Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3883 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18125/2022
Вид
Решение № 3883
Подписан
26.09.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3883 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118125 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Т. М. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск за присъждане на сумата в размер на 1193 лева – недължимо платена по договор за паричен заем № ******* от 31.01.2019 г., включваща 191.37 лева – платена възнаградителна лихва и 1001.63 лева – платена неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2022 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № ******* от 31.01.2019 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. Счита, че договора за кредит е недействителен, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На самостоятелно основание счита, че уговорената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е недействителна, доколкото била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК..

Счита, че и клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Твърди се, че ищецът е заплатил по договора за кредит над чистата стойност сума в размер на 1193 лева, включваща платена възнаградителна лихва и платена неустойка, която сума е недължимо платена и подлежи на връщане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска.

Счита, че не са налице твърдените нарушения по договора за кредит, които да водят до неговата недействителност. Счита, че действително са постигнати и оспорваните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

1

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че изложените твърдения за недействителност на оспорваната клауза, както и че е заплатил по клаузата за лихва сума в размер на 191.73 лева, а по клаузата за неустойка сума в размер на 1001.63 лева. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, валидно постигнати уговорки за възнаградителна лихва и неустойка, както и право да задържи платените по клаузата за неустойка и лихва суми.

С определение от 23.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ******* от 31.01.2019 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.

Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е включен към посочения в договора ГПР от 49.66 %.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит и ищцата заплатила ли е по процесния договор за кредит по клауза за възнаградителна лихва сума в размер на 191.73 лева и по клауза за неустойка сума в размер на 1001.63 лева.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10, от ЗПК, доколкото в посочения в договора ГПР не е включено вземането за неустойка, което по своя характер представлявало скрита лихва.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора.

Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката и таксата за експресно разглеждане към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е 2 посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.

С оглед изложеното доколкото договорът е недействителен, на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, платеното над чистата стойност по кредита се явява недължимо платено и подлежи на връщане.

По делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.43/, неоспорена от страните и която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същата ищецът е заплатил на ответника, по процесния договор за кредит, сума в размер на 1001.63 лева - по клаузата за неустойка и сума в размер на 191.37 лева – по клаузата за възнаградителна лихва или общо сума в размер на 1193 лева над чистата стойност на кредита, която подлежи на връщане.

С оглед изложеното главният иск се доказа по основание и размер и ще се уважи изцяло

Като законна последица от уважаване на исковете ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищцата още с исковата молба.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена държавна такса и 80 лева – депозит за ССчЕ или общо сума в размер на 130 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.47 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА ЕАД „К. П. Р.“.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар 2а ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „К. П. Р.“ в размер на 503.16 лева с ДДС, която сума ще се присъди изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. М. М. , ЕГН **********, с адрес: ************************************* сумата в размер на 1193 лева – недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № ******* от 31.01.2019 г., включваща 191.37 лева – платена възнаградителна лихва и 1001.63 лева – платена неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 130 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА ЕАД „К. П. Р.“, БУЛСТАТ 177503467, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 503.16 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4