно призован.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:

По внесен обвинителен акт РС – Поморие е образувал НОХД № 146/2024 г. Делото е приключило с влязло в сила на 12.09.2024 г. определение за одобряване на споразумение, с което С. Ю. А., ЕГН: ********** е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за мерките и географските означения, като във вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца, което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

С. Ю. А. е собственик и управител на търговско дружество „С.**“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в ****************.

Дружеството се занимавало с търговия и продажба на дребно на дрехи. За дейността си, дружеството стопанисвало под наем помещение – магазин за спортни стоки, находящ се в гр. П., ул. „****** I“ № ***. В магазина се предлагали предимно дрехи – тениски, блузи, ризи, анцузи.

От доказателствата по делото се установява, че във връзка с специализирана полицейска операция /СПО/, рег. № 251р-3609/23.01.2023 г. по описа на ОД МВР – Бургас, служители на ИП при ОД МВР – гр. Бургас на 24.01.2023 г. извършили проверка в търговски обект, находящ се в гр. П., ул.

„****** I“ № ***, стопанисван от „С.**“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „М.“ № ***, ЕИК: *****. В посочения обект – магазин 1 за спортни стоки, проверяващите извършили контролна покупка.

Собственикът и управител на дружеството С. Ю. А. не присъствал на извършването проверката. При покупката на артикула в обекта не бил издаден фискален бон от страна на продавача Ю. Ю. А. – баща на С. А.. Ю. А. заявил на проверяващите, че е пенсионер и няма трудов договор. Това дало основание на проверяващите да извършат пълна проверка в обекта, съгласно тяхната компетентност и правомощия.

При проверката служителите на ТД на НАП и полицейските служители установили изложени за продажба стоки – дрехи, носещи знаци, идентични с търговските марки: „Tommy Hilfiger“, „Karl Lagerfeld“, „Polo Ralph Lauren“, „Adidas“, „Nike“ и „BOSS“, без съгласието на притежателя на изключителното право, дружествата собственици на търговските марки. Ю. А. заявил на проверяващите, че стоките са реплики и нямат документи за техния произход.

За случая било докладвано в ОДЧ на РУ – гр. Поморие, като местопроизшествието било запазено до пристигане на дежурната оперативна група от РУ – гр. Поморие за провеждане на процесуално – следствени действия.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 24.01.2023 г. били намерени и иззети:

-10 бр. суитшърти с дълъг ръкав и качулка, с надпис в дясната част „Tommy Hilfiger“;

-4 бр. горнища с дълъг ръкав, означени с надпис „ Tommy Hilfiger“;

-8 бр. блузи с дълъг ръкав с надпис „Tommy Hilfiger“;

-22 бр. блузи с къс ръкав с надпис „Tommy Hilfiger“;

-12 бр. шушлякови горнища с надпис „Karl Lagerfeld“;

-7 бр. ватирани горнища с надпис „Karl Lagerfeld“;

-4 бр. горнища с надпис „Polo Ralph Lauren“;

-46 бр. блузи с дълъг ръкав с надпис „Polo Ralph Lauren“;

-19 бр. тениски с къс ръкав с надпис „Polo Ralph Lauren“;

-3 бр. памучни ватирани суитшърти с надпис „BOSS HUGO BOSS“;

-33 бр. блузи с къс ръкав с надпис „BOSS HUGO BOSS“;

-8 бр. комплекти детски тениски и къси панталони с надпис „ Adidas“;

-8 бр. детски комплекти тениски и къси панталони с надпис „ Nike“.

Установено е, че представител на територията на Република България на притежателите на изключително право на търговските марки HUGO BOSS TRADEMARK MANAGEMENT GmBH & Co KG, TOMMY HILFIGER

LICENSING B.V., „KARL LAGERFELD B.V. “ и „THE POLO/LAUREN COMPANY L.P., USA: CTM , e

„Турки, Таджер и турки“ ООД, представлявано от А.С.Т.. За търговска марка „NIKE“, притежание на „NIKE Innovate C.V.“ е „Петошевич“ ЕООД, представлявано от Д.А.Б., а за „ADIDAS“ с правопритежател „Adidas AG“ , „Adidas International Marketing 2

B.V.“ и „Adidas AG, DE“ е „Арис Консултинг“ ЕООД, представлявано от В.Д.С.. Представени са писмени документи – копия от пълномощни в оригинал и превод, удостоверяващи представителните права.

От назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно маркова експертиза се установява следното:

Между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки, подробно изброени в експертизата, съществува сходство и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Вещото лице е посочило, че сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление създавано от общи похвати на представяне на знаците. В заключението е отразено, че сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

От заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза е видно, че цената на имитация, каквито всъщност са стоките, е в размер общо на 6920,00 (шест хиляди деветстотин и двадесет) лева.

За да изведе фактическият извод относно общата стойност на инкриминираните вещи, иззети от търговския обект, стопанисван от дружеството, управлявано от подсъдимия А., наказателният съд се е позовал на заключението на оценителната експертиза от досъдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея (в случая одобреното споразумение за решаване на делото) относно начина на осъществяване на престъплението, свързан и с преценка механизма на евентуалното придобиване на неправомерната облага, връзката между деянието и евентуалната облага, както и между дееца и търговското дружество, съдът изведе следните правни изводи:

Предложението на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Поморие е допустимо, доколкото е подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.

Разгледано по същество, същото е основателно.

Производството по чл. 83а от ЗАНН се образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. В чл. 83б, ал. 5 от ЗАНН изчерпателно е посочено съдържанието на предложението, а именно, че трябва да бъде описано престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице; вид и размер на облагата; наименованието, предмет на 3 дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице; лични данни на лицата, представляващи юридическото лице; лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица; опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и т. 2; списък на лицата за призоваване, както и да се посочи дата и място на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора. Инициирането от страна на прокурора на това производство, съобразно посоченото в закона, само по себе си предполага, че се иска налагане на имуществена санкция на юридическо лице, независимо от това дали изрично в предложението е посочено това.

Спазено е изискуемото от закона съдържание, като в обстоятелствената част на предложението на прокурора са описани всички посочени обстоятелства, включително вида и размера на облагата.

В настоящия случай, изпълнителното деяние на престъпния състав, според съдържанието на влязлото в сила споразумение за решаване на делото, е осъществено чрез предлагане на инкриминираните стоки „за продажба“, поради което и с оглед на естеството на престъпната дейност, настоящият съд прие, че в предложението на прокурора, не се съдържат неясноти. Прокурорът е посочил, че облагата, която би било получило дружеството „С.**“ ЕООД е в размер на 6920,00 лева, като същата би настъпила, тъй като стоките са били изложени в търговския обект на представляваното от А. дружество, за продажба, която дейност е била прекъсната поради започнала проверка, съответно образувано наказателно производство, а не по волята на осъденото лице.

Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е възможно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки: санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН. Престъплението да е извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната правна норма.

В конкретния случай дружеството, посочено от прокуратурата, може да бъде санкционирано по реда на чл. 83а от ЗАНН. „С.**“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 , вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски закон е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.

Към датата на осъществяване на престъпното деяние – 24.01.2023 г. С.

Ю. А. е бил управител и собственик на търговското дружество, т.е. към момента на извършване на престъплението е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал същото. Ето защо С. А. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗАНН.

Извършеното от него престъпление, за което е бил признат за виновен и санкциониран с посоченото по-горе и влязло в сила определение за одобряване на споразумение, а именно по чл. 172б ал. 1 от НК, е сред 4 визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.

В ъ з основа на установения от наказателния съд и описан о в постигнатото споразумение механизъм на извършване на престъплението по чл. 172б ал. 1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН – управляваното от С. А. дружество е могло да се обогати следствие извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество „С.**“ ЕООД, което в този период принципно се е занимавало с търговия на дрехи.

Ето защо и доколкото настоящият съд е обвързан със задължителната сила на влязлото в сила определение, за одобряване на споразумение за решаване на делото, следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с която дружеството би могло да получи облага от продажбата на инкриминираните вещи, съвпада с посочената в оценителните експертизи обща стойност на тези вещи като имитация, каквито всъщност се явяват те.

Съгласно чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи е в размер на 6920.00 (шест хиляди деветстотин и двадесет) лева.