Решение № 3580 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3580 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100108264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от Т. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. Н., със съд. адрес: гр.

Пловдив, бул. ****, Л. ЦЕНТЪР, ет. 2, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, за заплащане на обезщетение вследствие образуваното и водено срещу нея наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила Постановление на ВОП, както следва:: - сумата 8 400 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар/, и - сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 13.05.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че по отношение на ищцата неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, във връзка с което е образувано ДП 21Сл/2019 по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за това, че на 19.04.2019 г. военно длъжностно лице от Министерство на отбраната е причинило по непредпазливост смъртта на М.С.М..

Образувано е наказателно производство по НОХД № 73/2020 г., ВОС Пловдив, което е прекратено на основание чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НПК за допълнително разследване.

Впоследствие делото е прекратено поради недоказаност на повдигнатото обвинение. С 1 определение от 20.04.2021 г., влязло в сила на 13.05.2021 г., основанието за прекратяване на разследването е изменено, като вместо по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е определено на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Ищцата поддържа, че, в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство, се е влошило здравословното й състояние, като същата е постъпвала в болница с различни диагнози, ограничила социалните си контакти, накърнено било доброто й име и репутация в професионални среди.

Наред с това сочи от страна на ответника да е налице публично оповестяване на повдигнатото обвинение на интернет страницата на прокуратурата, вкл. прессъобщение разпространено от медиите.

По тези съображения ищцата претендира исковите сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на нея, както и сторените разноски.

Представила е писмени доказателства, поискала е допускане на гласни такива и назначаване на СПЕ. Поискала е и прилагане на НОХД № 73/2020 г. по описа на ВОС – Пловдив.

В хода по същество тя моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както неоснователни и недоказани.

На първо място заявява, че не са приложени доказателства за твърдените над презумптивните вреди, вкл. накърняване на честта, достойнството и доброто й име, засягане на авторитет и професионална репутация, променено отношение на близки и познати. По отношение на репутационните вреди възразява, че ищцата при повдигане на обвинението е била вече пенсионерка.

Счита, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в разумни срокове.

Липсват данни Прокуратурата на РБ да е разгласявала информация от наказателното производство.

Твърди още, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.

Недоказани са, според ответника, твърденията в исковата молба за причинен изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение.

Заявява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Смята, че ищцата не представя доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба както и за реално претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

2

Счита, че претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. е силно завишена и не е съобразена с принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

Оспорва по основание и размер и претенцията за имуществени вреди - в размер 8 400 лв. заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство, при твърдения, че липсват доказателства за реално осъществена адвокатска защита и нейния обем.

Присъединява се към искането на ищцата за изискване и прилагане на наказателното дело.

В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, а, в случай, че съдът го приеме за основателен, да го уважи в много по – малък размер от претендирания. Възразил е срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ищеца.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По искане на страните съдът изиска и приложи по делото НОХД № 73/2020 г. по описа на ВОС – Пловдив.

Не се спори в настоящото производство, че ищцата е привлечена като обвиняем с Постановление от 15,07,2019 г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП №21-Сл/2019 по описа на ВОП Пловдив за извършване на престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, без да й взета мярка за неотклонение.

С Постановление от 31.12.2019 г. на ВОП е разпоредено принудително довеждане на ищцата по ДП на 13.01.2020 г. С Постановление от 14,01,2020 г. й е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер 5 000 лв.., внесена на 21.01.2020 г.

След внасяне на обвинителен акт срещу ищцата за извършването на посоченото престъпление, с разпореждане от 24.09.020 г. образуваното НОХД №73/2020 г. на Пловдивски военен съд е прекратено, а делото - върнато на Военно окръжна прокуратура, Пловдив за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Извършено е двукратно предявяване на разследването на ищцата на 03.06.2020 г. и на 03.02.2021 г.

С Постановление от 25.02.2021 г. на основание чл.243, ал.1,т.2 НПК е прекратено ДП №21Сл/2019 по описа на ВОП, Пловдив, водено срещу Т. А., бивш главен директор на ГД на „Инфраструктура на отбраната“, „Специализирана администрация в МО - София“ за престъпление по чл.122, ал.2 НК, поради недоказаност на обвинението.

Доказа се, че с определение от 20.04.2021 г., по ЧНД № 38/2021 г. на Пловдивски военен съд, влязло в сила на 13.05.2021 г., е изменено цитираното постановление и основанието за прекратяване на разследването е изменено като вместо по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е определено на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В хода на делото от ищцовата страна по делото са приложени писмени доказателства, обосноваващи извършени разходи за адвокатска защита в наказателното производство.

Представени са фактура № 479/20.01.2020 г. за сума 2400 лв. - адв. възнаграждение с основание защита по ДП №21-Сл/2019 ВОП Пловдив и фактура № 503/14.09.2020 г. за сума 3 в размер на 6000лв. и основание защита по НОХД №73/2020 г. на Военен съд Пловдив, както и два договора за правна защита и съдействие, съответно: договор № 8000/20.01.2020 г. за сумата 2400 лв., с отбелязване на плащане в брой, за защита по ДП №21-Сл/2019 и договор №09925/14.09.2020 г. за сумата 6000 лв. с отбелязване за плащане в брой, за защита по НОХД №73/2020 г. на Военен съд Пловдив.

По искане на ищцата съдът разпита свидетелката К.М.Д., нейна дъщеря. В показанията си тя заяви, че знае за повдигнатото срещу майка й обвинение. През 2019 г. тя изпълнявала длъжността главен директор на Дирекция „Инфраструктура“ към МО. На 19.04.2019 г. подала молба за напускане по лични причини. Същият ден бил настъпил смъртен случай в системата, поради паднала ограда. Започнало първоначално разследване, като през м. юли 2019 г. тя била привлечена като обвиняема. Делото, включително досъдебна и съдебна фаза, се водило до 2021 г., когато била оправдана. Освен че майка й била на сериозна позиция в МО, тя е много емоционален човек и повдигането на обвинение й се отразило съществено.

Тъй като е с юридическо образование, тя била наясно какви могат да бъдат последиците от наказателното дело. При повдигане на обвинението на сайта на Прокуратурата излязло прессъобщение, идентично с някои статии в различни медии, като БЛИЦ БГ, колегите и приятелите й разбрали и тя се чувствала много зле защото по природа е един много честен човек. Свидетелката била с ищцата, когато й се обадил колега, с който заедно е работила във ВСС – П.П., за да я пита дали публикацията в медиите касае нея, тази ситуация й създала притеснения и неудобство. Тя каза още, че майка й няколко пъти се опитвала да започне работа /даде пример с Министерство на туризма/, но воденото срещу нея наказателно производство създавало проблеми, питали я докъде е стигнало и т.н. Майка й се чувствала опетнена, тъй като е изключително съвестен и концентриран човек – както в живота, така и на работното място, затворила се в себе си, не искала да общува с никого. Близките й били неотлъчно до нея. Ищцата по принцип има неврологични проблеми – дискови хернии и дископатии, които се обострили по време на наказателното производство, имала и стомашни проблеми.

По – нататък свидетелката заяви, че дълго време майка й не могла да започне работа в държавната администрация, започнала в едно частно търговско дружество. През зимата на 2022 г., месец февруари, я назначили за парламентарен секретар във Външно министерство, след това, при смяната на управлението, я освободили. По – късно се явила на конкурс и започнала като главен експерт в Агенция по кадастър, след това била назначена за главен секретар, а сега отново заема длъжността главен експерт към същата агенция.

По делото бе изслушано и прието, като неоспорено от страните, заключението на назначената по искане на ищцата съдебно – психологическа експертиза. Вещото лице прави извод, че към датата на проведеното за целите на експертизата психологическо изследване при ищцата не се установяват психотични симптоми, наблюдава се невротична симптоматика, свързана с воденото срещу нея наказателно производство през времето от 2019 г. до 2021 г. – проблеми със съня, страх от позвъняване на входната врата, ужас, че ще бъде задържана. Описва как много хора са се отдръпнали от нея и колко трудно й е било да 4 възстанови доброто си име в професионалните среди. Социалният й живот понастоящем е възстановен в по – голямата си част. А. не показва психопатологична симптоматика /напр. посттравматично стресово разстройство/, като това се дължи на силно устойчива личностна конфигурация от качества и свойства. Това по никакъв начин не изключва преживения от нея в посочения период силен психоемоционален стрес, рефлектирал в преживяването на чувства на унижение, притеснение, загуба на самочувствие, усещане за злепоставяне пред околните и, като резултат – препятстване на нормалната комуникация в личната и професионална общност. При тази силна личностна конфигурация е възможно, ако травмиращото събитие продължи по – дълго, защитните механизми на ищцата да не издържат и тя да развие изключително тежка психопатологична симптоматика. Според вещото лице, стомашно-чревните оплаквания на ищцата определено сочат към психосоматичен механизъм на реакция на преживени като травматични събития.

Други релевантни доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за присъждане на сумата 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство, след неговото прекратяване, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 13.05.2021 г., до окончателното му изплащане.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8109e967-001d-4e43-8487-6df0d1830cee