Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6374 от 05.09.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7377/2016
Вид
Решение № 6374
Подписан
05.09.2019
В сила
21.09.2021
Състав
АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 67 · Закон за собствеността
  • чл. 67, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 133 · Закон за устройство на територията
  • чл. 133, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 50, т. 2, б. "в" · Закон за устройство на територията
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 05.09.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7377/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 21026/29.10.2015 г. на СРС, предявена от Е.Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против В.В.К., с ЕГН: **********,

М.Х.С., с ЕГН: **********, С.Т.С., с ЕГН: **********, Т.С.К., с ЕГН: **********, Т.Н.Д., с ЕГН: **********, Д.Д.Д., с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: ***; И.Т.П., с ЕГН: ********** и Н.К.И., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, О.Ч.Й., с ЕГН: **********,***; Р.Д.С., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес:***, Д. Д.

С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и „Б.М102“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

Ищцата Е.Б. К. твърди в исковата молба и в уточнителните молби (л. 32 и л. 43 от делото на СРС), че по силата на договор за дарение, сключен с Б.А.Б., е придобила правото на собственост върху недвижим имот: ПИ № 2492, кв. 101,102, м. „Студентски град“, кв. 15 бивша местност „Лъките-Канзоварица“, с площ 1499 кв.м.

Ищцата твърди, че през

2003 г. е продала 462/1499 идеални части от притежавания от нея недвижим имот ПИ № 2492 на В.В.К.И.Т.П., Н.К.И., М. Х.С., С.Т.С., Т.С.К., О.Ч.Й., Д.Д.Д., Т.Н.Д., Р.Д.С. и Д. Д. С..

През 2004 г., Е. К. учредила на съсобствениците правото да построят сграда с обслужващо предназначение в северозападната част на имота, съгласно виза за проучване и проектиране и съгласуван идеен проект.

Ищцата твърди, че през

2005 г., съсобствениците й са продали притежаваните от тях идеални части от имота на „С.Ф.“ АД, а през 2014 г., са продали и учреденото им право на строеж на ответника „Б.М102“ ЕООД. Последното дружество придобило и собствеността върху 462/1499 ид.части от „С.Ф.“ АД.

Според Е. К. сградата, за която е било учредено право на строеж на ответниците не е била построена в 5–годишен срок, нито е построена към настоящия момент, поради което и правото на строеж за построяване на сградата за обслужващо предназначение е погасено по давност.

Предвид изложеното, ищцата моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че правото на строеж за сграда, с обслужващо предназначение, не съществува, тъй като е погасено на основание чл. 67, ал. 1 ЗС, поради неупражняването му в петгодишен срок.

Ответниците В.К., Т.К., М.

С., С.С., Т.Д., Д.Д., Р.С. и „Б.М102“ ЕООД оспорват иска. Твърдят, че разпоредбата на чл. 67 от ЗС е неприложима при учредяване на право на строеж между съсобственици. Затова ищцата нямала активна легитимация да предяви иска сама, а той следвало да е предявен от всички съсобственици. Ето защо смятат, че производството е недопустимо и следва да се прекрати.

Ответниците твърдят още, че са били налице пречки за осъществяване правото на строеж, тъй като на място е имало построена сграда на трети лица, с които имало спор по иск по чл. 109 от ЗС, приключил с влязло в сила решение на 15.10.2013 г. Те твърдят също, че считано от 21.02.2008 г. е съществувала и друга непреодолима пречка за строителството - заповед на кмета на СО, е която са забранени процедурите по чл. 133 от ЗУТ. Молят искът да бъде отхвърлен.

В хода на производството страните са поддържали така направените от тях твърдения и искания като правят и искане за присъждане на разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил възражение, че „правото на строеж е нищожно“.

Подробни аргументи за това възражение са развити в представените писмени бележки.

Съдът приема следното от фактическа страна:

На

21.09.2000 г., Е.Б. К. е придобила правото на собственост върху ПИ № 2492, находящ се в гр. София, Студентски град, южна градска територия III та част, бивша местност „Лъките - Канзоверица“, с площ от 1499 кв. м. – видно от договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт № 81, том III, рег. № 8043, дело № 560 от 21.09.2000 г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ (л. 6-7 по гр. д. от делото на СРС).

През

2003 г., Е.Б. К. е прехвърлила 462/1499 идеални части от правото на собственост от описания поземления имот на В.В.К., Т.С.К., Т.Н.Д., Д.Д.Д., М. Х.С., С.Т.С., И.Т.П., Н.К.И., Р.Д.С., Д. Д. С. и на О.Ч.Д..

Този факт се установява от нотариален акт № 6, том I, рег. № 1050, дело №7 от 06.02.2004 г. за учредяване на право на строеж, раздел III, л. 9 от делото на СРС).

На

29.10.2003 г., главният архитект на СО - район „Студентски“ е издал виза за проектиране на обект с обслужващо предназначение в ПИ 2492, кв. 15, м.

„Студентски град“. Визата е издадена на основание чл. 50, т. 2, б. „в“ и чл.

51, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно графиката на визата, предвиденото застрояване, дадено с удебелени линии и щрих, е разположено в северозападната част на имота на разстояние 3 м. от страничната граница на имота и на 5 м. от уличната регулация (л. 127 и т. 35 от констатациите на в.л. в раздел II.1 от СТЕ, л. 175).

На 06.02.2004 г., Е.Б. К., като собственик на останалите 1037/1499 идеални части от ПИ №2492, е учредила на останалите съсобственици правото на строеж на сграда с обслужващо предназначение, която е била предвидена за застрояване в северозападната част на дворното място, със застроена площ от 153,00 кв. м. и разгъната застроена площ от 460,00 кв.м., съгласно визата за проучване и проектиране, издадена на 29.10.2003 г. от главния архитект на район „Студентски“ - СО и съгласно съгласуван от главния архитект на район „Студентски“ – СО идеен проект от 06.01.2004 г. Правото на строеж е учредено възмездно срещу сумата от 11 620,84 щатски долара (раздел I и II от нотариален акт № 6, том I, рег. № 1050, дело №7 от 06.02.2004 г. за учредяване на право на строеж, л. 8-10 по делото на СРС).

Към този момент в североизточната част на имота е имало изградена временна постройка „Кафе - експресо - подкрепително хранене“. Тази постройка попада частично в имота и заема около 2/3 от лицето на имота (видно от документите по преписка в ДНСК, л. 104-108 и т. 5, раздел II. 2 от заключението на СТЕ, л. 177 и отговор на трета задача от СТЕ, л. 186 и следващите).

От заключението на вещото лице арх. В.С. се установява, че функцията на сградата, за която е учредено право на строеж, както и обектите разположени в партерното ѝ ниво, напълно логично предполагат архитектурно решение за ситуиране на сградата със заемане на възможно по-голяма част от лицето на имота, с оглед улесняване на достъпа до обектите. Частта от временната постройка попадаща в ПИ № 2492 е разположена в неговата североизточна част, като заема повече от 2/3 (две трети) от лицето на имота към съществуващата улица „8 ми Декември“ и в този смисъл според арх. С. определено би представлявала пречка при реализиране на строителството на сграда с обслужващо предназначение (вж. отговора на втора и трета задача на СТЕ, л. 184-187). В открито съдебно заседание на 03.06.2019 г. (л. 192), вещото лице е заявило, че не може да посочи в каква степен тази постройка би представлявала пречка за изпълнение на проекта. Основна причина за невъзможността на в.л. да даде отговор е липсата на идейния проект, от който да се прецени дали постройката в имота ще попречи за изграждането му, респ. за достъпа до част от търговските обекти, предвидени на партерния етаж (отговор на трета задача на СТЕ, л.187).

Изрично вещото лице е отбелязало, че съществуващата постройка не е представлявала пречка да се продължи процедурата по одобряване на пълен инвестиционен проект и издаване на строеж. Същевременно за при наличието на виза за проектиране и съгласуван идеен проект, е съществувала реална възможност да се направят постъпки за одобряване на цялостен инвестиционен проект за сградата с обслужващо предназначение описана в акта, да се извади за нея разрешение за строеж и да започне фактическото строителство в процесния имот (отговора на втора задача на СТЕ, л. 184).

На

30.12.2005 г., В. и Т. К., Т. и Д.Д., М. и С. С., И. и Н. И., И. и М.К. и О.Ч.Д. са продали на „С.Ф.“ АД притежаваните от тях 462/1499 идеални части от недвижимия имот в район Студентски град. В нотариалния акт е записано, че предмет на продажбата не е запазеното и учредено в полза на физическите лица право на строеж за построяване на сградата с обслужващо предназначение, съгласно издадената виза и съгласувания инвестиционен проект (нотариален акт № 41, том II, рег. № 8628, дело № 212 от 30.12.2005 г., л. 11 - 13 от делото на СРС).

По делото не е представен инвестиционен проект за строежа на сградата с обслужващо предназначение. Липсват доказателства за одобрена проектна документация и издадено разрешение за строеж за тази сграда. Няма данни и дори и твърдения за извършени каквито и да е действия за снабдяването с такива документи. Поради това, съдът приема за установено по делото, че не са предприети действия за одобряване на проектна документация и снабдяване с разрешение за строеж и такива не са налични за процесната сграда.

На

21.02.2008 г., кметът на СО е забранил изработването на план -извадка по реда на чл. 133 от ЗУТ за поземлени имоти в обхвата на м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО (Заповед № РД-09-427/21.02.2008 г., л. 145 от настоящото дело). Това е направено във връзка с изработването на план за регулация и застрояване на м. „Студентски град“ район „Студентски“ – СО. Кметът е въвел и строителна забрана за територията на м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО. Забраната е въведена със Заповед № РД-09-374 от 06.03.2009 г. за срок не по-дълъг от две години, т.е. до 06.03.2011 г. (л. 44 от настоящото дело).

От заключението по СТЕ се установява, че Планът за регулация и застрояване на м.

„Студентски град“ район „Студентски“ - СО е одобрен от СОС с Решение № 466 от 22.07.2010 г. по Протокол №70, точка 80. От този план обаче са изключени някои квартали, като в т. 5.1 и т. 5.2 на решението на СОС са посочени кв. 101 и кв. 102, в които попада имот с пл. № 2492. Според вещото лице това означава, че за тези имоти не е възможно реализирането на предвиденото с плана застрояване, още по-малко такова, различаващо се от предвиденото, до уреждането на сметките по регулация със Столична община, най-вече в частта им, в която имотите са засегнати от уличната регулация.

От констатациите на СТЕ се установява, още, че процедурите по одобряване на ПУП- ПРЗ за м. „Студентски град“ са спрени до влизане в сила на кадастралната карта. Производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територия та на район „Студентски“ е било открито, видно от писмо от Столична община, район „Студентски“ до Е.Б. К. и адв. Й. Л.С.- М. (л. 156 от настоящото дело). От заключението на в.л. обаче се установи, че Кадастралната карта за м. „Студентски град“, район „Студентски“ СО не е влязла в сила за голяма част от територията, включително кв. 101 и 102, м. „Студентски град“, район „Студентски“ - СО, поради възражение на Областния управител на София-град (констатациите по първа задача от заключението, л.

181-183).

Предвид тези констатации експертизата дава заключение, че след издаването на заповед № РД-09-427/21.02.2008 г. на Кмета на Столична община не е било възможно фактическото започване на строителство в процесния имот. Причина за това е, че до влизането в сила на ПУП- ПРЗ за ПИ №2492, кв. 101 и 102, строителство в процесния имот може да се извърши след преминаване през процедурите по чл. 133 от ЗУТ. Същевременно се установи, че със заповедта на кмета е забранено изработването на план -извадка по реда на чл. 133 от ЗУТ за поземлени имоти в обхвата на м. „Студентски град“, район „Студентски“ – СО, включително и за процесния имот.

От приетите по делото решения на СГС и САС се установява, че през 2011 г., „С.Ф.“ АД и Е. К., като съсобственици на процесния поземлен имот, са предявили иск по чл. 109 ЗС срещу Т.Н.Ч.и Е.Т.Д.(с предишно фамилно име – Ч., видно от заповед на Столична РДНСК, л. 107 от настоящото дело). С влязло в сила на