Решение № 39 от 14.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900103 по описа за 2021 година

Предявени са евентуално съединени искове от Националната агенция за приходите - гр. Г., в качеството й на публичен взискател, представлявана от изпълнителния директор Р. С., чрез гл. юрисконсулт Т.С., със съдебен адрес: гр. П., ул.

„С.“ № **, срещу „Л. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

П., бул. „Х. Б.“ № *, вх. **, ет. **, ап. ** и „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., р-н „Т.“, ул. „К.В.“ № бл. ***, ет. **, ап. **, за обявяване на относителната недействителност спрямо държавата на договор от *** г. за продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници, и обективиран в нотариален акт № **/*** г., том *, рег. № **, дело № *** г. по описа на нотариус Н.И., рег. № *** от НК, вписан в Служба по вписванията - П. под вх. рег. № ***/*** г., дв. вх. рег. № ***, акт № ***, том № **, като сделка, сключена след датата на връчване на заповед за възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния взискател, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, евентуално - като възмездна сделка, сключена след датата на връчване на заповед за възлагане на ревизия, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Националната агенция за приходите (НАП) е публичен взискател за сумата от общо 40 308.82 лева, представляващи задължения за данък по ЗДДС и лихви, установени с ревизионен акт по ДОПК. На ответника „Л. А. Т.“ ЕООД е извършена 1 ревизия, съгласно заповед за възлагане на ревизия от 31.03.2016 г., връчена на дружеството по електронен път на 01.04.2016 г. и приключила с Ревизионен акт от 05.10.2016 г., който след обжалване е влязъл в сила на 10.10.2018 г. Установените в резултат на ревизията задължения са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК. Твърди се, че на *** г., след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ответникът „Л. А. Т.“ ЕООД се е разпоредил възмездно в полза на втория ответник „Г.“ ЕООД със собствения си недвижим имот, находящ се на шести етаж в сграда в гр. П., ул. „П.Т.“ № **, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на града, с предназначение: ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ******, над обекта: няма, ведно с 23/324 идеални части от имота с идентификатор № ****, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целият с площ от 324 кв. м., при граници: *****, ***** и *****, с номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел **, срещу продажна цена от 55 866.90 лева, съвпадаща с данъчната оценка на имота. Твърди се, че продажната цена е значително по-ниска от пазарната цена на имотите в гр. П. към момента на извършване на сделката. От това се прави извод, че длъжникът „Л. А. Т.“ ЕООД, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, е извършил възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага се също така, че тази сделка е извършена и с намерение да се увреди публичният взискател, тъй като сделката е извършена след връчване на заповедта за ревизия, сключена е на стойността на данъчната оценка, която не е реалната пазарна цена и евентуално платената цена не е преведена на публичния кредитор. Моли се за уважаване на исковете, като се обяви процесната сделка за относително недействителна спрямо държавата, в следната поредност: главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, евентуален по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Л. А. Т.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба, въпреки редовното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Г.“ ЕООД, представляван от управителя И. Х.. Г., чрез адв. Я.Н. от С. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. По същество се твърди, че продажбата на имота на цена, равна на данъчната оценка не води до извод, че сделката противоречи на закона и добрите нрави. Към момента на сключване на договора, купувачът не е имал задължение да преведе продажната цена на различно от продавача лице, тъй като ревизионният акт още не е бил издаден, още по-малко е бил влязъл в сила.

Разпоредителната сделка не е е довела до намаляване имуществото на продавача, който е получил уговорената между страните цена. С оспорената сделка не са били 2 застрашени или увредени интересите на НАП за удовлетворяване на евентуалните си бъдещи вземания. Прави се възражение за погасяване по давност на публичните задължения, чието успешно принудително удовлетворяване се цели с предявяването на настоящия иск както на основание чл. 171, ал. 1, така и ал. 2 от ДОПК.

Няма постъпила допълнителна искова молба, с което двойната размяна на книжа е преустановена.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за качеството му на кредитор и на страните по сделката, посочена в чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

След справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че от **** г. до ***** г. управител и едноличен собственик на капитала на „Л. А. Т.“ ЕООД е П. С. П., а след ***** г. управител и едноличен собственик на капитала е Д. Г. Д., респ. управител и едноличен собственик на капитала на „Г.“ ЕООД от учредяване на дружеството до настоящия момент винаги е бил И. Х.. Г..

Със Заповед за възлагане на ревизия № **** г. на началник сектор в ТД на НАП - П., на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена ревизия на ответника „Л. А.

Т.“ ЕООД за периода *****г. Заповедта е връчена на проверяваното лице по електронен път на ***** г. След извършената проверка е издаден Ревизионен акт (РА) № ***** г., установяващ публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК в размер на 28 916.49 лева, представляващи ДДС за довнасяне и 6 464.30 лева - просрочени лихви, или общо 35 380.79 лева.

С решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2583/2018 г., **** отд., е оставено в сила решение № 5 от 04.01.2018 г. на Административен съд - П. - ** отд., *** с-в, с което е отхвърлена жалбата на „Л. А. Т.“ ЕООД против **. Видно от справка, издадена от ищеца, задълженията по издадения *** от **** г., към ***** г., са в размер на ****** лева.

Видно от приложената по делото преписка на нотариално дело № *** г. на нотариус Н.И., рег. № *** от НК, се установява следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/*** г., том *, рег. № **, дело № *** г., респ. вх. рег. № ***/*** г., дв. вх. № ***, акт № ***, том **, дело *** г. по описа на Служба по вписванията - П., „Л. А. Т.“ ЕООД продава на „Г.“ ЕООД имот, находящ се в гр. П., ул. „П.Т.“ № ****, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **** по КККР на града, на шести етаж, с предназначение: ЗА ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия 3 етаж: няма, под обекта: ******, над обекта: няма, ведно с 23/324 идеални части от имота с идентификатор № ****, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целият с площ от 324 кв. м., при граници: ******, ***** и *****, с номер по предходен план:

***, кв. ***, парцел **, срещу продажна цена от 55 866.90 лева (съвпадаща с данъчната оценка на имота, от която 55 391.60 лева е за офиса, а 475.30 лева за ид. части от земята).

С декларация от *** г. по чл. ***, ал. 1 ДОПК управителят на „Л. А. Т.“ ЕООД П.П. е декларирала, че дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, „свързани с имота“. Действително, както отбелязва и процесуалният представител на ищеца в писмените си бележки, направената добавка в декларацията, че липсват публични задължения „свързани с имота“ не са част от текста на същата, видно от самата разпоредба, която свръзва съществуването на такива задължения с процедурата по чл. ***, ал. 4 от ДОПК, докато наличието или липсата на непогасени данъчни задължения конкретно за имота се удостоверява в данъчната оценка, видно от чл. ***, ал. 1 in fine ДОПК. В случая, с оглед липсата на задължения за имота, удостоверено в данъчната оценка, декларираното от представляващия се явява вярно, като некоректно изготвената декларация (извън предвидения образец по чл. 264, ал. 3 от ДОПК) би могла да доведе евентуално до дисциплинарно производство срещу нотариуса.

Съдът е приел като писмено доказателство по настоящото дело преводното нареждане от *** г. за изплащане на продажната цена в размер на 55 866.90 лева от купувача „Г.“ ЕООД на продавача „Л. А. Т.“ ЕООД, като видно от издадената фактура № *****/*** г. цената включва и ДДС /л. 103 от делото/.

С нотариален акт № ***** г. на нотариус рег. № 071 от НК „Л. А. Т.“ ЕООД, от своя страна, е закупило от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, процесният недвижим имот срещу продажна цена в размер на 43 000 лева с ДДС. Данъчната оценка на имота е била общо 52 126.10 лева, от които 52 068.10 лева за офиса и 58 лева за идеалните части от земята.

От изслушаното по делото заключение по съдебнооценителската експертиза, прието от съда за компетентно и обосновано, оспорено от ответника „Г.“ ЕООД поради това, че вещото лице Ц. не е независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители, се установи, че процесният имот се намира в първа зона „Ш.“, с административен адрес в гр. П., ул. „П.Т.“ № ***, на шести етаж в сграда, и е със средна пазарна цена към *** г. в размер на 122 860.20 лева или 62 802.25 евро.

В открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че информацията която е ползвал, за да отговори на поставената задача досежно процесния имот е изведена въз основа на статистическите данни, заложени в сайта „***“, в който са кумулирани данни от агенции за недвижими имоти на база предлагани оферти за цялата страна и в 4 частност за гр. П., както и след извършен от него оглед на процесната сграда към ноември 2021 г. доколкото е обективно невъзможно огледът да бъде осъществен към датата на сделката - юни 2016 г.

От приложеното по делото писмо от 01.02.2017 г. от „Б. П.“ АД до НАП - П. се установява, че по запорираните сметки няма налични средства на длъжника „Л. А. Т.“ ЕООД.

Правни изводи:

Предявен е главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и евентуален по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

В производството по иск с правно основание по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи качеството си на кредитор на публично вземане, установено въз основа на влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение, извършена сделка на длъжника след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния взискател. Намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца (Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 308/2011 г., III г. о.).

По делото безспорно се установи, че ищецът, в качеството на публичен взискател, е кредитор на „Л. А. Т.“ ЕООД за публични вземания, установени с влязло в сила на 10.10.2018 г. решение на Върховния административен съд, с което по същество е отхвърлена жалбата на „Л. А. Т.“ ЕООД против издадения ревизионен акт от 05.10.2016 г., като вземанията не са погасени по давност нито на основание чл. 171, ал.