Решение № 1977 от 13.05.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1977

Хасково, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20247260700351 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. М. – [държава], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №4773/25.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят сочи, че действително не е пребивавал на разрешения му адрес – в РПЦ-Харманли, за посочения период от време, както приел административният орган. Намерението му обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на негови познати сънародници с вече предоставен статут, които живеели в [населено място]. Сочи, че органът отказал предоставянето на статут, пренебрегвайки цитираните от него общоизвестни справки за обстановката в [държава] и невъзможността за живот там.

Твърдението в решението, че негласно оттеглил молбата си за закрила не отговаряло на истината и не било достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут. Не бил напълно наясно с крайните негативни последици от отсъствието му от указания му адрес. Отказът го лишавал от възможността да получи закрила в сигурна държава, в която искал да живее. В същото време не можел да се завърне в държавата си на произход, тъй като опасността за живота му не била отминала, а ескалирала и продължавала да съществува реална опасност от тежки посегателства и риск за живота и личната му сигурност.

Макар и формално да било налице нарушение от негова страна на задължението за пребиваване на посочен от ДАБ адрес, то същото не било толкова съществено за да бъде санкциониран с преграждане на възможността да получи международна закрила. С явяването на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю недвусмислено заявил желанието си за закрила в България.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия и назначения му служебен адвокат.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №271000-9614/27.11.2023г. (л.68) жалбоподателят, под името Х. М. А. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 7879 от 29.11.2023г. на РПЦ – Харманли, с рег. №УП-32497/29.11.2023г. на ДАБ, подадена с името Х. А. М. от [държава].

Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 32497/29.11.2023г. (л.44), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. (собствено име) М. (бащино име) Алабдо (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Халеб.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 32497/29.11.2023г. като Х. А. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Халеб, с същия постоянен адрес, етническа принадлежност – кюрд, религия – мюсюлманин, сунит, професия – земеделец, с начално образование, [семейно положение], без документи за самоличност (по-късно е била представена л.к.№12830351). В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, братята, сестрите, съпругата и децата на търсещия закрила, всички с местонахождение в [държава], освен сестрата Амуна – в [държава].

С Докладна записка рег. № УП 32497/24.01.2024г. (л.31) служител в отдел „ПМЗД“ уведомил директора на РПЦ – Харманли, че в хода на производството Х. А. М. представил документ за самоличност – лична карта № 12830351, издадена на 25.06.2007г. от Сирийска арабска република. След извършения превод на документа се установило, че чуждият гражданин бил роден на [дата]. в Алсафира.

С Писмо рег. № УП 32437/01.02.2024г. (л.30) директорът на РПЦ – Харманли е изискал (повторно, предвид установената нова дата на раждане) от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-5228/07.03.2024г. /л.21/ (рег. № УП 324977/11.03.2023г. в ДАБ при МС) на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Покана рег. № УП 324977/29.11.2023г. (л.48) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 11.01.2024г. Поканата е била получена лично от лицето на 29.11.2023г., в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

Т. е било проведено на 11.01.2024г., като за това е съставен Протокол рег. № УП 324977/29.11.2023г. Същият заявил пред интервюиращ орган, че притежава само сирийско гражданство, има роднини в страни членки на ЕС – брат в Швеция, който бил с предоставена закрила там. Учил до 6-ти клас и работил в земеделието, поставял и стъклопакети. [семейно положение] бил от 2015г., като съпругата му се казвала А. А. А., родена през 1990г., гражданка само на [държава]. Имали три деца: М. и А. – родени през 2016г. в [населено място], близнаци, и Джайлян – родена през 2019г. също в [населено място]. В момента семейството му се намирало в [населено място], а сестра му Амуна живеела в [държава]. На 04.11.2023г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално. За кратко бил в Истанбул и след това в Одрин. Нямал проблеми с властите в Турция. Никой не го принуждавал да се връща в [държава]. Напуснал Турция, защото те не приемали кюрдите, а и тук било по-добре от там. Нямал никакви проблеми в Турция. На 26.11.2023г. влязъл в България незаконно, със стълба преминал над оградата, след това с автомобил стигнал до полицията в [населено място]. Само в България подал молба за закрила. Напуснал [държава] заради лошите условия за живот в резултат на войната. Сега в района на Халеб било спокойно, като така било от пет-шест години. Напуснал и защото нямало работа и условия за живот. Посочил, че не членувал в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан и нямало дела срещу него, нямал проблеми с официалните власти, не бил жертва на насилие и нямало заплахи към него. Нямал проблеми заради етноса и религията си, не участвал във военни формирования. Споделил, че би се завърнал в [държава], ако свърши войната. Подал молба за закрила в Република България, тъй като била сигурна държава.

От съдържанието на Докладна записка вх.№300/02.02.2024г. (л.29) се установява, че към 02.02.2024г. Х. А. М. е в неизвестност.

На 14.02.2024г. в РПЦ – Харманли постъпила Молба-декларация от 12.02.2024г. рег.№32497/14.02.2024г. (л.25) от чуждия гражданин, с която изразил желание да му бъде разрешено да пребивава на друг адрес за негова сметка.

С Решение №16/15.02.2024г. (л.23) директорът на РПЦ – Харманли уважил тази молба.

От данните по делото не се установява чуждият гражданин да е посетил РПЦ – Харманли, за да му бъде връчено решението за външен адрес. В Констативен протокол от 08.03.2024г. с рег. УП 32497/08.03.2024г. (л.22) се посочва, че на тази дата бил направен опит да се проведе телефонен разговор с Х. А. М. за да му бъде връчено решението за външен адрес. На посочения от чужденеца телефонен номер за контакт ********** се включвал сигнал, че няма връзка с абоната.

Със Становище рег. № УП 32497/15.03.2024г. (л.12) на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение №4773/25.03.2024г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 04.04.2024г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу него е подадена на 11.04.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес [държава], с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно [държава].

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].