Решение № 198 от 09.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 198 гр.Пловдив, 09.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…седемнадесети юни …през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Красимира Ванчева при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №69 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №557/29.11.2019г., постановено по търг. д. №127/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, е осъден да заплати на Х.Р.Т., ЕГН ********** сумата от 20 000лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25 000лв. и реално полагащото му се в размер на 45 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на лонното съчленение на таза, които травми са причинили трайно затруднение на движенията на двата крака; настъпили през възстановителния период усложнения - увреждане на десния лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, както и отворена синдесмоза на пубиса, а за лумбалните прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.06.2018 г. - датата от която застрахователят е изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата; сумата от 704.59лв., представляваща понесени от Х.Р.Т. имуществени вреди - направени разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.06.2018 г. - датата от която застрахователят е изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от Х.Р.Т. против „Д.“ ЕАД иск за разликата над 20 000лв. до предявения размер от 27 000лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25000лв. и реално полагащото му се в размер на 45 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. „Д.“ ЕАД е осъдено да заплати на Х.Р.Т. направените по делото разноски в размер на 1045.80лв. Х.Р.Т. е осъден да заплати на „Д.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 75.90лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати и в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса и за разноски по производството за назначените по делото експертизи, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 1415.32лв.

Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважената част от 20 000лв. до пълния претендиран размер от 27 000лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Х.Р.Т..

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и е незаконосъобразно.

Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер – да се присъди допълнително обезщетение от 7 000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018г. – датата, от която застраховятелят е изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице.

Съответно – с оглед изхода на делото, да бъде изменено решението и в частта за разноските. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски.

Ответник - жалбата Д.“ ЕАД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания /Представено е платежно нареждане от 21.01.2020г. за изплащане на присъдените от първоинстанционния съд суми./ Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство - жалбоподател в настоящето – Х.Р.Т., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.01.2018г., около 17:40ч., е управлявал л.а. „Ф.“ с peг. № ***, собственост на съпругата му Д.И.Т., в посока от изток на запад по АМ „Т.“, движейки се в права посока в северната активна лента за движение. В района на км. 172+500 управляваният от него автомобил бил застигнат и блъснат отзад от предприелия маневра „изпреварване“ л.а. „М.“ с peг. № ***, управляван от виновния водач Н.В.П., който не бил осигурил достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и изпреварвания л.а.„Ф.“. В резултат на сблъсъка л.а. „Ф.“ напуснал пътното платно вдясно на посоката си на движение и достигайки канавката, която се намирала северно от пътното платно, се установил в покой. След удара л.а. „М.“ се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и се ударил в разделителна мантинела между двете платна на магистралата, след което променил посоката си на движение, като се насочил на северозапад и достигайки разделителната прекъсната линия между двете активни ленти за движение на северното пътно платно, се установил в покой с предна част, насочена на североизток, където след това бил блъснат от друг автомобил. Като резултат от претърпяното ПТП пострадалият Х.Т. е получил счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на лонното съчленение на таза. За станалото ПТП е било образувано НОХД №384/2018г. по описа на PC - Ч..

С Решение от 23.01.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът е признал подсъдимия Н.В.П. за виновен в това, че на 20.01.2018г. на АМ „Т.“, на км.

172+500, при управление на МПС - л.а. „М.“с peг. №***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, в пряка причинна връзка с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т., описана по-горе, поради което на основание чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК и чл.378, ал.4, т. 1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв. Твърди се, че след инцидента, ищецът е обслужен амбулаторно във Ф.- Ч., след което е откаран за лечение в УМБАЛ „П.“ АД – С.З., като екипът на спешна помощ е поставил работна диагноза: Contusio pelvis. По отношение на причинените му увреждания, ищецът се позовава на многобройна медицинска документация, съдържаща описание на констатирани травми и проведено лечение: Епикриза към ИЗ №1709, издадена от УМБАЛ „П.“ АД - С.З.; Амбулаторен лист №000121/13.03.2018г., издаден от д-р М.С.- специалист ортопед-травматолог; Амбулаторен лист №001011/30.04.2018г., издаден от д-р И.А.– невролог; Амбулаторен лист №262/17.05.2018г., издаден от д-р М.С.- специалист ортопед-травматолог; Амбулаторен лист №001733/28.06.2018г., издаден от д-р Д.П.– кардиолог; Амбулаторен лист №000824 от 28.06.2018г., издаден от д-р Л.К.- специалист по ортопедия и травматология; Амбулаторен лист №384/05.03.2019г., издаден от д-р Н.Т.- специалист ортопед-травматолог. Ищецът твърди и че в резултат на претърпяното ПТП, е получил психическа травма. При инцидента е изпитал силен страх за живота си. Настъпилите усложнения и продължаващият и към настоящия момент възстановителен период са се отразили неблагоприятно, както на физическото, така и на психическото му състояние. Продължителният период, през който ищецът е изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал нужда от помощта на близките си, го е накарал да се чувства непълноценен.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Д.“ ЕАД по застрахователна полица №***, валидна от 27.03.2017г. до 26.03.2018г. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.03.2018г., получено на 08.03.2018г. По образуваната Застрахователна преписка №*** застрахователят определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. – с платежен документ с ID: *** от 08.06.2018г.

Ищецът счита, че така изплатеното му обезщетение е занижено, а справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 52 000лв. Искането, с което е сезираен съдът, е да се постанови решение, с което да „Д.“ ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата от 27 000лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25 000лв. и реално полагащото му се в размер на 52 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на лонното съчленение на таза, които травми са причинили трайно затруднение на движенията на двата крака; настъпили през възстановителния период усложнения - увреждане на десния лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, както и отворена синдесмоза на пубиса, а за лумбалните прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза; както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.03.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Д.“ ЕАД оспорва така предявения иск. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.