Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5242 от 20.05.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 990/2025
Вид
Решение № 5242
Подписан
20.05.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Пенка Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5242

Хасково, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20257260700990 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М. А. Х., [държава], против Решение № 2767/27.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Причините, поради които напуснал Сирия, били изложени подробно, но не били възприети правилно от органа. Неправилно органът преценил, че не било налице риск от изтезание или унизително отношение, т.е. хипотеза по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Но ако не съществувала заплаха за личността, то дали жалбоподателят щял да потърси убежище на хиляди километри от страната си. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото на закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали вече в приемащата държава. Административната процедура била проведена повърхностно и това водело до незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на председателя на ДАБ при МС е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – с вх. № УП 35082/08.10.2024 г., жалбоподателят е поискал закрила от Република България. Чужденецът е установил самоличността си с представяне на карта за самоличност №********, издадена от С. А. Р. на 29.12.2013г., поради което на 08.10.2024г. е регистрирано в РПЦ Харманли с Регистрационен лист № УП 35082/08.10.2024г., в който е вписан с имената М. Х. А., [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.Хасака, с постоянен адрес в [населено място], к.,м.,г., с п. о., [семейно положение].

С писмо с рег.№ УП 35082/10.10.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-336/08.01.2025 г. (рег. № УП-35082/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.01.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 35082/20.01.2025 г. В хода на интервюто чужденецът потвърдил дадената информация при попълване на регистрационния лист. Заявил, че напуснал държавата си по произход, Сирия, на 02.09.2024 г., като нелегално преминал в Турция, където останал около двадесет дни. В Република България влязъл нелегално, с помощта на трафикант на 21.09.2024 г. След като преминал на българска територия бил задържан след тридесет минути от българските власти. Бил роден в [населено място], обл. Хасака и живял там до напускането на страната си. Когато напуснал Сирия родното му село се намирало под контрола на кюрдите, които все още контролирали района. Споделил, че през 2019г. Свободната армия завзела района, в който живеел, в следствие на което започнали да се водят сражения между тях и кюрдите. Обстановката в страната му била все още неспокойна, а военните действия продължавали. Не искал да се връща в Сирия, заради войната, а и новата власт била по-лоша от режима на Б. А.. Брат му му изпратил клип как бомба пада близо до дома му. Посочил, че е [семейно положение]. Съпругата му се казвала Ш. Х. М., с която сключили брак през 2015г и имали две деца. Семейството му се намирало в [населено място], обл. Хасака. Не ги взел със себе си, защото нямал достатъчно финасови средства. Търсещият закрила заявил, че не бил арестуван, нито осъждан. Принадлежал към кюрдската етническа група, но кюрдите не били харесвани от управляващите и сега било същото. Разказал, че имали земеделска земя, която когато баща му отишъл да работи, арабите го изгонили и му казали, да не ходи повече там. Счита, че кюрдите не са добре приети от арабите в Сирия. Изповядвал мюсюлманската сунитска религия и не бил имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не бил отбил военната си служба. През 2010 г. получил призовка за мобилизация, но тогава бил ученик и не се явил. Родителите му, единият от братята му и две от сестрите му живеели в Сирия. Не бил членувал в политическа партия или организация. Работил като готвач. Той и семейството му не са били заплашвани. Но посочил, че през 2019г. бил задържан от свободната армия, заради това, че е кюрд. Държали го четири дни, след което баща му платил откуп и го освободили. Добавил, че понеже бил кюрд, а върху кюрдите имало натиск от арабите счита, че със сегашните управляващи положението ще стане още по-зле. Подал молба за закрила в Република България, защото е европейска държава, в която има правила и сигурност. Искал да получи закрила в България и да покани децата си и съпругата си, защото искал децата му да учат тук в България.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП-35082/25.03.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 10.04.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 14.04.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-35082/08.10.2024 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в Сирия, [населено място], а в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава това обстоятелство.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на Сирия, като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и липсата на работа и сигурност.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или и психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял в страната си на произход да е бил обект на репресии и не е посочил конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – мюсюлманин, сунит, или етническата му принадлежност – кюрд, са достатъчно основание за опасения от преследване.