Решение № 15626 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15626 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110102919 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ищцата Г. Е. Н. твърди, че на 30.07.2024 г. е сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № *******/30.07.2024 г., по силата на който й е предоставена сума в размер на 2 000,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,00 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 45,91 %, срок на погасяване 14 седмици и 14 седмични погасителни вноски по 151,24 лв., като общата сума, дължима по договора, е посочена в размер на 2 117,36 лв. Излага, че с чл. 4 от договора е поела задължение в тридневен срок да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, отговарящи на подробно изброени от заемодателя условия, банкова гаранция или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. На същата дата е сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № *******/30.07.2024 г., по който дружеството се е задължило да издаде гаранция за изпълнение на задълженията й по договора за заем в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а тя се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 486,64 лв., разсрочено на 14 вноски по 34,76 лв. със същите падежи като вноските по кредита. Поради това общата седмична вноска по двете правоотношения е достигнала сума в размер на 186,00 лв., а общото задължение - 2 604,00 лв. Поддържа, че договорът за гаранция не представлява действително самостоятелно избрана допълнителна услуга, а е част от предварително организиран кредитен продукт, чрез който част от цената на кредита е изведена извън договора за заем. Сочи, че гаранцията е сключена под същия номер и на същата дата, гаранционното възнаграждение е съобразено с погасителния план по кредита, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема плащанията по гаранционния договор. Според ищцата възнаграждението за гаранцията представлява разход по кредита, известен на заемодателя, който е следвало да бъде включен в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя. Тъй като това не е сторено, посочените в договора ГПР и обща дължима сума не отразяват действителната икономическа тежест на кредита, с което са нарушени императивните изисквания на ЗПК. Поддържа още, че клаузата за обезпечение поставя 1 потребителя в значително неравновесие, а договорът за гаранция е без самостоятелна полезна за нея престация, заобикаля закона и накърнява добрите нрави.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде прогласена недействителността на Договор за паричен заем № *******/30.07.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а при условията на евентуалност - нищожността на клаузата на чл. 4 относно обезпечението и на клаузата на чл. 2, т. 8 относно ГПР. Иска също да бъде прогласена недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № *******/30.07.2024 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, а при условията на евентуалност - нищожността на чл. 3, ал. 1 относно гаранционното възнаграждение. С осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД претендира „Изи Асет Мениджмънт“ АД да й заплати 50,00 лв. – част от твърдяно вземане в общ размер 604,00 лв. за платено без основание над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 03.02.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски и възнаграждение за адв. М. Д. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. По допустимостта поддържа, че не е надлежна страна и че ищцата няма правен интерес, тъй като задълженията по договора за заем били погасени от „Файненшъл България“ ЕООД по издадената гаранция, а възникналите в полза на гаранта вземания били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По същество излага, че договорът за паричен заем е сключен при спазване на ЗПК, ГПР от 45,91 % е изчислен правилно, а гаранционното възнаграждение не е разход по кредита, защото произтича от самостоятелна услуга на трето лице. Сочи, че обезпечението не е условие за получаване на заемната сума, а заемателят е разполагал с три алтернативни възможности, поради което договорът за гаранция бил сключен по негов свободен избор и едва след договора за заем. Поддържа, че към момента на сключването на кредита не е било сигурно дали гаранционният договор ще влезе в сила и поради това разходът по него не е следвало да участва при изчисляването на ГПР. Оспорва клаузата за обезпечение да е неравноправна и твърди, че тя защитава оправдания интерес на кредитора от намаляване на кредитния риск.

По иска за връщане на даденото без основание възразява, че плащанията на гаранционното възнаграждение са извършвани в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД е действало единствено като овластен получател на плащанията; сумите не са постъпили в неговия патримониум. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

О тв е т н и к ъ т „Файненшъл България“ ЕООД също оспорва допустимостта и основателността на иска срещу него. Твърди, че вземанията по правоотношението са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и че поради това не е надлежна страна. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен възмезден договор за финансова услуга, който не попада в приложното поле на ЗПК и не е акцесорна част от договора за заем. Според ответника договорът влиза в сила само ако потребителят не предостави в тридневния срок поръчители или банкова гаранция, а възнаграждението е насрещна престация срещу поетия от гаранта риск и не противоречи на закона, добрите нрави или принципа на добросъвестност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за паричен заем № *******/30.07.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Г. Е.

Н. като заемател. От чл. 2 на договора се установява, че заемната сума е 2 000,00 лв., продуктът е потребителски заем EasyVIP, срокът е 14 седмици, броят на вноските е 14, а размерът на всяка седмична погасителна вноска е 151,24 лв. Падежите са от 09.08.2024 г. до 08.11.2024 г. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,00 %, общата сума, дължима от заемателя, е посочена в размер на 2 117,36 лв., а ГПР – 45,91 %. В чл. 2, т. 8 е записано, че при изчисляването на ГПР са взети предвид допусканията, че договорът ще бъде валиден за посочения срок, страните ще изпълняват точно и в срок задълженията си и няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава, неустойки или други разходи, освен 2 посочените в договора.

От чл. 4 на договора за заем се установява, че заемателят се е задължил в срок до три дни от сключването му да предостави на заемодателя едно от три обезпечения. Първата възможност е поръчителство от две физически лица, всяко от които трябва да представи служебна бележка от работодател, да получава нетно трудово възнаграждение над 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години и да няма задължения към други банки и финансови институции, а при наличие на такива кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“. Втората възможност е банкова гаранция в полза на заемодателя за общата сума по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане. Третата възможност е гаранция от одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. В договора не е посочена цена на последната услуга, нито е посочено, че разходът за нея е включен в обявения ГПР или в общата дължима сума.

Приет е по делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са възпроизведени основните параметри на кредита – 2 000,00 лв., 14 седмици, 14 вноски по 151,24 лв., общо 2 117,36 лв., фиксиран лихвен процент 40,00 % и ГПР 45,91 %. В раздела относно обезпеченията са посочени същите три възможности, включително одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество-гарант, но не е посочен размерът на възнаграждението за такава гаранция и отражението му върху общата цена на кредита.

По делото е представен от третото неучастващо лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и е приет като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция № *******/30.07.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Г. Е. Н.. Договорът е със същия номер и дата като договора за заем. В увода му е отразено, че потребителят е одобрен за получаване на процесния заем, че е сключил договора с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и че е отправил до „Файненшъл България“ ЕООД искане за предоставяне на гаранция за изпълнение на задълженията му по този заем. Самият гарант е посочен като действащ чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С чл. 1 гарантът се задължава да издаде в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гаранция за изпълнение на всички задължения на потребителя по договора за заем - връщане на главницата от 2 000,00 лв., възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи по събиране, съдебни разноски и адвокатски възнаграждения.

Гаранцията се издава и влиза в сила в тридневен срок, ако потребителят не представи двете физически лица или банковата гаранция, и е валидна до прекратяване на договора за заем или шест месеца след обявяване на предсрочната му изискуемост - което настъпи първо.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение 486,64 лв., разсрочено на 14 вноски по 34,76 лв., чиито падежи съвпадат с падежите на вноските по кредита. В чл. 3, ал. 2 е уговорено възнаграждението да се плаща по начините, установени в договора за заем, а с ал. 3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на това задължение и на всички други вземания на гаранта. Уговорено е още, че ако платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и към гаранта, с нея с приоритет се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4 гарантът плаща при поискване от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички изискуеми задължения по заема, а чл. 5 предвижда, че след такова плащане потребителят дължи на гаранта платената сума, законна лихва и направените разноски. От тези клаузи се установява, че плащанията по кредита и гаранцията са организирани в единен погасителен механизъм и че кредиторът участва пряко както при сключването, така и при събирането на цената на гаранционната услуга.

Приета е справка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършените плащания по договора за заем. От нея се установява, че по 11 погасителни вноски са платени общо 850,63 евро, от които 56,50 евро договорна лихва и 794,13 евро главница. В справката чистата главница е отразена в размер на 1 022,58 евро, а непогасеният остатък по договора – 231,96 3 евро, включващ 3,51 евро лихва и 228,45 евро главница. По последните три погасителни вноски не са отчетени плащания.

Приета е и справка на „Файненшъл България“ ЕООД за извършените плащания по договора за гаранция. От нея се установява, че са платени 11 пълни гаранционни вноски по 17,77 евро и част от дванадесетата вноска в размер на 16,54 евро, или общо 212,01 евро.

Непогасеният остатък е посочен в размер на 36,77 евро. Справката отнася тези плащания изрично към договора с „Файненшъл България“ ЕООД.

В отговорите си ответниците твърдят, че „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнило гаранцията и че последващите му вземания срещу ищцата са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По делото обаче не е представено искане на кредитора за плащане по гаранцията, доказателство за извършено от гаранта плащане, договор за цесия, приложение към него, индивидуализиращо процесното вземане, или уведомление до длъжника. Представеният от третото лице документ е единствено договорът за гаранция.