Определение № 3703 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3703 гр. Варна, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20233100501147 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20457/22.08.2023 г. от П. Ж. С., чрез адв.

Я. Й. С., в качеството му на особен представител, с искане за изменение на Решение № 907/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1147/2023 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като се намалят разноските за исковото производство, възложени в тежест на ищеца относно размера на държавната такса, за която се твърди, че е надвнесена за сумата от 50 лв., както и за адвокатско възнаграждение, което молителят счита за недоказано от ответната страна, поради което не следва да му се присъжда по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в който оспорва молбата като неоснователна.

За да се произнесе по молба с вх. № 20457/22.08.2023 г., настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът прецени молбата като неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 907/19.07.2023 г. въззивният съд е отменил Решение № 4072/20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1562/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено, че П. Ж. С. дължи на насрещната страна сумата от 75, 80 лева лихви за времето от 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г. и изцяло в частта за разноските.

Предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение, съставът на ВОС е осъдил настоящия молител да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сторените съдебно-деловодни разноски за сумите от: 228.65 лева – за заповедното производство по ч. гр. д. № 15341/2021 г., 613.05 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 393.02 лева за въззивна 1 инстанция, както и да заплати по сметка на ВОС сумата от 25 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

Съдът намира за неоснователно твърдението на молителя относно недължимост на присъдената в тежест на двете страни държавна такса от 75 лева за исковото производство. В процесния случай са предявени два отделни иска – за главница и за мораторни лихви, като по всеки от тях се дължи минимална предвидена в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс такса в общ размер от 100 лева /2х50 лева за всеки от двата иска, съобразено с цената им/ съгласно чл. 1 от същата. Исковият съд е отчел заплатената вече за заповедното производство такса от 25 лева и съответно я е приспаднал, поради което от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ са довнесени 75 лв. за иницииране на производството. Заплатената държавна такса е надлежно определена и дължима, поради което с оглед изхода на спора следва да бъде възложена в тежест на ответника. С оглед горното, съдът обуславя извод за неоснователност на твърдението в обратния смисъл на молителя, поради което го оставя без уважение.

Твърдението на молителя за недоказаност на извършено плащане за ползване на адвокатски услуги от насрещната страна също се преценява като неоснователно. Искането на въззиваемия за присъждане на сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение е отправено своевременно и е доказано чрез представянето на фактура ***/04.02.2023г. на стойност 240 лева с основание „изготвяне на отговор по въззивната жалба против решение на ВРС, 31 с-в по гр.д.

1562/2022г.“, както и платежно нареждане от 06.02.2023г., удостоверяващо извършено плащане в полза на процесуалния представител на въззиваемия в размер на 240 лева. За провеждането на пълно доказване на разноските не е необходимо непременно представянето на писмен договор за правна защита.

Преди всичко договорът е неформален и за действителността му не се изисква писмена форма. В случая договорът е инкорпориран в представената по делото фактура, от която по недвусмислен начин се извлича съдържанието на насрещните волеизявления, включително волята за учредяване на процесуално представителство по делото. С оглед изложеното доказаните по основание и размер разноски подлежат на присъждане.

Предвид изложеното и доколкото настоящият състав намира депозираната молба за неоснователна, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20457/22.08.2023 г. от П. Ж.

С., ЕГН **********, чрез адв. Я. Й. С., в качеството му на особен представител на молителя, за изменение на Решение № 907/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1147/2023 г. по описа на ВОС в частта за разноските на основание чл.

248, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3