Решение № 19095 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19095 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110135382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба вх. № 195303/13.06.2024г. ищецът ********* е предявил по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове против ответника Й. Е. Т., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600.00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № F9002569 от 05.12.2019 г., сключен с цедента *******, прехвърлено в полза на ищеца ********* по силата на договор за прехвърляне на вземане № 56/09-12-2019, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 63.12 лева, представляваща договорна лихва съгласно чл. 7 от договора за периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г., сумата от 193.36 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2020 г. до 31.10.2023 г., за които суми на 24.11.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62643/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между ответника Й. Е. Т. и цедента ******* е сключен договор за потребителски кредит № F9002569 от 05.12.2019 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева за задоволяване на текущи нужди, която ответникът се задължил да върне в срок от 26 седмици, който срок е изтекъл на 04.06.2020 г. Ответникът не извършил плащания по договора. Задълженията по договора за кредит на основание чл.

32.1 от договора станали изцяло и предсрочно изискуеми на 05.03.2020 г., с оглед допуснато просрочие с повече от 90 дни. Твърди се, че вземанията на ******* по договор за кредит са били прехвърлени на ********* по силата на договор за прехвърляне на вземане № 56/0912-2019. Посочва, че ответникът е бил уведомен за цесията с уведомление, както и поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62643/2023г. по описа на 1

СРС, като било депозирано възражение от ответника, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва длъжникът да е валидно уведомен за прехвърляне на процесните вземания. Поддържа, че уведомлението следва да изхожда от първоначалния кредитор *********, за да е валидно връчено, с оглед на което и ответникът не бил уведомен за извършената цесия и с исковата молба. Възразява по отношение на лихвения процент по договора, който бил начислен в противоречие с разпоредби на БНБ за изчисляване на лихвен процент при отпускане на кредити от финансови институции.

Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № F9002569 от 0.12.2019г. и погасителен план към него, от които се установява, че на посочената дата между Й. Е. Т. (кредитополучател) и ******** (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 600 лева, със срок на издължаване от 26 седмични вноски, последната от които на 04.06.2020г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 37,98% и годишен процент на разходите (ГПР) – 39,55%.

Съгласно чл. 11 от договора в 7-дневен срок от подписването му, кредитополучателят се задължава да осигури на финансовата институция някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му по договора: 1) Банкова гаранция, издадена от търговска банка със седалище в България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по главницата, лихвата, неустойката и разходите по договора за сума не по-малка от 663,13 лева; 2) Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора.

В чл.11.3 от договора е уговорено е, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи неустойка в размер на 413,14 лева, която се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение 1.

В чл.15 от договора е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и включва разходите за лихви и таксата за разглеждане на предложението за кандидатстване.

Изрично е посочено в чл.16.4, че в ГПР не се включват разходите за неустойки.

Представена е разписка от 05.12.2019г., от която се установява, че на посочената дата кредитополучателят Й. Е. Т. е получил в брой сумата в размер от 600 лева по процесния договор за кредит.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 09.12.2019 г., сключен между *******, като цедент и ********* в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио с вземания, описани в анекс 1 към договора. Съгласно приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 09.12.2019 г., е посочен договор F9002569 с длъжник Й. Е. Т..

Видно от представения договор за цесия, цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми от името на цедента длъжниците, описани в приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД. По делото е прието като доказателство уведомление за извършена цесия от 2 ищеца до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, като няма данни уведомлението да е изпратено и получено от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за потребителски кредит № F9002569 от 05.12.2019 г., сключен между ответника и *******, чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за кредит вземания на кредитора ******* в полза на ищеца *********; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договорите за цесия.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок.

Съдът намира, че от представените по делото договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 09.12.2019 г. и Приложение № 1 към договора, сключени между ******* - в качеството на цедент и ********* - в качеството на цесионер, се установява, че заемодателят ******* е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 1427 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/. Видно от представеното по делото пълномощно, инкорпорирано в самия договор за цесия, цедентът ******* е упълномощил ищеца ********* да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията от 09.12.2019г., в т.ч. и ответника Й. Е. Т.. По делото е представено 3 уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като същото е адресирано до ответника, но не се установява по никакъв начин обаче това уведомление да е било получено от ответника. Въпреки това, същото това уведомление по чл.99 ЗЗД е представено към исковата молба и е надлежно връчено на ответника чрез назначения му особения представител на ответника на 09.01.2025г.

Съдът намира, че връчването на уведомлението за цесия ведно с останалите книжа по делото на ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е валидно (независимо дали цесията е била съобщена на длъжника лично или по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК). Връчването на книжата по делото, включително и на уведомлението за цесията, не касае строго лични субективни права на длъжника и няма пречка това действие да се извърши за него от особен представител. Ограниченията на представителната власт на особения представител произтичат от чл. 29, ал. 5 ГПК - особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Съгласно чл. 34, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Получаване на уведомлението за цесия не е сред изброените действия, за извършването на които е налице ограничение на представителната власт на особения представител. Действително, уведомлението за цесия е материалноправно изявление, но в практиката се приема, че особеният представител може да получава изявления с материалноправни последици - извод в този смисъл може да се направи и от приетото в решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., както и от определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т. о., с което не е било допуснато касационно обжалване на решение по гр. д. № 1220/2019 г. на Окръжен съд Бургас, като ВКС е посочил, че в синхрон с установената съдебна практика съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че е допустимо изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Следва да се посочи, че особеният представител има всички права като пълномощник, ангажиран лично от страната, той може да прави материалноправни възражения срещу вземането, предмет на делото - правопрепятстващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, поради което и не следва на особения представител да се отрече правото и да приема изявления от кредитора, отразяващи се на субективното материално право. Да се приеме обратното би означавало да се поставят страните по делото в неравнопоставено положение, което не е целта на законодателя при уреждане на института на особеното представителство.