Решение № 383 от 08.07.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 340/2024
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 08.07.2024
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 383 гр. Пещера, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20245240100340 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. ***, чрез адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК: 180639388, срещу „Вива Кредит" АД, ЕИК: 207343548, със седалище гр. София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" N2 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Изпълнителния директор Свилен Петков Петков правоприемник на „Вива Кредит" ООД, ЕИК: 201995287, със седалище гр. София, район „Люлин", бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, с упр. Свилен Петков Петков, по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 09.01.2023 г. между нея и ответното дружество „Вива Кредит" ООД е сключен договор за паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023 г. по силата на който е усвоен кредит в размер на 1500 лв. за срок от 36 седмични вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.34 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,32%.
На 30.03.2022г. е настъпила промяна на правноорагнизационната форма на ответника от „Вива Кредит" ООД на „Вива Кредит" АД и последното е 1 универсален правоприемник на първия.
В чл.1 ал. 3 от договора е предвидено заплащане на „такса експресно разглеждане „ в размер на 736,74 лева , която съгласно ал.4 от договора е разсрочена към всяка погасителна вноска по кредита. В чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 397,05 лева ,която също е разсрочена по равно към всяка погасителна вноска.
Така в края на периода ищцата следвало да плати 2697,78 лева за период от около 9 месеца, от което такса за експресно разглеждане – 736,74 лева , 230,52 лева – договорна лихва,
397,05 лева неустойка за непредоставяне на поръчителство.
Излага в исковата си молба , че договорът се регулира от ЗПК , тъй като ищцата има качеството на потребител.
Твърди че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта в договора е под 12, както и на съпътстващите документи, което го прави трудно четим.
Твърди че клаузата на „такса експресно разглеждане „ е нищожна на основание чл. 10 а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни свързани с усвояването е управлението на кредита, поради което счита клаузата за нищожна. Твърди и че е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК тъй като не е включена в ГПР. Посочената такса накърнява и принципа на „добрите нрави“ съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Твърди че клаузите на чл. 5 ал. 1 и ал.2 от договора са нищожни , тъй като се предвижда скрито възнаграждение за кредитора, не а включени в ГПРЛ което представлява и неспазване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Твърди че договорът е недействителен и поради нарушаване на чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК- нее посочен действителния годишен процент на разходите, липсва ясна методика за формиране на ГПР, както и не е представен погасителен план – т. 12 от ЗПК.
Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди че договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК 2 поради нарушаване на изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т, 9,т. 10,т. 1 12 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.. Твърди ищцата и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС..
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество „Вива Кредит" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв., като частичен иск от 1197,78лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита от 1500 лева. Счита и че съгласно чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Формулира петитум :
1.
Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023., сключен с „Вива Кредит" АД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.
2.
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Вива Кредит" АД, да заплати на Х. К. Ч.. ЕГН: ********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 1197,78лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от „ Вива Кредит" АД.
3
Твърди, че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за паричен заем. Излагат съображения по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и недължимостта на претенцията.
Твърди ответника, че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителен посочения размер ГЛП и на ГПР, твърди че клаузата за неустойка не е нищожна поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, и поради накърняване на добрите нрави. Твърди е че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документите не е нищожна. Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност .
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск от Х. К. Ч., ЕГН – **********от гр. ****, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК:
207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Управителя Свилен Петков Петков, като цената на предявения осъдителен иск е 1056,51 лв., ведно със законовата лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска – установителен с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От представения
Договор за паричен заем Standart 14 №
5888771/09.01.2023. г.,сключен с Х. Ч. установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ищеца сумата от 1500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 18 погасителни двуседмични вноски , годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32 % и ГПР от 49,34 %. , при лихвен процент на ден от 0,11 %.
Общата дължима сума по кредита е 2467,26 лв. начало на договора 23.01.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 18.09.2023 г.
4
В чл. 5 ал. 1 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) /поръчителфизическо лице, ,което да представи на заемодателя служебна бележка от работодател,издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговаря на следните условия:а./ да е навършило 21 години;б./да работи по безсрочен трудов договор;в./да има минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева ;г./ през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус“ период на просрочие от 0 до 30дни; д./да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството му на заемател или; 2) банкова гаранция .
Съгласно чл. 5 ал. 2 от Договора за паричен заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 491,04 лева, разсрочена с погасителните вноски .
Така общата дължима сума възлиза на 2958,30 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 164,35 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски.
В чл. 1ал.2 от договора е предвидено , че заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем.
Съгласно алинея трета заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите да отпускане паричен заем в размер на 736,74 лева, а в алинея четвърта е предвидено че сумата ще се заплаща разсрочено от заемателя на равни части и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.
От изготвената справка от ответника по делото, ищцата Ч. е платила сума в размер на 604,13лв. за експресно разглеждане на документите ; 272,80 лв.- за неустойка ; договорна лихва в размер на 179,58 лева и за главница 1500,00 лева. тоест общо 1056,51 лева са платени за такси , лихви и неустойка.
Посочено е че кредитът е предсрочно погасен и приключен.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Вива Кредит“ АД, правоприемник на Вива Кредит ООД, е сключен Договор за паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023 г., по силата на който Вива Кредит ООД е предоставило на Х. К. Ч. сумата от 1500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 18 погасителни двуседмични вноски , годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32 % и ГПР от 49,34 %. , при лихвен процент на ден от 0,11 %.
.Общата дължима сума по кредита е 2467,26 лв. начало на договора 5
23.01.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 18.09.2023 г. след прибавяна на неустойка и такса за експресно разглеждане става -2958,30 лв.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция .
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Вива Кредит“ АД, правоприемник на Вива Кредит ООД, е финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Разпечатката съдържа 57 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/810d421c-eec8-48df-8135-f8827ae509c7