Решение № 1595 от 19.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103389 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., чрез пълномощник - юрисконсулт Н. П., против А. Д. К., ЕГН ********** от гр. Септември, ул. „*****, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1600 лева представляващи главница, 239,96 лева договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г.; 754,35 лева обезщетение за забава за периода от 26.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 1281 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2246/2024 г. по описа на РС Пазарджик

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу А. Д. К., произтичащи от Договор за паричен заем № 679017 от дата 18.05.2022 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „Сити кеш“ ООД да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка ответникът е уведомен с изпратено уведомително писмо за 1 извършената продажба на вземания. В случай, че се счете извършеното уведомяване за ненадлежно, приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Твърди се, че на 18.05.2022 г. между „Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем № 679017 при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на 1600 лева. По силата на договора ответникът е получил от кредитора заемната сума от 1600 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 264,88 лева, при общ размер на плащанията по заема от 1864,88 лева, която сума е платима на 37 броя седмични погасителни вноски, първите 3 в размер на 12,46 лева и още 34 в размер на 53,75 лева, първата от които платима на 25.05.2022 г. и последната погасителна вноска на 01.02.2023 г..

Твърди, че съгласно Общите условия в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. В тази връзка на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 754,35 лева за периода от 26.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към ищцовото дружеството.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч. гр. д. № 2246/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като след като заповедта е връчена на длъжника същият е депозирал възражение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, представител на ищцовото дружество не се явява. Депозира молба, с която изразява становище предявените искове да бъдат уважени от съда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Предявява и насрещна претенция.

Относно допустимостта на производството съдът се е произнесъл с Определение № 9527/14.11.2024 г.

С Определение № 3545/04.12.2024 г. е върната предявената от ответника насрещна искова молба, обективирана в ОИМ. Това определение е потвърдено с Определение № 234/11.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 217/2025 г. по описа на ОС Пазарджик.

В отговора на исковата молба се посочва, че заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 2

2246/2024 г. е издадена без да е извършена надлежна проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор в противерчие на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на формираната практика на СЕС по този въпрос. Незаконосъобразното издаване на заповед за изпълнение отнемало правото на защита на потребителите поради незнание, финансова невъзможност и други причини, както и налагало на потребителя задължение да участва в дела и да прави разноски по тях, което противоречало на цитираните в отговора на исковата молба решенията на СЕС. Посочва, че самото заповедно производство е в противоречие, както с българското законодателство, вкл. противоречи на Конституция на Република България, така и на чл. 47 от Харта на основните права на Европейския Съюз и съответните Директиви.

Твърди се, че ответникът е погасил дванадесет кредита към „Сити Кеш“ ООД, което предполагало многократно надплащане на процесната сума, съответно исковата молба е неоснователна.

Твърди, че ищецът е предявил настоящата претенция преди да е станал носител на вземането, а също така и незаконосъобразно е разполагал с лични данни, които е използвал за осъществяване на системен психически тормоз върху човек, който не е бил нейн „длъжник”.

Сочи, че приложеното към исковата молба в заверен препис уведомителното писмо е от дата 28.06.2024 г., а според приложеното известие за доставяне същото е доставено на 06.07.2023 г., т. е. оказвало се изготвено почти една година след като вече е доставено.

Уведомителното писмо било с изх. № УПЦ-П-СТК/679017, но от дата 14.06.2023 г., което прилага към ОИМ. Подобно несъответствие не било единичен случай в практиката на ищеца. Счита, че уведомяването за извършената цесия не е извършено съгласно чл. 99 от ЗЗД, за да поради тя действие спрямо ответника.

Изразява несъгласие с изложеното в исковата молба, че при сключването на процесния договор са спазени разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Счита, че предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение представлява скрита лихва /печалба/ за заемодателя. Твърди, че заемателят е бил принуден да се съгласи с всички условия по договора, поставени предварително от заемодателя. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за забава. Възразява и срещу присъждането на разноски в полза на ищеца. Излага съображения, поради които счита за неоснователно направеното от ищеца възражение за липса на основание за предоставяне на безплатна правна защита на ответника в производството.

Моли съдът при постановяване на решението си да съобрази неравноправните клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договорите относно неправилното посочване на ГПР; чл. 3, ал. 1, т. 7 лихвеният процент противоречи на добрите нрави; чл. 3, ал. 1, т. 12 - обща сума за плащане не отговаря на действителната; чл. 5, ал. 1 - не е възможно представянето на такова обезпечение и препраща към заплащането на неустойка, която представлява скрита лихва.

3

Твърди, че „Сити кеш“ ООД е надвзел суми по сключени договори с ответника в общ размер на 4000 хиляди лева, поради което моли след извършване на прихващане съдът да приеме, че ответникът не дължи на ищеца суми по процесния договор за кредит № 679017/18.05.2022 г.

В уточняваща молба с вх. № 13949/16.05.2025 г. посочва, че остатъкът от задължението по главницата по процесния договор следва да се прихване с вземането по недължимо надплатени суми по следните договори:

№ 490529/28.01.2021 г. - платени 288 лева, надплатени 88 лева № 506967/18.03.2021 г. - платени 518,52 лева, надплатени 68,52 лева № 513328/06.04.2021 г. - платени 765,29 лева, надплатени 215,29 лева № 534578/09.06.2021 г. - платени 837,86 лева, надплатени 287,86 лева № 558566/16.08.2021 г. - платени 1378,29 лева, надплатени 378,29 лева № 570248/17.09.2021 г. - платени 950 лева, надплатена сума 450 лева № 595251/22.11.2021 г. - платени 2307,95 лева, надплатени 707,95 лева № 628720/31.01.2022 г. - платени 2146,63 лева, надплатени 546,63 лева № 649315/16.03.2022 г. - платени 2237,39 лева, надплатени 637,39 лева № 659939/07.04.2022 г. - платени 1599 лева, надплатени 599 лева № 675648/11.05.2022 г. - платени 2700 лева, надплатени 1300 лева В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се явява лично. Моли съдът да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 2246/2024 г. по описа на РС Пазарджик, че със заявление от 30.04.2024 г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Издадена е Заповед № 1281 от 03.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. Д. К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД главница в размер 1600 лева, ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, 239,96 договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г., 754,35 лева обезщетение за забава за периода от 26.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 51,89 лева държавна такси и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.06.2024 г. и в законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 05.07.2024 г. длъжникът е възразил срещу заповедта. С разпореждане № 5580 от 08.07.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск относно вземанията си.

Това разпореждане е връчено на заявителя на 17.07.2024 г. и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното настоящият исков съд приема, че предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове за съществуване на вземания по договор за 4 потребителски кредит, по отношение на който ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение са процесуално допустими. Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за предявените вземания.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства /договор за потребителски кредит № 679017 към искане № 9085539 от 18.05.2022 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителските кредити/ се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор, по силата на който „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 1600 лева, със срок на кредита 37 седмични вноски, с размер на първите три погасителни вноски от 12,46 лева без неустойка и 89,00 лева с включена неустойка, а размерът на останалите тридесет и четири погасителни вноски е 53,75 лева без включена неустойка и 89,00 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40,05 %, годишен процент на разходите 49,89 %. Общият размер на всички плащания е 1864,88 лева, а с включена неустойка е 3293,00 лева. В чл. 5 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от кредитополучателя в тридневен срок от сключването договора.