Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 22.06.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 491/2022
Вид
Решение № 187
Подписан
22.06.2022
В сила
19.07.2022
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12б ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.7 ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.7а ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.96г ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Казанлък, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20225510200491 по описа за 2022 година Обжалвано е наказателно постановление № 43-0001053 от 08.12.2021г. на директора на РД „АА“ гр. С. З. с което е наложено административно наказание – имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. „Ф. гр. 2018“ ЕООД които го обжалват пред съда.Мотивират жалбата си с обстоятелството,че не са извършили административно нарушение и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призовани не изпращат представител. Пълномощник на дружеството жалб. изпраща писмено становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

1

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна но не на посочените в нея основания.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно наказващия орган /АНО/ е приел за установено,че жалб. притежаващ лиценз на Общността № **** за международен превоз на товари валиден до 06.02.2026г. е допуснал осъществяването на превоз на товари за собствена сметка видно от заповед № 9 от 30.09.2020г. съгласно чл.18 т.4 от Наредба № Н-8 от 2008г. на МТИТС и от график за работа с водачите с водач А. А. Б. управлявал МПС КАМАЗ с рег. № **** включен в лиценза на превозвача като;

Видно от справка в регистъра за психологическите изследвания на водачите от 18.06.2021г. към дата 01.10.20г. водача А. А. Б. не отговаря на изискванията за психологическа годност с което виновно е нарушил чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер от 3000 лв..

Разпоредбата на чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните превози задължава лицензираните превозвачи какъвто е жалб. лицата извършващи превоз на товари за собствена сметка да бъдат извършвани от водачи които отговорят и на изискванията за психологическа годност определени с Наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от Закона за автомобилните превози.

В случая водача А. Б. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност / показания на св. К.И. и справка в регистър за психологическите изследвания на водачите/ поради което съдът не приема възражението,че няма извършено административно нарушение. Срокът на валидност на удостоверението е бил изтекъл на 22.02.2019г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка нито оборва тази приета и посочена от АНО поради което и въз основа на гласните и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

От извършената от съда служебно проверка на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление се установи,че при съставянето на 2

АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

От показанията на актосъставителя св. И. и от писмените доказателства заповед № 9 от 30.09.20г. и график за работа на А. Б. се установява,че нарушението е било извършено на 30.09.20г..

В акта за установяване на административно нарушение е посочено,че нарушението е било извършено на 01.10.2020г..

На 01.10.2020г. нарушението е било констатирано , а по делото липсват доказателства на тази дата водача А. Б. да е извършил превоз на товари.

Акта за установяване на административно нарушение е бил съставен 18.06.21г. . на

От показанията на св. И. се установява,че към момента на извършване на проверката 01.10.20г. е било констатирано нарушението и нарушителя.

Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН повелява акта за установяване на административно нарушение да се съставя в тримесечен срок от откриване на нарушителя .

Акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на 18.06.21г. т.е почти шест месеца след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.

Тези нарушения са неотстраними в съдебната фаза на процеса и сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление което макар и да отговоря изцяло на изисквания на ЗАНН подлежи на отмяна.

По изложеното съдът счита за безпредметно обсъждането на въпроса със индивидуализацията на наказанието и др. поради което не го прави.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0001053 от 08.12.2021г. на Директора на РД „АА“ гр. С. З. с което на основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 3000 лв. на „Ф. гр. 2018“ ЕООД с 3

Булстат****** представлявано от СТ. СТ. Г. с ЕГН ********** с адрес с.Ал. обл. С. З. ул. „Ст. п.“ № 40 като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4