Решение № 2824 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. С, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СВ.В.ОГН. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20211110159858 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците Л.

Я. Б. и В. Я. Б. действаща лично и със съгласието на майка ѝ Р. Н. З..

Ищецът „Т.С.“ ЕАД иска осъждане на:

Л. Я. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 1172,32 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.20120 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С, О „О“, ул. „А.К“ № 37, ет. 5 (жилищен), ателие 13, аб. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 181,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., 19,54 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,24 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 29.09.2021 г. и В. Я. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка Р. Н.

З., да заплати на ищеца сумата от 1172,32 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.20120 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С, О „О“, ул. „А.К“ № 37, ет. 5 (жилищен), ателие 13, аб. № ****** , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2021 г . до окончателното изплащане на вземането, 181,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., 19,54 лева стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 1 молба в съда – 19.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,24 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 29.09.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с отвтениците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Я. Л. Б..

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 45дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците чрез назначения особен представител адв. А. П., в който оспорва предявените искове. Твърди, че са нарушение изискванията при издаване на фактурите и се позовава на чл. 24 от ЗБНБ. Сочи, че топлинна енергия не е реално потребена, а е фактурирано само сума за сградна инсталация. Оспорва, че ответниците имат качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва, че е извършвана услуга дялово разпределение, както и че стойността на същата не се дължи. Позовава се на неравноправност на чл. 70, ал. 6 от НАредбата № 16-334 от 06.04.2007г. за тополоснабдяването. Възразява, че не са изпаднали в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на приемане на наследството от ответниците направо или по опис.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат 2 положителния факт на погасяване на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; 2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ; 3/ имотът е бил собствен на Я. Л. Б.; 4/ приемането на наследството на починалия страна на неговите наследници; 5/ имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период;

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение п о чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ .

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая от приетия по делото Договор за замяна на недвижим имот № 10, том III, рег. № 10160, дело № 360 от 2009 г. , се установява, че на 24.07.2009 г.

Я. Л. Б. е придобил следния недвижим имот: ателие № 13, находящо се на пети жилищен етаж /първо подпокривно ниво/ в жилищна сграда, находяща се в гр. С, район „О“, ул. „А.К“ 37.

С оглед разясненията на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че именно Я. Л. Б. в качеството си на собственик на имота през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на собственост, 3 възникнало в полза на Б. да е било прехвърлено през процесния период или да е било учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, или сключен изричен писмен договор между "Топлофикация С" ЕАД и трето за спора лице.

Както се посочи, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., както и сключването на писмен договор с топлофикационното предприятие.

С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между ищеца и Я. Б. за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са представени по делото, което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на Я. Б. на собственик на имота през исковия период, поради което именно той е задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка на същата.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.

139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена.

Установява се, че на проведено на 07.04.2005 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за извършване на 4 услугата дялово разпределение с "Техем Сървисис" ЕООД, какъвто е представен по делото – договор от 2005 г. с нечетлив номер /л. 13/, както и че през исковия период "Т ехем Сървисис" ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният апартамент и е съставяло изравнителните сметки след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети индивидуални справки за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., както и документи за годишен отчет на имервателните уреди.